Повечето държави трябва да заделят по 5% от БВП до 2023 г.

В ЕС все още има дълбоки разногласия

В съвместен документ с френските си и италиански колеги, Федералната асоциация на германската индустрия призовава за координиран отговор срещу коронавируса.
Водещата бизнес асоциация на Германия поиска повече “фискална солидарност” в Европа, като знак за нарастваща подкрепа в Берлин за по-голям принос на Германия във възстановяването от очакваната най-тежка рецесия на континента след Втората световна война.

“Трябва да има силен елемент на истинска фискална солидарност, чрез общ ресурс за онези държави, които са най-силно засегнати”, се казва в документа, издаден съвместно от Федералната асоциация на германската индустрия BDI, Френското бизнес движение MEDEF и италианската Обща конфедерация на италианската промишленост Confindustria.

Тонът е необичаен, тъй като мнозина в германските политически и бизнес среди се противопоставят на разпределението на фискалната тежест между държавите-членки на еврозоната, опасявайки се, че германските данъкоплатци в крайна сметка ще трябва да поемат публичните финанси на по-бедните страни от южна Европа.

Германия категорично подкрепи спешните мерки в размер на 540 милиарда евро, договорени от лидерите на ЕС в края на миналия месец, както и идеята за “фонд за възстановяване”, предназначен да стимулира възраждането на икономиките на държавите-членки след вдигане на ограниченията заради коронавируса.

Но в ЕС все още има дълбоки разногласия под каква форма трябва да бъде помощта, разпределяна от фонда. Някои страни, като Франция, Италия и Испания, се застъпват за директни безвъзмездни средства за по-засегнатите икономики, а не само гаранции за частни инвестиционни проекти и кредити, които ще увеличат бездруго огромната им задлъжнялост.

Германският канцлер Ангела Меркел обаче е скептично настроена към идеята за безвъзмездни средства. По време на среща на върха миналия месец тя каза пред колегите си от ЕС, че всички средства, заети от Европейската комисия за финансиране на възстановяването, в крайна сметка ще трябва да бъдат изплатени.

Това мнение се радва на широка подкрепа в Берлин, особено сред управляващия Християндемократически съюз на Меркел. Въпреки това в бизнес кръговете нарастват опасенията, че само заемите може да не са достатъчни и че някои страни ще се нуждаят директни трансфери на пари, за да се изправят на крака след щетите, нанесени от пандемията.

Доводът е, че икономическите кризи в по-слабите държави от еврозоната ще окажат въздействие и върху Германия, която не може да си позволи колапс в своите ключови експортни пазари. “По-голямата част от парите, които даваме на други страни-членки на ЕС, ще се върнат при нас под формата на поръчки за нашите компании”, коментират от BDI.

Самата Меркел също говори за необходимостта от солидарност с другите държави от ЕС, пострадали от пандемията. Миналия месец тя каза пред Бундестага, че Германия трябва да е готова да даде по-голям принос в бюджета на ЕС “в дух на солидарност, защото искаме икономиките на всички държави-членки да успеят да се възстановят”.

В своя съвместен апел BDI, MEDEF и Confindustria заявяват, че фондът за възстановяване, който ще бъде създаден като част от предстоящата многогодишна финансова рамка на ЕС, следва “да осигури добър баланс на заемите и безвъзмездните средства за държавите-членки”.

Те също така призоват за фискално стимулиране на отделните икономики след кризата с политики, които “да подкрепят вътрешното търсене, след като смущенията в предлагането отминат”. Според тях, за да се даде фискален отговор на национално и европейско равнище, повечето държави-членки ще трябва да заделят по 5 на сто от брутния си вътрешен продукт поне до 2023 г.
“Постигането на правилен европейски отговор като размер, срок и вид на финансирането, а също свързването му с наличните и нови програми за разходите, ще определят как Европейският съюз ще излезе от тази криза”, се добавя в документа.