Главният прокурор поиска тълкувателно решение от Конституционния съд

Допустимо ли е избраните вече 11 магистрати да заработят и без другите 11 члена от квотата на парламента

Ситуацията не е като с Инспектората

Допустимо ли е Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да взема решения по отношение на главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и другите административни ръководители в органите на съдебната власт? Този въпрос стана основен в искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкувателно решение, внесено днес в Конституционния съд.

Както писа “Труд news”, мандатът на сегашния ВСС изтече още на 3 октомври 2022 г., а депутатите от бързооборотните и лесно развалящи се парламенти не успяха да изберат свои представители. Иначе на общи събрания още миналото лято съдии, прокурори и следователи излъчиха своите 11 нови члена на ВСС, но те не са встъпили в длъжност. Старият ВСС продължи да функционира по подразбиране, тъй като друго решение на Конституционния съд (КС) даде право на Инспектората към ВСС да работи, въпреки че мандатът на неговия състав изтече още по-отдавна.

Всъщност с питането си Гешев поставя директно пред КС прекратяват ли се функциите на съвета с изтичане на мандата му. И втори още по-важен въпрос - допустимо ли е да се формира нов Висш съдебен съвет само с 14 члена - избраните от професионалната квота 11 съдии, прокурори и следовател плюс тримата големи - главният прокурор и шефовете на ВКС и ВАС и в този състав да изпълнява функциите си до попълването на парламентарната квота от още 11 члена. Той коментира и предишното решение на КС за Инспектората към ВСС, като изтъква, че удължаването на неговия мандат бе посочено като “защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при който не са избрани членовете на състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира”. “В случая обаче е налице избор на членовете от професионалната квота на ВСС”, посочва Гешев.

Питането на Гешев до КС става само броени дни преди Пленума на ВСС в четвъртък, на който се очаква съдебните кадровици да решат дали да обединят двете искания за освобождаване на главния прокурор, внесени от 6-ма (първото искане) и 4-ма (второто искане) членове на Прокурорската колегия. Засега Пленумът на ВСС прие за допустимо само първото искане, а трябва да гледа и второто.

Междувременно, ако президентът Румен Радев не върне на 49-ото Народно събрание приетите “през куп за грош” Крумови закони, те следва да бъдат публикувани в “Държавен вестник”. А една от ключовите промени сред тях е възможността главният прокурор да бъде освобождаван от членовете на ВСС с 13, вместо с изискваните към момента 17 гласа.

Наред с това, веднага щом бъдат обнародвани поправките на Зарков в Наказателно процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, още в следващите дни се очаква главният прокурор да ги атакува в Конституционния съд. По време на обсъжданията още от миналия парламент стана ясно, че и неговото становище, и становището на Върховния касационен съд, а и становището на юристи първокурсници бе, че поправките противоречат на Конституцията и досегашните решения на КС.