Украйна е куфар без дръжка, защо да не я пробутат на Русия

САЩ ще припечелят, ЕС еднозначно губи, заплашен от икономическа украинизация

В междудържавните си отношения САЩ особено предпочитат предварителното прилагането на ескалация на натиск срещу обекта за договаряне до получаване на възможните отстъпки. Чак тогава при вече постигнат някакъв успех следва изгоден договор фактически от позиция на сила. От 1985 г. и досега след почти всеки диалог със Запада и САЩ Русия излиза в по-слаба позиция, вече се показва готова да излезе от коварното пространство.

„Русия има само два съюзника – армията и флотът“, завещал император Александър Трети. Преди 22 години с горчивина го признаха и днешните руски управници, изправени пред  рушаща се държава и деморализирано население. Забелязаха изчезването от употреба на понятия като „родина“, „служба“, „вярност“, „всенародно дело“. На практика под американски васалитет след 1991 г., световната доскоро свърхсила залиня, обречена на постепенно разпарчетосване.

С възстановяването и мощното усилване на въоръжените си сили Русия се поизправи на крака и очаквано в стратегията за национална отбрана на САЩ беше обявена за главна заплаха наред с Китай. През 2018 г. шефът на Пентагона Джеймс Матис я нарече „враждебна сила“. На двете свързани със стари връзки страни не остана друго, освен да се сближават пред лицето на общата заплаха, материализирана с названието „сдържане“.

Което се изразява във все по-активна хибридна война. На преден план са информационната и психологическа, съставляващи, постоянно подкрепяни с икономически натиск чрез разнообразни санкции. Вкупом обслужващи главната цел - препятстване забележителния икономически възход на Китай и усилието за индустриално догонване от страна на Русия. Всичко това на фона на всестранния срив на колективния Запад, в частност на САЩ.

Събитията логично се развиваха според Третия закон на Нютон за действието и неизбежното противодействие, в съгласие с арабската поговорка за врага на моя враг като мой приятел. Отношенията между Китай и Русия поетапно се доближиха плътно до състояние на геополитически съюз за обща отбрана. Русия е обект на целия Запад, губи доста, но издържа. Хибридното настъпление срещу Поднебесната нанесе по-малко щети на нея и повече на Щатите.

Днес Китай е най-големият заемодател в света и притежава значителна част от дълговите книжа на САЩ, забързано затъващи в дългов капан от над 30 трлн. долара. Смъртността от COVID-19 в ръководения от компартия Китай е трима души на един милион население, а в неолибералните САЩ - 2 868 човека. Почти хиляда пъти по-голяма. Близо половината от световните патенти за нови технологии и иновации са регистрирани в Китай, в икономиката си има 2,5 пъти повече роботи.

САЩ нямат ресурс да наложат волята си на двете сили. Предвид вътрешнополитическите си и икономически проблеми не могат да запазят хегемонията си и приемането на многополюсния свят е неизбежно. В триполюсен биха се вградили по-удобно, другите две биха им съдействали, ако без бой им отстъпят естествената периферия. На Китай Тайван и Югоизточна Азия. На Русия бившите републики на СССР, евентуално някои от предишния Варшавски договор. Касае се за исторически процес, САЩ закономерно ще отстъпват, но с твърда съпротива, с боеве за всяка позиция, иначе ще се сринат бързо. Строят отбранителни политически съоръжения в тялото на колективния Запад, в Европа и Северна Америка. Фактически разноезична Вавилонска кула, у тях си вече са издигнали няколко етажа с идеологизирана диктатура и пълен медиен контрол.

На Русия и Китай прозрачно се намекна: щом напирате да сте в тройката велики, докажете го с агресия, вземете своето, но със сила. Дотогава ще ви дразним и сочим с пръст, ще ви гнявим със санкции и обиждаме, ще се оттегляме с ариергардни сражения. Ще стегнем редиците на приятели, васали и агентура за общ отпор, ще използваме максимално превъзходството си в информационното поле, за да ви злепоставяме и насъскваме други да ви пречат и вредят.

Искането на Москва „да бъде спряно изпращането на контингенти и оръжие във всички страни, които не са били членове на НАТО до май 1997 г.“ беше отправено към Вашингтон, не към Брюксел. Настояване за твърди гаранции за сигурността на Русия, преднамерено направено с почти ултимативен и с очакване на сигурен отказ. Очевидно рефлекторната агресивна реакция на Запада беше не само очаквана от Москва, но и желана.
Близо 3 милиона са емигрирали в Русия след преврата през 2014 г., още повече се изнесоха на запад.

Икономиката се срина, деиндустриализацията на преди най-индустриализираната република в СССР е страшна, корупцията е огромна. Населението е разединено по няколко линии, имащите руско самосъзнание са около една трета, подложени на системен брутален натиск да се махат или да останат обезправени.

На власт са сложени фашизоиди и неславяни, ръководени от американци. Украйна е просто поддържана от Запада анти Русия. Много сериозна военна опасност в близко бъдеще като плацдарм на НАТО. Украйна обаче е и куфар без дръжка, някой трябва да харчи много милиарди, за да издържа все по-сърдитото население. САЩ по принцип не дават, а взимат, Европа не желае да налива в каца без дъно. Защо да не я пробутат на Русия? Належащо е за англо-американците.

Дори за Киев. Особено в условията на военен сблъсък след нападение на Русия срещу Украйна. Москва е наясно, няма никакъв интерес да бомбардира Запорожие или Лвов, би имала само щети. Предпочете да прибере само своето, на първо време вече отцепилите се Донецка и Луганска републики ДНР и ЛНР. В тях 4-милионното население е с руско самосъзнание, 800 хиляди са с руско гражданство и още 600 хиляди са подали молби за такова.

Москва отдавна предупреди за това, за никого не е изненада, че ще спасява своите от геноцид. А и няма къде да отстъпват повече, НАТО е на границите ѝ с войски и мощно въоръжение. Санкции налагат на Русия от времето на Иван Грозни, не са спирали до днес, неизбежни са и занапред. Каквото и да прави, докато съществува, ще е враг. Европейците и руснаците вече проумяват, че са в реална война и не отскоро.

Москва е тръгнала към нова политика, изглежда освен военно-техническите отговори е приготвила и идеен такъв. Ултиматумът и последващото усвояване на ДНР и ЛНР са геополитически стрес тест. Какви ще са „адските“ санкции на Запада срещу Русия? Какви ще са военно-техническите отговори на Путин? Ще активизира ли Москва богатата си агентура и многобройните си симпатизанти и приятели в други области на Украйна, особено в Харковската и Одеската? Ще помъкне ли Европа куфара без дръжка сама?

САЩ ще припечелят. Осигуряват крайно нужния враг, около когото чрез НАТО подчиняват сателитите си; отвличат вниманието на американците от вътрешните проблеми и напредващата деамериканизация; увеличават продажбите на оръжия; затварят ЕС в идейно-политическо-икономическо гето; смаляват конкурентоспособността на европейските фирми и източват от ЕС разнообразни активи; подготвят блокирането към Европа на китайския проект „Един пояс-един път“.

ЕС еднозначно губи, заплашена е от украинизация. Байдън казва на руснаците: „Не сме срещу вас, махнете Путин и ще се разберем!“. Но те вече схванаха, че като бизнеспроект Русия се провали окончателно и за нея няма заден ход. Няма и да изпадне в изолация, противниците на неолибералната глобализация са навсякъде. На Запад идейната оскъдица е повсеместна, тежко изродени са политическите елити.

София е длъжна да подкрепя Брюксел, разумно е да го прави без крясъци. Най-добрата битка е несъстоялата се, но истеричната хибридната война на нерви не прави хората по-нормални.