Георги Василев, един от най-великите български треньори, ексклузивно пред „Труд NEWS“: По-силен шамар не можехме да им забием

 

Отвратен съм от поведението на хора, които уж се стремят да влязат в нормалния свят

Политиката твърде често участва в разговорите за футбол

Липсва доверие в българските треньори

Георги Василев е един от най-великите български треньори. Шампион с „Етър“, „Левски“ и ЦСКА. Никой друг не го е постигал с двата гранда на футбола ни. И на „Георги Аспарухов“, и на „Българска армия“, винаги ще бъде уважаван.

Василев, носещ от Германия прякора Генерала, преди всичко е историк по образование. И затова има всичкото право да коментира какво се случи на мача Северна Македония - България (0:1) в Скопие.

- Г-н Василев, преди да ви потърсим като изключително успял треньор, първите въпроси ще са като дипломиран историк. Как ще коментирате освиркването на българският химн на стадиона в Скопие?
- Като българин съм крайно разочарован. Отвратен съм от поведението и държанието на хора, които уж се стремят да влязат в нормалния свят, но не са дорасли за него. Явно още много уроци ще трябва да взимат. Бъркат спорта с политиката и с неща, които са обречени на провал. Хората отиват за удоволствие да спортуват, да се състезават. И какво направиха в Скопие? Вкараха чисто националистически елементи. От друга страна мисля, че точно тези прояви повлияха позитивно на нашите футболисти. Съвсем тихомълком и кротичко им натриха носа. По-силен шамар в Северна Македония не можеха да получат. Още когато се ядосвах за химна, разбрах, че домакините ги чакат много тежки 90 минути.

- Случвало ли ви се е да сте треньор и да освиркват химна?
- Такова чудо никъде не е било. Не съм виждам толкова напрегната обстановка. Не искам да обиждам феновете в Северна Македония, но такова им е възпитанието. Отборите излязоха да играят футбол, а не да политизират мача.

- Като историк какво мислиш за ситуацията?
- Не влизам в полемика по политически разсъждения. Нямам такова право. Достатъчно хора се занимават с този въпрос. Аз следя спонтанната реакция на хора и съм възмутен от нея.

- Някои ще кажат, че на Балканите това са нормални страсти.
- Толкова обща реакция на цялата маса по трибуните не съм виждал.

- Да се върнем на футболното поле. Как ви се видяха първите два мача на треньора Младен Кръстаич? Каква е промяната?
- Нека не правим генерални изводи. Предстои му много работа и му желая успех. Кръстаич извика млади и жадуващи за изява футболисти. Мисля, че треньорът намери удобния момент, за да освежи отбора с нови лица. Получи му се. Националният отбор спечели мачовете с Гибралтар и Северна Македония с много труд и усилия. Но тези два двубоя са само основа за следващите. Имахме нужда от самочувствие и го намерихме. Сега имаме право да кажем, че можем. Ако бяхме играли срещу Англия и Германия, щеше да е коренно различно. Там трябва да оцелееш. А сега Кръстаич намери точния момент за освежаване.

- Рискува ли треньорът с толкова много нови имена в състава?
- Неговата работа е да познава добре всички. Кръстаич от доста време седи в България и е наясно кого е извикал. Прецени добре срещу кои отбори ще са двата мача. Видя, че има голяма вероятност да успее и го направи. Реалната оценка се оказа много важна.

- Доказателство ли са тези мачове, че треньорът е най-важният тим в един клуб?
- Кръстаич сам каза, че за 7-8 дни не може да направи нещо особено. Но се е убедил в определени неща. Справи се като селекционер. Атмосферата и начинът на работа са много важни в работата на треньора. След като има резултати, значи се е справил. Не знам какви са отношения в съблекалнята и какви задачи е поставил. Като страничен наблюдател виждам, че успя. И да - треньорът е много важен елемент.

- Много сърби заработиха в България. Изчезват ли българските треньори? Защо не произвеждаме кадри?
- Защото толкова е доверието в тях. Не съм пристрастен. Новите президенти във футбола ни твърде бързо се отказаха от опитните треньори. От хора, които са можещи и имат голям натрупат стаж. Причината е, че босовете така по-лесно водят отборите си. Назначават си треньори, командват ги. А хора с потенциал останаха зад борда. Говорим за подмладяване на футболисти, а такова има и при треньорите. Макар че за мен думата е освежаване. За да дадеш възможност на един треньор - млад или стар, трябва да си убеден в качествата му. Да си убеден, че той е за твоя отбор. А не при най-малкия неуспех да го гониш. Глупаво оправдание за пред публиката. На българските треньори не се дава време. Аз си спомням години, когато бях млад и се борих да не изпадна с „Етър“. Ръководството се оказа търпеливо и накрая беряхме плодове, станахме шампиони. Човек трупа опит, учи се от грешките си. Така се гради един треньор. А не с учебник по физическо възпитание или по футбол в различните му раздели.

- Кога националите може пак да са поне на средно европейско ниво?
- Сега това не е най-актуалната тема и не трябва да поставяме свръхочаквания пред отбора. Нека не вдигаме преждевременно бариерата. Кръстаич го знае много добре. Направихме позитивна стъпка, натрупахме доверие и самочувствие. Двата противника бяха особено подходящи треньорът да реализира идеите си. Но нека останем стъпили на земята. Рано е да говорим за развитие. Трябва време и търпение. Важното е, че има материал, има футболисти, които могат да се усъвършенстват. Сега всички чакаме жребия за европейските квалификации. При него ще имаме самочувствие, а няма да сме като обречени.

- В трите конкурента за титлата ЦСКА, „Левски“ и „Лудогорец“ не играят много българи и Кръстаич се оплака от това. Каква е рецептата?
- Няма такава. Трябва да накараме президентите да я сменят, а това е невъзможно. А и такава е практиката по цял свят. Никой не би се отказал от свои кадри, които са се развили добре. В тях е вложено време и средства. Няма да влизам в полемика и съм далече от нещата. Налагането на чужденци е модерно и реално.

- Всички водещи отбори загубиха неочаквани точки от началото на сезона. Стана ли първенството ни по-интересно?
- Колкото е по-оспорвано, толкова е по-интересно. Видимо е, че има повече динамика и интрига. Повиши се меракът и на отборите от средата на таблицата да поглеждат към върха. Дано досегашните събития са предпоставка за по-оспорвани мачове.

- Как виждате битката за титлата?
- Три са обичайните заподозрени. „Лудогорец“ е на първо място. С по-малък процент е ЦСКА, а на трето място е „Левски“.

- В един момент Илич пускаше много българи в ЦСКА, но изведнъж спря. Защо?
- Не съм в кухнята и не знам какво е състоянието на футболистите. Вероятно търси тактически подход към различните мачове. Не съм следил работата му.

- Защо „Левски“ спечели вечното дерби?
- ЦСКА игра страхливо и напрегнато. „Левски“ изпусна доста положения през първото полувреме. След почивката ЦСКА уж тръгна да напада, но се разкри. Даде шанс на бразилците Роналдо и Уелингтон да получат празни пространства. „Червените“ сбъркаха тактически. Вижда се, че отборите, които ограничат пространствата в атаката на „Левски“, имат успех. През второто полувреме на дербито ЦСКА сам се разкри на съперника и го пусна в двора си.

- Станимир Стоилов е със статут на господ в Левски. Така ли трябва да е?
- Не мога аз да давам такива определения. Факт е, че Мъри е последователен в тактиката си. Много неща в „Левски“ се промениха положително след идването му. И никой няма право да ги отрича. „Левски“ играе по-смислено, по-агресивно, по-интересно. Да, допусна огромна грешка с отпадането от „Хамрун“, но във футбола безгрешни няма.

- „Лудогорец“ отново купи много скъпи футболисти. Това ще му гарантира ли успех и в евротурнирите? Ще прескочи ли групата?
- „Лудогорец“ демонстрира опит и рутина в действията си. Но видя се, че и този отбор бърка, когато подцени съперник от българското първенство. Сега „Лудогорец“ ще е раздвоен между евротурнирите и Първа лига. Отборът обаче има достатъчно дълга скамейка и ще се справи. Това е основният конкурент за титлата.

- Проблемът с базите е огромен. Кой трябва да го реши - политиците или клубовете?
- Притеснява ме, че политиката твърде често участва в разговорите за футбол. Една община трябва да се грижи за базите. На много места създадоха стадиони, които са по-добри отколкото в Първа лига. Има места, където базата тотално се занемари. Най-добрият пример е Бургас. Вкараха се пари там, където няма футбол. Например с „Етър“ преди години гостувах на „Левски“ (Карлово) в... Хисаря. На стадиона може да завидят отборите от Първа лига, но там няма отбор.

- За последно бяхте технически директор на „Етър“. Имате ли сили за още едно футболно приключение?
- Свежарка съм! Футболът ми е в душата. Господ ще каже още колко ще живея. Но до последния ми дъх ще се занимавам с футбол.

Нашият гост

Като футболист Георги Василев е играл в “Струмска слава”, “Сливен”, “Локомотив” (Горна Оряховица), “Марек” и “Етър”. Най-значимият му период е при “болярите”, където има 209 мача и 31 гола.

Именно в “Етър” стартира реално треньорската му кариера, която го прави един от най-успешните специалисти в историята на футбола ни. Печели титлата с “виолетовите” през 1991 година. След това триумфира два пъти с “Левски”, а накрая и с ЦСКА. По негово време е и последният златен дубъл на “червените” - през 1997 г. Впечатляващ е и престоят му в германския “Унион”, който повежда като третодивизионен тим и го извежда до финал за купата на страната. За първи път в история си “железните” участват в евротурнирите, а Василев получава прякора Генерала.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта