17 ноември 1993 година! Националният празник на българския футбол! На "Парк де Пренс" в Париж се роди един мит, който едва ли някога ще бъде повторен. Апогеят му бе осем месеца по-късно и победата над световния шампион Германия на четвъртфинал на Мондиал'94. Без чудото от Париж, без двата гола на Емил Костадинов просто щяхме да сме пропуснали още едно световно първенство. По-младите сигурно не помнят мача, а са гледали само головете. За справка - във френския тим играха носителят на "Златната топка" Жан-Пиер Папен, избраният от феновете за най-добър в историята на "Манчестър Юнайтед" Ерик Кантона, световният шампион като играч и треньор Дидие Дешан, легендата на "Челси" Марсел Десаи, великият играч на "Арсенал" Еманюел Пти, и не на последно място Лоран Блан, блестял в "Барселона", "Манчестър Юнайтед" и ПСЖ. Всички те плакаха като деца, докато България изживя първата си безсънна нощ.
Изминаха точно три десетилетия! 30 години, в които героите от "Парк де Пренс" остаряха, но за съжаление днес част от тях са посочени като национални предатели. Жалко е! Тъжно е! А да не забравяме, че сега празнуваме и 100 години футбол в България.
Къде са те сега и какво правят?

Борислав Михайлов

Фантастичният български вратар се пропука само веднъж. Ерик Кантона, голямата звезда на Франция и "Манчестър Юнайтед", от упор вкара за 1:0. Това бе единственият момент, когато Михайлов беше матиран. Въпреки фамозното си представяне на мондиала Боби така и не игра в голям европейски клуб. През годините избра пътя на ръководител - първо в родния "Левски", после като заместник на Иван Славков в БФС и на Симон Спасов в тогавашна Държавна агенция за младежта и спорта. През 2005 година Михайлов бе избран като лъч на надеждата за промяна във футбола ни. Уви... Днес е един от най-мразените хора в държавата.

Емил Кременлиев

Изключително скромният десен бек беше сред най-незаменимите в Пеневата чета. Изкара на ниво целия мач срещу Франция, както и на световното първенство. Кременлиев е известен, че е бил капитан на "Левски" и ЦСКА, а върхът в международната му кариера бе финал за Купата на Германия с "Унион" през 2001 година. За последно работи като директор в "Арда", където бе и помощник-треньор.

Трифон Иванов

Всеки фен, който си спомни за това страшилище за нападатели, отронва поне по една сълза. Със страховития си вид Иванов беше един от най-добрите централни защитници на своето време. Биткаджия, какъвто рядко можеше човек да намери. Върховете на Туньо в кариерата бяха трите сезона в "Бетис" и в "Рапид" (Виена), с който стигна до финал за КНК през 1997 г. В края на кариерата си Иванов започна да се занимава с петролен бизнес. Единственият му футболен ангажимент бе председател на зоналния съвет на БФС във Велико Търново. Масивен инфаркт покоси великия футболист на 13 февруари 2016 година и той единствен от героите от "Парк де Пренс" не е сред нас.

Петър Хубчев

Ако Иванов беше страшилището в българската отбрана, то Хубчев беше мозъкът. Допълваха се перфектно. Хубси е играл само в четири отбора - "Осъм", "Левски", "Хамбургер" и "Айнтрахт" (Франкфурт). Дори в Германия се прочу със своя футболен интелект на терена. След края на кариерата си се отдаде на треньорската професия. Най-големите му успехи са с "Берое", където спечели купа и суперкупа. Връх в кариерата му е националният отбор и с него постигна последните ни забележителни победи - над Швеция и Нидерландия. Сред тимовете му са още "Левски", "Славия" и "Ботев" (Пд). В момента се бори с тежка болест в Германия.

Цанко Цветанов

Един от най-скромните и работливи футболисти на Пеневата чета. Докато Цветанов беше на терена, лявата зона в защитата беше повече от сигурна. Цанко не стигна до европейски грандове, кариерата му след "Левски" мина през "Валдхоф", "Абърдийн" и "Енерги". Най-големият му клубен успех е титлата с родния "Етър" от 1991 година. След края на кариерата си Цветанов се отдаде на треньорството. Само веднъж - през 2012-а, обаче беше старши на "Етър". През останалото време е помощник на Станимир Стоилов, с когото спечели много трофеи с "Левски" и "Астана". В момента Цветанов няма отбор.

Златко Янков

Още един футболист, който винаги е бягал от светлината на прожекторите, но без него този отбор на България никога нямаше да бъде същия. Звездният миг в кариерата на Янков е асистенцията към Йордан Лечков при втория гол срещу Германия. Най-големият тим в кариерата му е "Бешикташ", с който игра в Шампионската лига. След края на кариерата си Янков работи основно в Бургас. Бил е и в "Черноморец", и в "Нефтохимик" - като директор и помощник-треньор. За кратко и старши. В момента живее в Бургас, но не е ангажиран с клуб.

Йордан Лечков

Един от най-обичаните в отбора на Димитър Пенев от феновете, докато беше на терена. Лечков ще остане завинаги в историята с победния гол срещу Германия на световното първенство. Игра в два бивши европейски шампиони - "Хамбургер" и "Марсилия". Най-силните му сезони бяха в германския тим. Лечков е известен, че често напускаше отборите си с конфликти. След края на кариерата стана кмет на родния Сливен. Участва при смяната на властта в БФС, когато стана вицепрезидент на Борислав Михайлов. За съжаление днес подобно на Боби е сред най-мразените хора в българското общество.

Красимир Балъков

Магическият халф изпълни корнера, след който Костадинов изравни резултата на "Парк де Пренс" с глава. Тандемът му с Лечков беше впечатляващ, а година по-късно стана част от идеалния отбор на Мондиал'94. Името на Балъков стои на стената на славата на стадион "Жозе Алваладе", дома на "Спортинг" (Лисабон). Феновете на "Щутгарт" избраха Бала за най-добър футболист в историята на клуба. В Германия още говорят за магическия триъгълник, който заформи с Фреди Бобич и Джоване Елбер. След края на кариерата си Балъков опита треньорска кариера, но не му провървя. В чужбина беше в "Кайзерслаутерн", "Хайдук" (Сплит), "Грасхопърс" и "Санкт Гален". Връх в кариерата му е националният отбор, но последният му мач бе 0:6 от Англия. До скоро водеше втородивизионния "Септември".

Емил Костадинов

След този мач феновете започнаха да го наричат Свети Емил. Нападателят заслужи да е седми в анкетата за "Златната топка". Беше едно от най-добрите крила за времето си, стигна до полуфинал в Шампионската лига с "Порто". Костадинов е единственият български футболист с гол във финал на евротурнир. Разписа се при победата на "Байерн" с 3:1 над "Бордо" за Купата на УЕФА през 1996 година. Така Емил единствен от нашите играчи спечели този турнир. В края на кариерата си Костадинов игра за кратко във "Фенербахче", мексиканския "Тигрес" и завърши в "Майнц" редом на терена до малко известния тогава Юрген Клоп. Когато спря с футбола, се върна в родния ЦСКА като вицепрезидент на Любослав Пенев. Престоите му на "Армията" като ръководител стряскат сънищата на "червените". Въпреки че като спортен директор е част от последната титла на ЦСКА през 2008 година, феновете на "червените" го обвиняват за отнетия лиценз. По-късно се върна още веднъж в Борисовата градина при ръководството на "Титан", но също без никакъв успех. В момента Костадинов е вицепрезидент на БФС, след като дълго време беше и в изпълкома. Подобно на Михайлов и Лечков е обвиняван за големия крах на българския футбол. Вниманието към него е най-малко, защото рядко говори пред медиите. Каквото и да се случва в бъдеще, завинаги Емил Костадинов ще е златното момче на футбола ни заради головете си на "Парк де Пренс".

Христо Стоичков

Каквото и да се каже за Христо Стоичков, ще е малко! Мачът с Франция не е най-силният в  кариерата му в националния отбор, но Пеневата чета просто не можеше без своята Кама. Когато дойде световното първенство, Стоичков вкара шест гола, взе "Златната обувка" за голмайстор, после и "Златната топка" за футболист №1. С "Барселона" спечели Шампионската лига и КНК, има трофеи в Азия и Америка. От събота всеки фен ще може да се наслади на всички спомени с марката "Стоичков" в неговата Зала на славата. Когато приключи с футбола, Христо пое по треньорския път. Първо беше треньор на нападателите в "Барселона" и от него се учеше лично Лионел Меси. След Евро 2004, последното, на което България участва, стана национален селекционер. Под ръководството на Стоичков за последно бяхме почти до края в играта за класиране и записахме тъжен рекорд, след като с цели 24 точки не се класирахме за голям форум. Кариерата на Камата продължи в "Селта", мина през "Мамелъди Съндаунс" и "Литекс". Изключително успешен е животът му на телевизионен коментатор. За американската телевизия TUDN е направил интервюта с едни от най-великите футболисти в историята начело с Меси, Неймар, Килиън Мбапе, Джанлуиджи Буфон, Роберто Баджо, Паоло Малдини, Гари Линекер, Лотар Матеус и още десетки други.
Незабравим остава мачът, който Стоичков организира по случай 50-ата си годишнина. Тогава за последно за място на стадион "Васил Левски" се даваха стотици и хиляди левове. Малко след него Стоичков стана един от акционерите в ЦСКА, от където се изстреля към величието.

Любослав Пенев

Любо даде незабравимия пас към Костадинов в последната минута на "Парк де Пренс". Съдбата беше повече от сурова към големия нападател. Малко след 17 ноември Пенев научи, че е болен от рак на тестисите. С пословичния си характер пробери болестта, но не игра на Мондиал'94. Кой знае до къде щеше да стигне България с атомното си трио Ицо-Любо-Емо. На испанска земя Пенев заслужи прякора Ел Голеадор. Стана легенда на "Валенсия" и славно име от историята на "Атлетико", с който направи златен дубъл, "Компостела" и "Селта". През 1999 г. прекрати кариерата си, за да стане президент на ЦСКА. След няколко месеца продаде клуба на Васил Божков, но остана фиктивно начело. След това Пенев се отдаде на треньорска работа, започнала пак в ЦСКА. Стана шампион с "Литекс", взе купата с "червените". Беше в националния отбор, неуспешно се кандидатира за президент на БФС, заради което напусна втория тим на "Валенсия". В момента води "Хебър".

Даниел Боримиров

Една от двете резерви, влезли на "Парк де Пренс". На американска земя Боримиров вкара четвъртия гол срещу Гърция и една от дузпите срещу Мексико. Беше известен, че няма проблем със статута си на резерва и винаги, когато влезе, има какво да покаже. След световното първенство премина от "Левски" в "Мюнхен 1860", където изигра осем сезона. Това е и единственият му чуждестранен клуб. Боримиров завърши кариерата си в "Левски". След това работи в различни периоди като директор в клуба. В момента е изпълнителен.

Петър Александров

Втората резерва на Димитър Пенев. Пусна и Боримиров, и Александров в 82-ата минута вместо Лечков и Цветанов, когато някак просто трябваше да вкараме гол. Голямата част на кариерата на централния нападател мина в Швейцария, където живее вече 30 години. Два пъти стана голмайстор на първенството в алпийската държава, триумфира и като шампион с "Аарау". След края на кариерата си се отдаде на треньорския занаят. За кратко беше помощник треньор в националния отбор, но се завърна в Швейцария. В момента е асистент в "Аарау". Александров е известен като един от най-интелигентните ни и скромни футболисти.

Димитър Пенев

Кой, ако не Димитър Пенев, заслужава да е треньор №1 на България на ХХ век. Разбира се, това нямаше да се случи без "Парк де Пренс". За величието на Стратега ще се говори, докато свят светува. Освен че умееше да открива млади футболисти, Пенев имаше уникалния нюх да избира титулярния състав. На световното в САЩ вече нямаше и толкова нужда да ги тренира - на някои беше дал път в ЦСКА, на други - в националния отбор. И те знаеха от две думи на треньора си какво да правят. Когато беше освободен от националния, работи за "Ал Насър" - отборът, където днес грее Кристиано Роналдо. Беше за кратко и в Китай. Камъкът си тежи на мястото и Пенев се завърна още няколко пъти в ЦСКА, за последно като треньор през 2009 година. На "Армията" знаят, че няма ден, в който Мистър ЦСКА да не е там. И да разказва усмихнат истории заедно с легендарния масажист Христо Запрянов-Доцента.