Дуетната песен на Людмила Сланева-Локо и Герасим Георгиев-Геро „Ля-ля“, даде успешен старт на проекта на Игор Марковски – „Пеещи артисти“, през 2020-та година. Геро и Локо са приятели от дълги години и записват дуета си като на шега, но той става изключително популярен и се превръща в един от хитовете на годината. Те са си партнирали и на театралната сцена в постановката „Жена за полковника“ и не изключват вероятността отново да работят заедно. Двамата са завършили НАТФИЗ – Геро в класа на проф. Димитрина Гюрова, а Локо на проф. Крикор Азарян. Геро доказа, че има музикален талант в шоуто „Като две капки вода“, където бе сред фаворитите и се нареди в призовата тройка през 2016-та година. Людмила също съчетава успешно актьорството с музикалната си кариера. Първата й песен „Малките чудеса“ излиза през 2004 г., а на следващата година се появява и албумът й „Можеш“, в който музиката и аранжиментите са дело на съпруга ѝ Стенли. За него тя получава награда за дебютен албум. Със Стенли имат една дъщеря – Никол, родена през 2002-ра година. Геро и половинката му - спортната журналистка Цвета Гагарова също имат дъщеря – Йохана. 

- На първи ноември, в зала 1 на НДК, ви предстои да вземете участие в големия концерт „Пеещи артисти“. С какво концертът в София ще е по-различен от тези в Бургас и Стара Загора, които преминаха с голям зрителски интерес?

Локо: Аз и Геро за съжаление не можахме да участваме в Бургас и Стара Загора. Като пиша на Геро и понякога се шегувам, че много се прецаках, като направих песен с него, защото е ужасно зает и никога не сме я пяли заедно, освен на записите. Нашият дует беше първият от „Пеещи артисти“. В този проект на Игор Марковски е много важна поезията и хубавата мелодия - тези вече забравени в нашия свят неща, защото днес се стремим да сме модерни, да се развиваме и все търсим нещо ново. В „Пеещи артисти“ се връщаме към нещо старо, там където артистите не са били толкова интелектуализирани, а хора създаващи радост, но също могат и да те разплачат – това генерално е нашата функция. Щастлива съм, че на концерта в София за първи път излизат и дискове с песните от проекта, а в зала 1 на НДК ще бъдем всички участници в него, защото в другите градове не беше така. 

Геро: Целият концерт ще е на живо, със 75 души оркестър! Мисля, че ще изглежда класно и се надявам всичко да мине по план, а Игор се е погрижил всичко е да е добре. Най-важното е хубавата музика и хората да се усмихват. 

Л.: Аз вече съм много нетърпелива да се случи този концерт. Игор Марковски има и идея артистите да раздаваме цветя на зрителите – защо не, ние без тях какво сме?! Той е човек, който постоянно измисля интересни неща.

- В зала 1 на НДК, вие ще представите вашия дует „Ля-ля“. Как се роди той и очаквахте ли, че ще се превърне в една от най-харесваните песни в проекта „Пеещи артисти“? 

Л.: Не сме имали никакви очаквания. Песента се роди благодарение на голямата радост, която изпитваме да пеем на нашите приятелски срещи. Всеки от нас се представя за по-забавен и готин и на едно такова събиране Геро, който много харесва Роби Уилямс, изпълни цял негов концерт. Всички се спряхме и започнахме да го гледаме и тогава осъзнах, че той се вижда като един джентълмен със смокинг, докато неговия имидж е на шут и смешник - това откритие ме вдъхнови. Казах му: „Геро, хайде да направим заедно песен!“, а той: „Хайде, но ти ще забравиш“. Не забравих и започнах да работя по песента, а Любо Киров написа текста при едно приятелско посещение в тях. Той се обади да изпием по едно и тогава му показахме парчето, а той седна и каза: „Аха, не съм правил такова нещо, я го изпей!“ Така стана песента, като между приятели, не е имало умисъл, че сега ще направим нещо страхотно. 

Г.: Да, най-важното за нас е, че го направихме без някакви претенции от типа на – „хайде сега ще покажем откъде извира топлата вода!“ Целият двигател беше Людмила. „Ля-ля“ се получи прекрасно, клипът също  – направихме всичко с едно намигване към 60-те и 70-те години, но не вярвах, че песента ни толкова ще се хареса. 

Л.: Геро беше страшно притеснен през цялото време, дори каза че ще бъде по- спокоен, ако вземем вокален педагог. Забавлявахме се да вземем такъв преди записите и после наистина работихме с вокален педагог, за да е по-спокоен. 

- След успеха на първия ви дует, да очакваме ли да направите още нещо общо?

Л.: Много искам, но Геро наистина е доста зает. Аз имам идея да направя едно много нежно любовно парче за нас двамата.

- Стенли няма ли да ревнува? Той как прие първия ви дует?

Л.: Той много се забавляваше с първата ни песен. По принцип, в песните на Стенли има много музика и като чу нашето парче коментарът му беше: „Какво ще правите?! Боже, ама каква е тази мелодия - не ми харесва, а какви са тия ля-ля-ля?!“ В крайна сметка, след като я чу готова реагира съвсем различно: „Искам да ви кажа, че това е десятка!“ Факт е, че аз се познавам с Геро покрай Стенли – те заедно ходеха за риба.  

- Какви други изяви ви престоят на сцената, или на екрана?

Г.: През декември очаквам да излезе сериала „Вина“ по БНТ, в който участвам. През следващата година трябва да се появят филмите „Добрият шофьор“ и „Уроците на Блага“, който е за „Ало“-измамниците. В театъра също ми предстоят премиери – на 4 ноември „Реформаторът“ с Бургаската опера, а на 8 ноември с „Шоуто на Геро“ сме в Благоевград. Имаме представления и с театър „Бонини“ – на Христо и Светлана. 

Л.: Това лято се снимах в един филм на „Мирамар“ – „Чума“, по сценарий на Боян Биолчев, който предстои да излезе. Във филма става въпрос за промяната на психиката, когато страхът съществува – нещо много актуално с днешна дата, както и за приятелството, любовта и достойнството. Миналата година представих и моя моноспектакъл „Джими с бялата фланелка“, който в края на ноември отново е в афиша. Подготвям и нови песни. 

- А коя е любимата ви роля един на друг и кои качества харесвате най-много в дуетната ви половинка?

Л.: Дон Кихот и Сирано дьо Бержерак – в театъра. Мисля, че той направи много хубави неща и в киното. Изключително ми хареса как игра във „Възвишение“ и как присъства в „Голата истина за група Жигули“. Геро, въпреки че е известен като смешника е много сериозен актьор, дори за „Ля-ля“ се подготвяше така, все едно правим нещо световно. Има изключително отговорно отношение към професията и ярък талант, с който може да изнесе големи пиеси. В чисто човешки план, като каже - ще го направим, винаги удържа на думата си и го прави! 

Г.: Аз в Людмила харесвам нейния свободен характер и нрав – луд, свободен човек, който прави много добре всичко, с което се захване. Има много хубави песни. Трудно ми е да посоча любима нейна роля, защото е всестранно развит талант – музика, театър, кино... Прекрасна жена и творец.

- Двамата сте не само колеги, но и приятели. Няма как да нямате интересни, или забавни истории, които са ви се случвали?

Л.: Сещам се за една случка, която първо беше драматична, а после успяхме и да се посмеем... С Геро играехме заедно в едно представление и отидохме с моята кола, а тогава аз бях още млад шофьор. На връщане трябваше да карам през нощта и докато шофирах Геро ми каза: „Много хубаво караш, мога даже да подремна!“ - и заспа. Буквално след минута един тир отдясно щеше да ни помете – шофьорът въобще не се съобрази с това, че предимството е на нашия път. Спрях рязко и с Геро само се обърнахме и се погледнахме в пълно мълчание... След това от силния стрес през целия път се смяхме, слушахме радио и пеехме песни. 

Г.: Така беше - връщахме се от Пловдив и наистина този тир щеше да ни отнесе. Добре, че се размина. 

- А как ви се отразява тази „пандемия от дрогирани шофьори“, както я нарече Мими Иванова?

Г.: Това винаги е било бич на нашето общество, а в новините така се представя, че все едно сега сме го открили – изместваме центровете. Трябва да се вземат по-крайни мерки, за да се реши проблема.

Л.: Прави ми впечатление, че хората вече дори не се забелязваме. Може би има наши приятели, които се дрогират и ние сякаш не виждаме това, или си мълчим, защото така ни е по-удобно. Ние прочитаме и скролваме около 15 статии на ден, но не забелязваме, ако съседа бие жена си, или плаче дете... Хората трябва да започнем да се забелязваме – да знаем как да подадем сигнал при насилие и да помогнем, а не постоянно да съществуваме в състояние на страх. Последната катастрофа, в която пометоха 19-годишно момиче стана на кръстовище, където минавам всеки ден... Не трябва да е така – да се страхуваме дори да пресечем пешеходната пътека, но не мога да говоря лошо за България. У нас има хора, които си вършат съвестно работата, има и хора, които се грижат за културата, има и такива, които помагат. Подкрепям Лео Кадели и сдружението му, които на 31 октомври в зала 1 на НДК организират благотворителен концерт - „Приятели, помагайте“, който е в помощ на пострадалите хора от наводненията в карловските села.

- Гледайки вашите деца и връстниците им, какви плюсове и минуси виждате в младото поколение у нас?

Л.: Аз съм дете на 80-те и мисля, че ние не знаем много неща за децата, които израстват с новите технологии – какво точно се случва и как започва да работи тяхната глава. От позицията на времето разбрах, че бързината не винаги означава качество, а технологията дава бързина. Прочела съм десетки статии на учени и технолози – за бързината на скролване, която променя ума ти и те учи да си повърхностен и да не можеш да задържиш вниманието си за повече от 3 минути. Това е проблем, защото всички велики неща са направени с голяма  концентрация – тя те разширява. Новото поколение понякога ми се струва малко повърхностно. По едно време и дъщеря ми сякаш беше загубена в тези технологии, но виждам че сега тя и приятелите й вече си търсят смисъла. 

Г.: Плюсовете са, че са млади хора, минусите са много повече - като образование, като култура и като среда, в която растат, но да се надяваме, че ще се оправят нещата, защото както върви е отървана работа... Всичко идва от тази прословута толерантност и от семейството - там е проблемът.

- Според вас, не отиде ли прекалено далече цензурата върху руското изкуство, заради войната в Украйна?

Г.: Естествено, че отиде, сега това е модното да се отрича всичко, което идва от там. Цензурата в изкуството е модна в момента. В Америка също, наскоро гледах как известни актьори се извиняват, че са снимали някои големи роли - света отиде на кино! Бая в повече ни дойдоха всички тези глупости. Писна ми от това - нищо да не можеш да си позволиш да кажеш!

Л.: За това, което се случи с Алла Пугачова и с Нетребко има една дума в нашия свят  – тоталитаризъм! И въпреки че светът много добре знае съдържанието на тази дума е пълен абсурд, че то продължава да се случва.  

- В какво вярвате и ви помага в трудни моменти?

Г.: Вярвам, че все пак ни е останал някакъв разум и това безумие в света трябва да спре и някак си да се успокоим. Надявам се в разума на хората и дано Господ не се е уморил от нас и да ни помага. Мен ме води личното ми чувство за справедливост, критерий и вярата в Господ.

Л.: Аз съм дълбоко убедена, че има нещо, което ме води, което някой нарича Бог, някой съдба. Понякога си позволявам да пускам контрола от всичко и се оставям да ме води то. Когато помоля за помощ - винаги я получавам. В трудни моменти ми помагат и приятелите - добрите приятели са едно от най-прекрасните неща в живота. Изкуството също може да ти помогне, защото то ти дава друга гледна точка и те кара да видиш сам себе си.

Г.: Удовлетворяващо е, когато от сцената успееш за предизвикаш някакви мисли, чувства и емоции в зрителите. Да усмихваш хората – да виждаш щастливи и усмихнати лица, на мен това ми стига.