Ограничения за външните пари

Берлин купува дял в разработчика на ваксини CureVac

Разширява се обхватът на транзакциите, изискващи одобрение от държавата

Германия не си разпродава бижутата - този рефрен звучеше в изказването на министъра на икономиката Петер Алтмайер миналата седмица, когато той обяви, че Берлин ще налее над 300 милиона евро в малка биотехнологична компания, която никога досега не е произвеждала продаваем продукт, но е напът да пристъпи към клинични изпитвания на ваксина срещу Covid-19.

Фирмата CureVac е основана от възпитаници на университета в Тюбинген преди около 20 години и за пръв път влезе в международните заглавия през март покрай новината, че правителството на САЩ проявява интерес да купи дял от нея, за да си осигури доставки на потенциалната ваксина.

В отговор, през юни администрацията на Ангела Меркел показа мускули и придоби 23% участие в частната компания - и то в същия ден, в който се разбра, че CureVac планира първоначално публично предлагане в Ню Йорк.

Германия очевидно много държи да опази потенциалните перли в своята икономика от хватката не само на Пекин, но и на Вашингтон. Но вътре в самата страна решението предизвика смесени реакции.

Една от най-големите загадки за наблюдателите бе обосновката, дадена от министерството на Алтмайер за избора именно на CureVac, а не на някой от нейните конкуренти.

“Германия се нуждае от компании... чиято дейност гарантира, че резултатите от научните изследвания, получени в Германия, ще се използват за иновативни продукти в тези ключови области на здравеопазването”, заявиха от министерството пред Financial Times.

И все пак, поне според мажоритарния собственик на CureVac - съоснователя на SAP Дитмар Хоп - не е имало непосредствена опасност съкровеният продукт да напусне германските граници. Милиардерът, който притежава 80 на сто от компанията, заяви през март своя ангажимент да създаде “устойчива иновативна инфраструктура” в страната.

В добавка, CureVac е само една от двете германски компании, разглеждани като пионери в разработката на ваксина срещу Covid-19, използваща информационна РНК - метод, който би могъл да доведе до създаване на ефективен продукт по-бързо от традиционните технологии.

Базираната в Майнц BioNTech, вече публично търгувана компания, започна тестването на пробната си ваксина върху хора през април. Тя също се нуждае от пари, за да започне масово производство, но засега не е видяла инвестиции нито от Берлин, нито от европейските структури.

“Мисля, че всичко опира до имиджа”, коментира представител на голям американски инвеститор в Германия. “Ако Хоп беше изкарал компанията на борсата, медиите щяха да гръмнат, че 90 процента от предложените акциите са купени от чуждестранни инвеститори”.

Няколко дни след обявяване на сделката за CureVac настъпи и ново развитие, създаващо допълнителни притеснения относно протекционизма, а именно внасянето в парламента на актуализация на германския Au?enwirtschaftsgesetz, или Закон за външната търговия.

Макар че отдавна има ограничения върху чуждестранните инвестиции в ключова инфраструктура, включително енергетиката и телекомуникациите, законопроектът, който е напът да стане закон по-късно през годината, разширява обхвата на транзакциите, изискващи одобрение от държавата, включвайки “критични” технологии, в това число роботика, биотехнологии и квантови изчисления.

Инвеститорите извън ЕС, желаещи да закупят 10 и повече процента от немска компания, попадаща в тези категории, независимо от размера є, ще трябва да изчакат два месеца, за да разберат дали им се дава нужното разрешение.

“Клиентите ми никак не са очаровани”, споделя консултант на някои от най-крупните световни инвеститори.
“Опасенията ни са, че в крайна сметка голяма част от сектора на машиностроенето ще попадне в списъка на критичните технологии”, казва Улрих Акерман, оглавяващ отдела за външна търговия на немската асоциация на машиностроителната индустрия VDMA.

Според него проблемът е, че освен намаляването на притока на чуждестранен капитал към Германия, политиката ще предизвика и ответни мерки от засегнатите държави.