Някогашната велика морска сила и днес е космополитно средище

Някак си все подминавахме Генуа при нашите пътувания из Италия, а тя определено има с какво да ни привлече, изненада и очарова. 

Духът на стария град

Казват, че площта на историческия му център е една от най-големите в Европа. Всяко ъгълче тук крие история, всяка сграда пази спомени за отминали времена, когато Генуа е била велика морска сила в Средиземноморието, съперничеща на Венеция. Разхождайки се пешком (как другояче да опознаеш един град), попадаш в лабиринта на тесните улички, колкото да се разминат двама души. Прозорците надничат в съседните домове, комшийките си говорят до вратите и непременно ще изпърполи мотор, преди да изникне като от нищото гордата фасада на някоя църква на миниатюрно площадче, както ние попадаме пред великолепната катедрала Сан Лоренцо.

Духът на Генуа се усеща най-добре в тесните улички, в които се смесват в едно аромати, ухания, миризми, езици, култури в многонационален микс. От едната страна са гордите домове на богатите фамилии, владели Генуезката република – банкери и аристократи, – където с векове са събирани произведения на изкуството, власт и красота, палати, които днес са превърнати в музеи, отворени за любопитната публика. Палацо Бианко, Палацо Росо, Паласо Турси, сградата на общината, Университетът на Генуа се редят един след друг по прекрасната и внушителна Виа Гарибалди, в културната съкровищница на ЮНЕСКО. Изложили внушителни колекции от европейска живопис и скулптура, сред които на автори като Караваджо, Веронезе, Мемлинг, Ван Дайк, Рубенс, текстил, керамика, предмети на бита, те са изкушение за всички любители на изкуството.

От другата страна са миниатюрните магазинчета, заведения, офиси и складове, в които върви алъш-веришът по индийски, пакистански, арабски, африкански, мигрантски. Паралелен свят, в който се веят шалове и дрехи, окичени пред вратите, ухае на дюнер и традиционите фокачи, съхне пране, в кафенетата се пушат чибуци.

Любим ни става пазар, който откриваме на свечеряване. Предлагат маслини, песто дженовезе, към което сме си пристрастени още от София, мед, занаятчийски изделия – и всичко това в обичайната непринудена и дружелюбна италианска атмосфера. Сутринта рано пък попадаме на рибна сергия близо до морето, явно с постоянна клиентела, която пазарува с такова настървение, че, убедени сме, до няколко часа прясната скока ще изчезне.

В тази общност на хора и сгради, където прозорците сякаш се докосват,

архитектурните стилове също се смесват

Крепостните стени са основа за домове от 14-и век, готически жилища са превърнати в модни заведения, където се предлагат ястия по традиционни рецепти. В историческия център на Генуа миналото е основата на настоящето.

Докоснали се до космополитния дух на средновековния стар град, решаваме да си подарим малко лукс, изтънченост и култура, разглеждайки Палацо Дориа Памфили и неговата прекрасна градина. Историята му започва в далечната 1527 г., когато Вила дел Принчипе е построена за Андреа Дориа, адмирал от флота на Чарлз V. Загубил родителите си рано, той слага униформа и става войник в служба на папата, на Джовани дела Ровере, на Франсоа I, крал на Франция, и накрая на испанския крал. В края на военната си кариера построява този красив дом, като вика флорентинския артист Пиетро Буонакорси, който работи в Рим, и Перин дел Вага, ученик на Рафаел, за да се заемат с реализацията на тази резиденция, първа в духа на Ренесанса в Генуа. Оставаме очаровани от прекрасната градина в италиански стил, която стига до самия морски бряг. Впечатлява ни колекцията от тъкани килими, покриващи стените открай докрай - почти 40 кв. м всеки, произведени в прочутите ателиета на Бургундия.

Порта антика

Не може да почувсташ туптящото сърце на този жив град, ако не отделиш време за Старото пристанище. Създадено по проект на световноизвестния генуезки архитект Ренцо Пиано през 1992 г. по случай честванията на 500 години от откриването на Америка (Христофор Колумб също е велик генуезки син), то е превърнато в туристически център, където може да се вземе аперитив, да се вечеря, да се пазарува, да се гледат филми, да се съзерцава прочутата Биосфера. Панорамата е прекрасна и към залива на Генуа с лодките, акостиралите круизни кораби, синевата на морето и небето, фара Лантерна - символ на града, реконструираната стара галера. Оттук добре личи и амфитеатрално разположеният град – със замъка на един хълм, къщите и големите кооперации, обърнати под различен ъгъл, но всяка надигаща се на пръсти, за да погледне морето и да изложи фасадата си на слънце.

От Порта антика тръгват периодично лодките, които отвеждат туристите до Чинкуе тере – петте живописни рибарски селца, кацнали на скалите, до прекрасното Портовенере, до абатството Сан Фрутуозо, което може да се достигне само по вода, малко лигурско бижу, разположило се на миниатюрен залив, или просто да прекосиш Голфо Парадизо (Райския залив), за да му се насладиш.

Ние обаче не успяваме да се отдадем на всичките тези морски удоволствия, както и да посетим прехваления Аквариум – най-големия в Европа, с над 600 вида морски обитатели, (остава за следващия път), защото дните ни в Генуа са преброени. Очаква ни невероятното приключение круиз по Средиземноморието, а и нашата огромна „лодка“ ни очаква, мернахме я очаровани през градината на Палацо Дориа...