Проблемите се трупат на бюрото на канцлера Меркел

Най-спешни сред тях са Русия, Covid-19, изборите в САЩ и Китай

Берлин има важна роля за единна позиция на ЕС

Mиналата седмица, докато разговарях с един дипломат в Берлин, подхвърлих, че Брекзит вероятно се класира на четвърто място в списъка от германски външнополитически приоритети. Той се позамисли за секунда, сетне отговори: “Дори по-ниско”. И ние разгледахме класацията.

Проблемите не спират да се трупат на бюрото на канцлера Ангела Меркел. Най-спешни сред тях са Русия, Covid-19, Източното Средиземноморие, изборите в САЩ, и Китай. Чак след това идва Брекзит. Като текуща държава-председател на ЕС, Германия има роля за формиране на единна европейска позиция по всички тези въпроси.

Неотложността на руския проблем се подчертава от факта, че руският опозиционен активист Алексей Навални лежи в болница само на километър от канцлерския кабинет. Приемането на Навални в Германия бе хуманитарен жест, но обтегна отношенията с Москва. Според немски дипломати, руснаците не са очаквали той да преживее полета от Сибир до Берлин. Кремъл е бесен заради потвърждението на Германия, че Навални е бил отровен, и бълва конспиративни теории.

Меркел винаги се е старала да поддържа отворена комуникация с руския президент Владимир Путин, но този път не се побоя от конфронтация и лично обяви резултатите от токсикологичното изследване. Сега обратът в германската политика по спорния газопровод “Северен поток 2” към Русия, дълго защитаван от канцлера, изглежда по-вероятен.

Отвъд границите на континента, Германия вижда един свят на неуправляеми суперсили, враждебни към европейския проект. Както казва един висш служител: “Общото между Москва, Пекин и Вашингтон е, че всички те биха искали да разединят Европа”.

Включването на Пекин в списъка е индикация за сериозно влошаване на отношенията с Китай, а това има сериозно значение, тъй като страната е най-големият търговски партньор на Германия.

Но над всичко това витае безпокойство от предстоящите президентски избори в САЩ. По думите на високопоставен служител от Берлин, “Надали има друга държава освен самата Америка, за която залогът на 3 ноември да е толкова висок, колкото за Германия”. Една победа на демократа Джо Байдън би дала шанс за съживяване на западния алианс, от който германската сигурност зависи вече десетилетия. Но евентуална втора администрация на президента Доналд Тръмп вероятно ще бъде още по-открита във враждебността си към Берлин и Брюксел.

Отношенията с Турция, които никога не са били прости, също се усложняват. Берлин се опитва да є посредничи в конфликта с Гърция в Източното Средиземноморие поради опасения, че между двете страни-членки на НАТО могат да избухнат сражения. Не бива да се забравя и фактът, че Турция е приютила милиони сирийски бежанци.

И всички тези проблеми трябва да се решават на фона на извънредната ситуация, пораждана от Covid-19.
Този глобален контекст обуславя германския отговор на Брекзит. От берлинска гледна точка би било опасно и самоунищожително да се договори сделка, която да подкопае единния пазар. Да се разреши на Великобритания достъп до този пазар, като същевременно є се предостави изключение от регламентите на ЕС за държавна помощ и граничен контрол, би представлявало неприемлива заплаха за правния ред, просперитета и единството на Европа. Въпросът опира и до доверие. Ако британското правителство на Борис Джонсън наруши сделка, сключена само преди девет месеца, какъв е смисълът изобщо да се преговаря с него?

В тази връзка ми хрумна, че напоследък, ако искате да видите пословичната британска сдържаност, трябва да отидете в Германия. В Лондон цари политическа атмосфера на истерия и противопоставяне. Германците са онези, които мислят глобално и изглежда се ръководят от максимата “запази спокойствие и продължавай напред”.