„Патриархът“ на националната революция съ­че­та­ва в себе си ка­чес­т­ва­та на ин­те­лек­ту­а­лец, харизматичен водач, организатор, по­ли­тик и иде­о­лог

През 2021 г. се навършват 200 години от рождението на Раковски

Една от неправителствените организации, която от десетина години полага много усилия за утвърждаването на Деня на народните будители - не само у нас, но и сред българските общности в чужбина, е „Фондация Българска памет” с председател д-р Милен Врабевски. Наред с многото инициативи на фондацията, с нейна подкрепа се провежда и конкурсът „Будител на годината” на Българското национално радио.

Инсталацията „Будители“ към дигиталната изложба на Фондация „Българска Памет“ - може да се види тук https://bgmf.eu/art-exhibition/

В навечерието на празника през настоящата 2020 година (година, която меко казано е особена...) „Фондация Българска памет” създаде дигитална изложба „Будителството - състояние на духа”, като текстовете са на пишещия тези редове. Когато заедно с Живко Костуров от екипа на фондацията обмисляхме как с двайсетина образи на видни българи да покажем същността на будителството, съвсем естествено включихме Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и Гоце Делчев. Факт е, че най-големите революционни водачи по един или друг начин са свързани с мисията на народния будител и учител - и в универсалния, а и в буквалния смисъл на думата...

Не само заради хронологията ще започнем с „патриарха на революцията” Георги Стойков Раковски (1821-1867), учителят на поколения бунтари и комитетски дейци. По-нататък в нашата поредица ще представим от същата гледна точка Левски, Каравелов, Ботев и Делчев. Още тук обаче държим да отбележим взаимодействието между революционното и еволюционното направление в българското общество, между „хъшовете” и „граматиците” - важна, но нерядко пренебрегвана характеристика на нашето Възраждане. Пресечната точка между тези често непримирими „партии” е именно будителството, отношението към образованието и културния възход на „милия български род”! Показателно е, че водачите на националната революция са не само политически лидери, организирали чети, съзаклятия и комитети, но и ярки просветители. И учители! Не е тук мястото да изреждаме „армията” от възрожденски „даскали”, които се включват в революционното движение - те са стотици, а ако прибавим освободителното движение в Македония и Източна Тракия след 1878 г., още повече...

В създаваните от Левски и неговите сподвижници комитети присъствието на местния учител в съответното селище е почти задължително! Същото се случва и при изграждането на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гоце Делчев, Даме Груев и техните сподвижници. Първият пример обаче е Раковски.

Георги Раковски, „патриархът” на националната революция, съ­че­та­ва в себе си ка­чес­т­ва­та на ин­те­лек­ту­а­лец, ха­риз­ма­тичен во­дач, организатор, по­ли­тик, иде­о­лог... Ро­ден в буд­ния въз­рож­ден­с­ки Ко­тел, по­лу­чил со­лид­но об­ра­зова­ние във „Великата гръцка школа” в Цариград, той из­да­ва вестници, из­с­лед­ва бъл­гарската ис­то­рия, етнография и фол­к­лор, създава революционна по­е­зия... Разбира се, литературните слабости на поемата „Горски пътник” (1857 г.) са известни, но нека припомним нейното феноменално въздействие не само върху раждащата се интелигенция, но дори върху суровите, вече „политически” хайдути! Патриотичната страст пронизва трудовете на Раковски, да не говорим за уникалната му кореспонденция със стотици тогавашни българи, но и с видни личности от други държави. В целия живот на тази изключителна личност публицистиката, литературата и научните търсения по невероятен начин пре­ли­ват в ради­кал­ни политически замисли и действия. За Раковски пътят към свободата е „... открита борба с турското правителство чрез пресата и сабята...” С други думи, публицистиката и просветителството предхождат въоръжената борба и остават редом с нея по пътя към Свободата!

За разлика от Левски, Ботев и Гоце Делчев, Раковски не е бил учител от типа на характерните за епохата български „даскали”. От друга страна обаче, стремежът към просветителството на своя народ е една от най-ярките характеристики на неговата личност. Нека припомним, че през 1858 г. именно Раковски оказва решителна помощ на сънародниците си от Бесарабия за създаването на българското „Народно централно училище” в Болград. И съвсем заслужено днес Болгарската гимназия носи неговото име. В своя вестник „Българска дневница” от октомври 1857 г. Раковски дава висока оценка на „... достопохвалните жители на град Русе, (които) стараят се всеусърдно да установят пристойно учебно заведение в този крайдунавски знаменит град, не само за научение мъжскаго пола, но и за нужно е още и необходимое образование нежнаго пола, без което не може бити общое просвещение едного народа...” В писмо до своя приятел Йосиф Дайнелов от 5 октомври 1860 г. Раковски заявява: „... Не видях по-способен человек за наука освен българина...”

През 1858 г. в Одеса, където разработва своя „Първи план за освобождението на България” и година по-късно издава знаменития „Показалец” (наръчник по етнография и история), Раковски е назначен за възпитател в една от одеските мъжки гимназии. С невероятната си енергия той разпалва патриотизма на младите българи, учещи в Одеса, а част от тях заминават за Белград и се включват в организираната от него Първа българска легия (1861-1862 г.).

Малко известно е, че заедно с организирането на Легията Раковски води в Белград и една импровизирана лектория, на практика едно неформално неделно училище. Ето какво разказва Христо Иванов - Големия: „Започнах пак да ходя при господин Раковски (...) Видях ази, че се събират всички българчета при него от училищата и им приказва за българската история... Той им заръча да ходят всяка неделя при него...” Наред с беседите по история, Раковски е казвал: „Сберете се и приказовайте на български, да не забравите матерния си език!” По-нататък Христо Големия чистосърдечно заявява: „Слушам и ази (...) и хванах да ставам и аз да ми е слободна България...”, като не крие възторга си от четенето на „Горски пътник” и „Асеневата история” („Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму”) на Раковски, издадена в Белград през 1860 г.

Личност с европейски виждания, визионерът Раковски решително надскача чисто „школските” мащаби на съвременното му просветно дело в българските земи. Още през 1856 г., когато пребивава в Нови Сад, тогава в Австрийската империя, заедно с първия си вестник „Българска дневница” той замисля създаването на „Българско Учредничество” - институция, която да издава популярна литература и учебници за българските училища, като за целта са привлечени най-добрите автори. Във връзка с този проект, той пише на Николай М. Тошков в Одеса: „Ако бяха послушали моята молба в Одеса живеещите наши родолюбци благородни българи да ми помогнат за първо основно начало, аз бих драговолно всякакъв труд положил... това Уредничество за малко време ще ся засили и постепенно ще стане Дружество словесности, какви имат другите славянски народи...” 
През 1857 г. Раковски издава „Позив на спомоществование за учреждения на една Българска книжевна община в Галац”, където четем: „Човек без учение и наука е мъртъв наравно...”, както и че цивилизованите „учени народи... са били щастливи да се украсят със своя наука и умно образование...” По този начин именно ерудитът Раковски дава идеята, осъществена дванадесет години по-късно и вече след смъртта му със създаването на „Българското книжовно дружество” (бъдещата Българска академия на науките) през есента на 1869 г. Надали е случайно, че първото заседание на учредителите е именно в Галац, но поради подозренията на местната полиция продължава в близкия град Браила. Както е известно, революционното крила на емиграцията, вкл. Любен Каравелов, Васил Левски и др., са сред учредителите на дружеството.

За личността и делата на Раковски може да се разсъждава още много, и много... Нека в заключение припомним отново, че през наближаващата 2021 г. се навършват 200 години от рождението на Раковски. По предложение на изтъкнатия наш историк проф. Пламен Митев Фондация „Васил Левски” отправи апел към държавните институции и българското общество за достойно отбелязване на тази знакова годишнина. Защото сме в дълг към големия българин и истински европеец, който написа: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели!”