Геополитическият баланс на силите се променя

Китай опитва да заеме всички ниши едновременно

До преди разпада на Съветския съюз, светът беше в условията на противопоставяне между два основни лагера - Западният свободен свят с лидер САЩ и тоталитарното социалистическо пространство, диктувано от Кремъл. След краха на социалистическата илюзия, светът стана едноцентричен с единствен фокус - Вашингтон. Столицата на света в продължения на близо две десетилетия - от началото на 90-те години до втората половина на първото десетилетие на новото хилядолетие. След затъването на Америка в Близкия изток и особено след глобалната икономическа криза от 2008 година, ситуацията се фрагментира.

САЩ останаха глобален хегемон, но на сцената се оформи влиянието и на другите две основни суперсили, които имаха претенция за глобално присъствие - Русия и Китай. В продължение на последното десетилетие глобалната политика се движеше от баланса в отношенията между тези три основни актьора. САЩ остава най-мощната държава в света, но вече беше необратим процесът по оттегляне от вмешателството в чуждите проблеми, които въвличаха и Америка. Този период на баланс между трите суперсили обаче приключи след руската агресия в Украйна - единият от тези три геополитически колоса се оказа на глинени крака. Москва катастрофира по изключително зрелищен начин. Днес Кремъл е парий на световната сцена. Изгубиха и уважението, което имаха тук и там, но изгубиха и страха, който армията им предизвикваше. Войната, предизвикана от тях, очевидно нито може да бъде спечелена, нито има как да излязат от нея с достойнство.

Русия буквално изчезна от световната икономическа и геополитическа карта. Америка има ресурса и възможностите да продължи да влияе колкото си пожелае, но за разлика от предишните етапи на международните отношения, днес Вашингтон фактически няма нужда да се замесва в чуждите каши, а и съвсем няма нужда да забърква нови. Шистовата революция направи страната енергийно независима, като дори при Тръмп беше станала нетен износител на енергия. Америка, поради географското си положения, има практически безкрайни продоволствени запаси, а заради човешкия си потенциал остава най-големият хъб за иновации и икономически подем. В този контекст САЩ ще продължат да доминират световната политика. Но за разлика от доскорошната световна история - Америка вече няма нужда да е хегемон. Може да го прави, ама няма за какво.

В периода след Втората световна война и преди падането на Берлинската стена САЩ имаха враг в лицето на СССР. Този враг трябваше да бъде сломен. След като този резултат бе постигнат, в периода от началото на 90-те до атентата от 11 септември Америка бе в разцвета си, а икономическият бум, който последва от толкова много държави, които се присъединиха към пазарната икономика беше невероятен. След 11 септември Щатите потъна в десетилетие на конфликти и раздори из целия Близък изток. Ирак, Афганистан, Сирия, Либия и къде ли още не - криза, след криза, след криза. Днес това е в миналото. Големите терористични организации са заличени. Америка няма нужда от енергийни източници от региона, не u трябва нито нефт, нито газ. Има си всичко. Затова беше изтеглянето от Афганистан - направено ужасно несръчно, макар и много необходимо само по себе си.

В този контекст изглежда освободеното пространство се заемаше от Русия и Китай. Едната има(ше) военна мощ, а другата икономическа. След ситуацията в Украйна, едната суперсила от тях вече нито е супер, нито е сила. В политиката обаче вакуум няма. В момента наблюдаваме как Китай заема овакантената от Русия зона на влияние. Наскоро се проведе среща на китайското ръководство (в Пекин!) с лидерите на петте централно-азиатски държави, известни като „стани“ - Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. На нея Пекин пое ангажимент да инвестира в близките няколко години огромен ресурс в Централна Азия. Очаква се строеж на магистрали, жп линии, летища и всякаква друга критична инфраструктура. Започнат ли да текат юани в тази посока, можем да считаме, че тази зона е завинаги излязла извън руската сфера ба влияние. Особено като отчетем, че регионът е богат на природни изкопаеми. Москва гледаше тази среща по телевизора и скърцаше със зъби. Но няма какво да направи. Китай си взима неговото.

Същото важи и в Близкия изток. Няма и помен вече от топлите отношения между Русия и Иран. В Техеран все по-често може да се усети нарастващото китайско влияние. Не случайно именно Пекин беше посредник при наченките на стопляне на отношенията между Иран и Саудитска Арабия. Не Русия, не САЩ, а Китай. Просто там се оформя вакуум, а такъв няма как да се допусне. При намаляване на влиянието на глобалните суперсили, тяхната територия се разпределя или между регионални играчи, или от други суперсили. Единствената с ресурс за такова действие е Китай. Страната ще продължи болезнено да се разраства, но аз съм силно скептичен, че ще успее да замести САЩ в ролята на най-мощната държава в света. Това, че няма да успее обаче не значи, че няма да опита.

Като стана дума за Саудитска Арабия отново наскоро под егидата на Рияд Сирия бе приобщена отново в Лигата на арабските държави. Във Вашингтон не са доволни от тази ситуация, но коронованият принц има собствен дневен ред, който вече все по-често излиза извън ритъма, който САЩ опитва да налага. Саудитска Арабия се позиционира като лидер на арабския свят, опитвайки да доминира колебаещите се, като едновременно парира Иран. Дори стратегически се осигурят средства, които да служат за опазване на пояс и около Турция, която става все по-важен регионален фактор.

Всички тези размествания на пластовете ще стават само по-важни и по-видими. САЩ ще продължи да се оттегля от оказване на влияние по целия свят поради простото обстоятелство, че няма причина да го прави. Русия вече я няма на картата, която показва влиянието на една държава над останалите. Китай опитва да заеме всички ниши едновременно, но това разтегляне на ресурси ще създава вътрешни опасности за Пекин. Изчезва пред очите ни времето на световната хегемония и доминация на няколко страни над всички останали. Идва време на регионални съюзи, регионални играчи и временни тематични коалиции. В този сложен ребус България трябва да намери своето място, оставайки плътно в орбитата на свободния свят. Този процес трябва да се задълбочава, иначе рискуваме бурните води, в които се намираме, да ни изпратят към дъното.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи