Създаденото през 2005-а международно допълнение към наградата за английска литература “Букър” се приюти тази година при българския роман “Времеубежище”. Призът от 50 хиляди британски лири си поделиха авторът на книгата Георги Господинов и преводачката на английското издание Анджела Родел. “Честит празник! Честито чудо на езика!” каза Господинов на церемонията в Лондон.

“Имах щастието да произнеса тези думи на български снощи на връчването на Букър в сърцето на Лондон! В навечереието на най-хубавия празник! Написах тази книга с трийсетте букви на кирилица. Благодаря на всички, които вярваха в нея! Благодаря на читателите си, с които сме заедно от години. Беше и е дълъг път. Благодаря на писателите преди мен, от които съм се учил! На българските писатели за всичко изстрадано и написано. За радостта, която видях в България след обявяването на наградата снощи. Радостта заради книга е чиста радост. Благодаря ви! Възможно е! Иска ми се това да отвори вратата към българската култура и да ни даде кураж”, изрече още Господинов.

На 55 години роденият в Ямбол автор е най-успешно пласираният български писател в международен план днес. За него казват, че е “хакнал” кода на модерната международна мрежа за оценяване и награждаване на литературни продукти. В съвременната странна и сюрреалистично политически коректна среда, той се оказва перфектен носител на идеите и образите, които специфичната постмодерна литературна номенклатура желае да създава и разпространява.

Шефката на журито на международната награда “Букър” тази година представлява перфектна персонификация на явлението.

Става въпрос за Лейла Слимани - 41-годишна писателка от френско-марокански произход, с официална дипломатическа роля при френския президент Еманюел Макрон. В различни периоди от историята, пресечната точка между литературата и властта е била обагрена с разнообразни интерпретации, но е трудно да си представим как днес официално одобрените автори заемат критична позиция спрямо догмите и доктрините на токсичния прогресистки либерализъм, пленил повечето институции.

Това е и една от критиките към Георги Господинов, осмислян от мнозина като най-престижния, но и патетичен изразител на същите идеи, които днес повечето корпорации, правителства и активисти постоянно изливат в гърлата и мозъците на публиката. В местен контекст, именно на Господинов принадлежи онази фраза: “Протестиращият човек е красив”, станала основа за наратива за “умните и красивите” протестъри преди години. Започнала като неиронично и горделиво описание на онези скандиращи тълпи, днес репликата е подигравателна парола за така наречения “либерален градски планктон”.

“Времеубежище” също се интерпретира като терапевтичен приют за доминиращия прогресистки разказ - носталгията по миналото е опасна, национализмът е нещо лошо, нещо, което следва да се осмее и разобличи, а безличната бюрократична природа на Европейския съюз се явява тотем на доброто и чистото, пътеводна светлина на прогреса, стерилен, но задължителен заместител на всякакви кръвни и културни връзки в сложната тъкан на народите и обществата на Стария континент.

Ето какво пише в някои международни рецензии за спечелилата “Букър” книга: “Господинов предлага жестока сатира на съвременна България, която се колебае между комунистическата носталгия и национализма, вдъхновен от Освободителната война в края на XIX век. В крайна сметка финалът предлага дистопично разделяне с Европейския съюз”. В друг хвалебствен пасаж четем една доста тревожно-комична интерпретация: “Фокусът на неонационалистите е анти-османската съпротива в преследване на анти-ислямски политики”.

“Господинов разкрива устойчивостта на национално-комунистическия етноцентризъм на поколение историци, повлияни от фетиша за “1300 години България” - една концепция, която днес определя и дискурса за Македония в София”, пише в друго ревю на английски. “Страната България е сложена под светлината на прожектора с цялата си ненавист, тесногръдие и смехотворност”, пък се срича в поредна рецензия на “Времеубежище”. “Брекзит” е представен като прототип на фикционалните референдуми в романа”, пали се друг фен на творбата.

След такива рецензии някои читатели споделиха, че се надяват книгата да е грешно разбрана от западните критици, които вече сякаш автоматично търсят прогресистко LGBTQ теле от трети пол под всеки вол.

При всички положения този “Букър” за Господинов и Родел е наистина значимо събитие. Наградата идва в особено мрачен момент за западната литература - новите издания на Агата Кристи и Иън Флеминг се пренаписват и цензурират, правят се бойкоти на автори за най-малки критики на “режима на прогреса”, а онлайн монополисти изтриват неудобни книги от каталозите си.

Носталгията била отрова

Шефката на журито с опит в политиките на Макрон Лейла Слимани обяви, че “Времеубежище” е роман за “Европейският континент, който има нужда от бъдеше, където миналото е изобретявано наново, а носталгията е отрова”. За много либерални активисти това е така. За други хора именно тяхната идеология е киселината, която разяжда основите на една славна цивилизация, подложена на чудовищен вътрешен и външен натиск да извърши културно самоубийство.