Защо България не е сред страните, които са изключени от петролното ембарго и трябва ли да наложим вето, можем ли завинаги да се откажем от руския газ, трябва ли да продължат компенсациите за бизнеса и отразяват ли се те на крайния продукт, достигащ до потребителя? На тези и други въпроси, свързани с енергийната криза отговори експертът Георги Самандов.

- Господин Самандов, защо България не е сред страните, които са изключени от петролното ембарго и трябва ли да наложим вето?
- Според ЕК страните, изключени от ембаргото нямат адекватна алтернатива за доставка на суровина. ЕК  счита, че България има излаз на море, разполага с рафинерия и следователно има възможност за диверсификацията. Смятам, че това решение ще доведе до редица проблеми и драстично повишение на цената на крайния продукт. Черно море е затворено море, което изцяло зависи от проливите – Босфора и Дарданелите. В тази връзка логистиката ще бъде много по–трудна и скъпа от настоящата. Друг проблем се явява технологичната настройка на рафинерията, която работи с 60% руски нефт. Пренастройването на такъв тип съоръжение изисква време, с което не разполагаме. Според мен България трябва да използва всички политически лостове, за да отстои интереса на индустрията и населението си.

- Асен Василев каза пред Скай нюз, че можем да се откажем завинаги от руския газ. Можем ли?
- Прекратявайки договор с основен играч в региона, без изградени нови трасета и договорени алтернативни доставки, представлява риск, тъй като входните капацитети за пренос на природен газ по съществуващата газопреносна мрежа са резервирани от „Газпром“. Като за пример ще дам връзката Малкочлар – Странджа 2, където капацитетът за внос е 18 млрд. куб. м годишно е запазен от „Газпром“ до 2039 г. Сходна е ситуацията на връзката Негру Вода – Кардам 2 и 3, като там крайния срок е по-кратък – 2030 година. В така създалата се ситуация трябва да искаме помощ от ЕК за прекратяване на дългосрочните договори за преносни капацитети и да се съсредоточим в изграждането на реверсивни връзки с всички наши съседи, за да можем да обезпечим бъдещи доставки на втечнен или тръбен газ. Същевременно трябва да се преговоря с максимален брой производители и търговци на природен газ, защото днешната диверсификация утре може да означава нова зависимост.

- Какви са цените на газа на свободния пазар, по-скъп ли ще бъде газът за България след като спряхме да купуваме от „Газпром“?
- Спотовите цени на природния газ за следващите три тримесечия варират около 100 Евро/МВтч. Формулата, по която купувахме досега, беше 30% обвързана към спотовите цени на нидерландския газов хъб ТТФ и 70% обвързана към петролния индекс за реверсивен шест месечен период. В тази връзка цената на газа, доставен от „Газпром“ щеше да бъде близка до общоевропейската, тъй като петролът повиши стойността си неколкократно през изминалата година. Трябва да подчертаем, че ценообразуването на т.нар. азерски газ също е пряко свързано с цената на петрола, така че в бъдеще той също няма да бъде панацея, както бива описван повечето политици.

- Ако и Гърция не купува руски газ има ли капацитет втечнен природен газ да идва и за България, и за Гърция през терминала Ревитуса?
- Терминалът Ревитуса, разположен близо до Атина, има капацитет за доставка, който да задоволи нуждите от природен газ, както на Гърция, така и на България. Сложният въпрос е организацията на логистиката и разпределянето на ударните доставки на суровина в газопреносната система. За щастие, разполагаме със специалисти, които имат опит и познанията да организират дистрибуцията и складирането на подадените големи количества природен газ в газопреносната система. В тази връзка трябва да се насочат усилия за подписване на споразумение за обмен на природен газ между българския и турския газопреносен оператор, което би ни дало възожност за включване към седмия по големина пазар на природен газ, както и до четирите LNG терминала, собственост на Турция. Годишната консумация на природен газ в Турция се равнява на 50 млрд. куб. м., което е пет пъти повече от консумацията на България и Гърция взети заедно (България – 3.3 млрд. куб. м, Гърция – 6.5 млрд. куб. м.)

- Възможно ли е цяла Европа да се откаже от руския газ? Има ли достатъчно количества на газ по света и възможност да бъдат доставени, така че да се замени руският газ?
- В момента основните количества природен газ в региона са с руски произход и в близко бъдеще ще доминират. Идеята на т.нар. „Зелена сделка“ е всяка икономика да произвежда необходимата й енергия, съгласно природните си дадености (слънце, вятър, вода, геотермални извори). В тази връзка държавата трябва да насърчава законодателно и регулаторно използването на всички налични местни ресурси, както от бизнеса, така и от бита. 

- Грешка ли е, че в условията на война хранилището в Чирен е запълнено само на 17%? За колко време ще стигнат тези количества?
- При нормални обстоятелства в края на отоплителния сезон количествата в хранилищата са на най–ниско ниво. Създалата се икономическа и енергийна криза, породена от конфликта в Украйна и негативните ефекти от епидемията Ковид - 19, европейските ни партньори запълват бързо газовите си хранилища. За сравнение през април 2022г. обемите в европейските газови хъбове са се покачили с 89 TWh , докато количествата през април 2021 г. са се били увеличили само с 11 TWh. Очаквам този процес да стартира и в България. Като енергиен запас сега нагнетените количества биха покрили период по – къс от месец, но основната функция на газовото хранилище е друга – оптимизация на балансирането на системата и на микса.

- Трябва ли да останат компенсациите за бизнеса заради скъпия ток?
- Компенсациите трябва да продължат, но механизмът, по който биват реализирани трябва да бъде променен. Сегашният модел беше с хоризонт до декември 2021 г.. Начинът за реализация на помощта трябва да бъде променен, както за ползвателите, така и за тези, които я осигуряват. В момента компенсацията се покрива от печалбата на държавната енергетика в лицето на АЕЦ „Козлодуй“ и от приходите на Фонд сигурност на енергийната система, чиято функция е да гарантира сигурност, а не да бъде касичка. Според мен компенсациите трябва да бъдат част от редица мерки, които да облекчават бизнеса и домакинствата. За пример ще дам, че по време на втория служебен кабинет на г-н Янев беше извършена реформа в балансиращия пазар на електрическа енергия, която влизайки в сила през февруари 22‘ доведе до това, че средноаритметичната цена за „Недостиг“ за м. февруари 22‘ беше  приблизително със 100 лева/MWh по-ниска от средноаритметичната цена на пазар „Ден напред“, , а тази за м. март с приблизително 150 лева/ MWh. За сравнение години наред преди тази реформа цените бяха с около 200 лева/ MWh по–високи от средноаритметичната цена на пазар „Ден напред“. Нито една медия или институция не отрази този успех, оценен като редуциране на разходи за около 300 млн. лева на годишна база.

- Как поскъпването на тока и даваните досега компенсации на бизнеса се отразяват на цените. Достатъчни ли са досегашните компенсации?
- Видимо компенсациите не се отразяват на крайните продукти, от което страдат потребителите. Бизнесът калкулира стоките си на реалните цени на електрическата енергия, защото мярката с компенсациите беше въведена като временна и в момента не е ясно колко време ще продължи, на каква стойност ще бъде, как ще бъде изплащана в бъдеще. Поради тази причина трябва се направи детайлен анализ кой бизнес има нужда от компенсации и кой не, защотo голяма част от компенсираните бизнеси произвеждат борсови стоки, чиято цена също расте. Нужно е да се разработи цялостна стратегия за управление на енергийната криза, а не да се изсипват средства на парче. В България има създаден държавен монопол в лицето на „Българската независима енергийна борса“, която би следвало да е пазар на доверието, но след редица инциденти не е. Правилата биват променяни съгласно моментни хрумвания и интереси. Благодарение на тези правила АЕЦ „Козлодуй“ е единствената ядрена централа в Европа, която продава енергията си на краткосрочна база, защото борсата не гарантира дългосрочната доставка. В тази връзка трябва да се направят реформи с цел възвръщане на доверието в енергийната борса, както и да се изследва възможността за регистрация на друга енергийна борса. Следва да се има предвид, че наличието на повече пазари, респективно повече възможности за търговия на електрическа енергия, е в интерес на всички участници на пазара на енергия. 

- Печалбите на държавните енергийни дружества достатъчни ли са за изплащане на компенсации за скъпия ток на бизнеса?
- Категорично смятам за спекулация, че т.нар. свръхпечалба на държавните дружества е достатъчна за компенсиране на бизнеса. Първо трябва да се дефинира какво означава „свръхпечалба“. Как АЕЦ „Козлодуй“ е на свръхпечалба, а частен производител не е? Съгласно чл.100 от закона за енергетиката всички централи с инсталирана мощност над 0.5 МВ трябва да реализират енергията си на организиран борсов пазар, т.е. клиринговите цени са еднакви за всички производители и паричните потоци са пропорционални на произведените количества електрическа енергия. Не се отчита факта, че след около 20 години пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъдат изведени от експлоатация, за което са нужни сериозни средства. Не смятам компенсациите за достатъчни  или недостатъчни. Смятам, че са неправилно разпределени и дефинирани, от което страдат всички браншове.

- Какво следва от договореното в Плана за възстановяване по отношение на въглищните централи. Кога ще започне затварянето им и до кога ще правим ток от въглища?
- Съгласно Плана за възстановяване и устойчивост, срокът за затваряне на въглищните централи е 2038г. Според мен поради икономически причини топлоелектрическите централи ще престанат да са конкурентоспособни по–рано, тъй като енергията, произведена от тях бива облагана с косвени данъци – разходи за емисии, които в момента се търгуват за около 80 Евро/t. При сегашните ценови нива за емисии себестойността на 1 МВтч, произведен от топлоелектрическа централа се равнява на приблизително 150 Евро. В момента тази цена е пазарна, но при предстоящите мащабни инвестиции във ВЕИ се очаква цената на енергията да се понижи, което ще рефлектира негативно върху въглищните централи, довеждайки до икономическа невъзможност за генерация на този тип електрическа енергия.

- България ще може ли да се справи без въглищните централи? Необходима ли ни е нова ядрена мощност?
- Ако този тип централи бъдат затворени от днес за утре определено няма да се справим, защото генерират 40% от консумираната енергия в страната, но при правилно планиране и реализиране на ключови проекти съм оптимист за заместването на топлоелектрическите централи с други мощности – ядрени и водородни. Смятам, че държавата трябва да изгради адекватна енергийна стратегия, която да бъде съобразена с нуждите на икономиката и населението. Животът на съществуващите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ изтича – за пети блок през 2047г. , а за шести блок през 2051г. Страната ни трябва спешно да започне дейности за изграждане на нови ядрени мощности като окончателно реши къде да инсталира закупените реактори.

- Защо има много проекти за изграждане на ВЕИ-та, а реално нищо не се прави за изграждане на нова ядрена мощност?
- От десетилетия България не провежда последователна ядрена политика, което води огромни разходи и незадоволителни резултати. За реализацията на ядрена мощност се изисква задълбочен анализ на риска, детайлен бизнес план, както и адекватно финансиране за такъв тип проекти. От друга страна ВЕИ централите са значително по – евтини, екологичният риск е минимален и изплащането на инвестициите са кратки, но характера им на производство е непостоянен, което все още ги прави ненадеждни. Интеграцията на батерии е добра идея, но технологията все още не е достатъчно развита и концепцията за използването им трябва да бъде насочена към инсталирането им в самите ВЕИ паркове и домакинствата, а не както е разписано в ПВУ – в огромни централи за съхранение, защото ЕСО няма капацитета да ги управлява, разходите по пренос на енергията остават и в настоящия момент нямаме нужния капацитет да зареждаме подобен тип паркове. До достигането на този капацитет има вероятно жизнения цикъл на големите батерийни комплекси да е изчерпан. 

В заключение смятам, че държавата трябва да създаде съвременна законова и регулаторна рамка, която да насърчава изграждането на надежден енергиен микс от ВЕИ и конвенционални мощности като задължително да се съобразява нуждите за балансиране, защото електрическата енергия е единствената стока, която се произвежда и консумира в един и същ момент.