Целта вече не са териториите, а ресурсите и желанието за контрол над съзнанието на хората

- Д-р Стоилова, учуди ли ви едно световно изследване, в което ние сме сред първите, които смятат, че няма коронавирус и всичко е политика на задкулисието, управляващо света?
- COVID-19 се очерта като сериозно предизвикателство и стрес тест, както за българското общество, така и в глобален мащаб. Много експерти, както български, така и чуждестранни се изказаха нееднозначно, относно съществуването на вируса или неговата въображаема същност, едно бе сигурно - коронавирусът започна да се възприема като религията - може да вярваш в него, може и да не вярваш, но е важно да спазваш ритуалите. Така се случи и в нашето общество. Доказан факт е, че хората имат склонността да отхвърлят информация, която противоречи на мнението и възприятията им. Иначе казано, склонността да се подбира информацията, която потвърждава дадено мнение и нагласа, сходна до нашата, ни кара да се чувстваме прави. Това е великолепна възможност за разпространението на новини с невярно съдържание и също любимите на всички конспиративни теории, които, между другото, се превръщат в неоспорими именно поради това, че опитите за опровержението им с рационални аргументи потвърждава съществуването им или създава нови такива, чиято цел е да прикрие останалите.

- Сред конспиративните теории, разпространени по време на пандемията, имаше направо стряскащи. Като тази, че Бил Гейтс ще ни чипира с ваксините. Какво мислите за това масово изтрещяване?
- Разпространението на фалшиви новини може да се отъждестви с престъпление. За съжаление на всички трезво мислещи хора, за дигиталната реалност е от значение не толкова каква е истината, а как изглежда представената новина и колко се харесва. В този смисъл, на хората им харесва да вярват, че са прави, особено за неща, които се разпространяват апокрифно. За съжаление, медиите също имат своята вина за разпространението на подобни ужасяващи теории.

- Какво имате предвид?
- Редовно се дава трибуна на експерти със съмнителна квалификация по всякакви въпроси. По този начин, освен, че се подлага на съмнение експертността на знаещите и опитните, се удовлетворява желанието на зрителя да потвърди собствените си убеждения, създавайки си самочувствието, че е независимо мислещ и прав. И оттук тръгва лавината - една лъжа, повторена достатъчно пъти, става истина и също, една тенденция, потвърдена от специалисти и съвпадаща с определени убеждения, се превръща в мода. Смятам подобни теории за абсурден опит да се моделира общественото мнение с цел постигане на определен политически резултат.

- А не са ли виновни освен медиите и политиците по света за това, че се стигна до такива ужасяващи теории? Имам предвид, че и те като че ли бяха объркани...
- При подходящи обстоятелства медиите могат да окажат мощно влияние върху политическите процеси в света. Свободата на интернет превърна виртуалното пространство в място за провеждане на постоянни политически дискусии, свързани с различни процеси на вземане на решения. Конспиративни теории винаги е имало, винаги ще има. Ситуацията е много удобна. Живеем в по-различна реалност от тази на предходния век, в която състоянието на ред и безпорядък, на мир и война се размива. Не е тайна за никого, че живеем в условията на информационна война, която сама по себе си е един от ключовите елементи на хибридната война. Целта вече не са териториите, а по-скоро ресурсите, влиянието и желанието за контрол над съзнанието на хората, техния мироглед, вярвания и ценности. Което именно се случва на световната политическа сцена - използват се средствата за масова информация, включително дигиталните канали за разпространение на информация, маскират се истинските намерения зад популизъм и благородни каузи и се постигат определени цели, без дори да има съпротива.

- Но днес много събития по света не служат ли като доказателство, че информационната война е неразделна част от съвременните конфликти?
- Да, така е и развитието на информационните и комуникационните технологии създаде ново виртуално бойно поле в мирно време. В съвременната политическа реалност информационната война може да се води за дълъг период от време без дори да е необходимо ангажирането на армия или влагането на ресурси.

- Фалшивите новини, дезинформацията, пропагандата са постоянни. Всеобщо е мнението, че в световен мащаб има промяна. Но каква ще е тя - нов световен ред ли ще има?
- Дигиталният век, в който живеем, ни осигурява възможността да бъдем информирани 24/7. Именно предизвикателствата на информационния поток, обаче, могат да ни превърнат в жертви на различни манипулации чрез разпространението на новини с невярно съдържание. За да бъдем по-близо до истината, е хубаво да проверяваме всичко, което четем. Всеобщи е мнението, че промяната в световен мащаб не е към нов световен ред, а напротив, очертава се нов световен безпорядък. Възможността всеки да се информира за секунди и да се изкаже публично създава илюзията за заличаване на границата между тези, които наистина знаят и тези, които си мислят, че знаят.

- Анализатори винят за промените, които се случват в съвременността - новите технологии, дигиталните медии, социалните мрежи, 5G... Бихте ли продължили „списъка на виновните“?
- Превърна се в тенденция анализаторите да винят за тази огромна промяна новите технологии, в частност новите дигитални медии и социалните мрежи. Разбира се, те не са причината, а само катализатор. Вероятно, и ние с Вас ще излезем виновни за мнението, което споделяме. Процесите, които се случват в световен мащаб, са нови. Хората не се адаптират бързо към промените и за тях е по-важно да нарочат някого и нещо за виновник, за да си обяснят необяснимите неща. Новите технологии безспорно са нож с две остриета. Развиват ни цивилизационно, но използват като инструмент за влияние и манипулация от грешните хора по грешния начин, а това може да причини непоправими вреди за различните общества и за цялото човечество. Силно се надявам човечеството да не се превърне в жертва на собствения си напредък.

- Всеки може публично да си каже мнението, може да създава някаква илюзия за света, да изопачава, може да е с някаква целенасочена корист. Това не помага ли за цялата тази ситуация на объркване?
- Вероятно, читателите на „Труд“ са чували за YouTube ефекта. Това е термин, отнасящ се до влиянието, което един уебсайт за споделяне на видео може да окаже върху глобалната политика. Някои наблюдатели го възприемат като явление с последващо широкообхватно въздействие. Всъщност, много свободно качвани видеоклипове включват опасни публикации. Не се знае колко лабилна е психиката на тези, които гледат и какво биха направили, мотивирани от користни цели. Иновациите в технологиите се използват редовно за пропагандни цели, позволяват на днешните инфлуенсъри, блогъри, влогъри да снимат, редактират и качват онлайн собствените си видеа на различна тематика в реално време, без да зависят от одобрението на която и да е традиционна медия. Всъщност, процесът е обратен, професионалните медии са станали зависими от тях.

- Как се промени световната политика в контекста на промените в глобален мащаб?
- Вероятно не е преувеличение да се каже, че в днешно време световната политика се измести в социалните мрежи заради мащабността на аудиторията и възможността за незабавен ефект. Дискусиите около промените в глобален мащаб са актуална тема през последните години. Конфигурацията на световната политическа сцена се движат от връщане към двуполюсния модел, към развенчаването на водещите държави като световни сили и фактори на влияние. Безспорно е, че пандемията COVID-19 преобърна целия свят. Въпреки акцента върху общественото здраве, тя повдигна темата за конфигурацията на новия световен ред. Някои анализатори издигнаха тезата, че Китай е новият световен лидер. Други - че ситуацията слага край на лидерството на САЩ. Трети, че Русия е новата глобална сила. Имаше и твърдения в подкрепа и против глобализацията като фактор за утвърждаването на новия световен ред. Нещо остана на заден план и то бе, че се засилиха тенденциите към възраждане на национализма.

- Манипулирането на общественото мнение с цел постигане на определен ефект го има отдавна, но в последните години се превърна в професия. Защо сега в този дигитален век това става една от целите?
- Говорейки за ефекта на YouTube и социалните мрежи по-горе, трябва да подчертаем колко е важна автентичността на представените материали, особено, когато хората трябва да различават факти от лъжите. Манипулирането на общественото мнение чрез социалните мрежи се превърна в тенденция. Дигиталната пропаганда се превръща в част от ежедневието именно поради това, че е лесен и удобен начин за постигане на определена политическа, икономическа, социална цел. Нищо ново под слънцето - виното е същото, бутилката е нова. В основата винаги е стремежът към контрол чрез отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси, които са от значение за политическия елит. Обществото се засипва с излишна информация, за да се освободи поле за действие в друга, по-важна посока.

- Днес се споделят много видеа, реално всеки може да сподели всичко. Как ютюб може да влияе върху живота ни - на младите най-вече? Вижте какви са инфлуенсърите, на които младите подражават и които действително променят мисленето им?
- Ютюб и социалните мрежи могат да бъдат използвани като подходящи инструменти, както на вътрешната, така и на външната политика, защото те са в състояние да моделират общественото мнение. Ютюб даде на своите потребители пълна власт да представят всичко, което искат - от политически видеосъобщения до просто случайни комедийни клипове или дръзки предизвикателства към останалите. Благодарение на различните интернет платформи и технологията за споделяне на видео хората по целия свят могат да станат свидетели на много скрити дейности и събития и да видят резултатите от решенията, взети от различни държавни лидери и правителства. Това, което ютюб дава на хората, е широка видео платформа, чрез която те могат да покажат на света реалността на ситуации, които може и да не се излъчват по новините или да бъдат умишлено скрити с определена цел. Видеоклиповете в ютюб предоставят на хората информация в реално време. Някои видеоклипове разкриват истини, други разпространяват дезинформация, пропаганда и дори лъжи. Независимо от съдържанието, всички те са част от ютюб ефекта.

- Социалните мрежи наистина влияят и върху световната политика, те моделират общественото мнение - как виждате този процес? Ето, всички чакат с нетърпение да прочетат туитите на Тръмп...
- Съвременните интернет комуникации и медийното отразяване на различни събития влияят върху световната политика. Потребителите на интернет все повече поемат ролята на пряк наблюдател на това, което до вчера научаваха само от новините на класическите средства за масова информация. В този смисъл, не без основание може да се твърди, че конвенционалната дипломатическа система, която определя глобалните политически и дипломатически резултати, е напълно променена. Възможностите на дигиталната реалност създават предпоставки за бърза адаптация на политиката. Дори международните отношения като сравнително консервативна сфера се модернизираха и дигитализираха. Ютюб е използван като канал за няколко президентски кампании в САЩ, а туитър-дипломацията на президента Доналд Тръмп набира все по-голяма популярност именно заради ефекта, който предизвиква, и заради това, че и дипломацията започва, макар и бавно, да се адаптира към новите реалности на дигиталния свят, в който живеем.

- Накъде върви светът според вас - по-нормален или по-ненормален ще става?
- Светът активно се трансформира, преминавайки през различни политически, дипломатически и военни формати. Конфигурациите се променят, но основните играчи остават в областта на геополитиката и проблемите на глобалната сигурност. Съществуват различни мнения за интернет и неговото въздействие върху глобалната политика. Безспорен факт е, че новата дигитална реалност ще продължава да влияе върху политическия процес в света по начини, които ще надхвърлят дори обикновеното видео споделяне на информация.

Нашият гост
Вероника Стоилова е доктор по “Право”. Специализирала е американска външна политика в САЩ по програмата SUSI for Scholars. Работи като гл. ас. д-р в Правно-историческия факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”. Участва в разработването и изпълнението на редица проекти по национални и международни програми. Оценител е на проекти по програмата Мария Склодовска-Кюри от Хоризонт - 2020. Автор е на научни статии.