Задължителните стандарти към градското обзавеждане, въведени с Наредбата за градската среда на СОС, помогнаха на София да придобие своята индивидуалност. Градът се отвори към гражданите, като постепенно се премахват множеството рекламни елементи, билбордове, павилиони и разноцветни пътни настилки, за да стигне София до своето стилово единство. За промените в облика на столицата и предизвикателствата пред визията на града си говорим с главния архитект на Столична община Здравко Здравков.

- Архитект Здравков, какъв е стандартът на живот в столицата от гледна точка на градоустройството и архитектурата? Можем ли да го сравним с този в другите европейски столици?
- Много е важно да разберем, че архитектурата е изкуство на богатите. В средата, в която живеем, с добиването на повече финансови възможности на българина, все по-качествена става и нашата архитектура. Факт е, че в София все още не са дошли големите световни имена и това говори, че още има накъде да растем в посока подобряване на качеството на архитектурната среда. Първият пробив беше направен със студио „Фуксас“, които участваха и спечелиха конкурс за „Св. Неделя“. Надявам се след този проект да започнат и други бюра от такъв мащаб да идват в София, защото качествената архитектура пристига не само през материалите, а и през отношението в градската среда. Една сграда не говори сама за себе си, тя винаги се свързва с контекста на цялата заобикаляща я средата. Това, което се вижда последните години, е рязко повишаване на качеството на архитектурната среда и по отношение на изискванията на сградите, и по отношение на тяхната обвързаност с пешеходната достъпност. Тоест не само да направите сградата вътре в имота си, а да направите средата около нея - да направите по-качествено озеленяване, по-качествени настилки. Все повече инвеститори вече търсят не самата сграда просто като сграда, а се ориентират към изискванията, които бяха наложени като една съвременна европейска норма за така наречения „15-минутен град“. Кметът на Париж, Ан Идалго, заложи „15-минутния град“ като концепция за управление. Тоест в рамките на 10-15 минути да има училище, озеленяване, обществено обслужване. Така в рамките на тези минути ще получите достъп не само до вашата сграда, а до всичките обекти, които са свързани с вашето ежедневие, защото иначе се обричате на едни безкрайни пътувания, които ви задължават да се обвържете с вашия личен автомобил.

- Казвали сте, че ще подредите София. Разкажете какво точно не е на мястото си в столицата.
- Тази битка тръгна със стандартите за градската среда и с много малки стъпки нещата започват да се подреждат като една къща. Сега подготвяме стандарт за настилките за градското обзавеждане, за уличното осветление, за кошчетата за боклук. В момента има безброй видове настилки по тротоарите - с всеки един проект се правят нови и нови настилки. Това създава едно безкрайно многообразие и се губи стиловото единство. Само преди две години въведохме изискванията за общи цветови решения. В момента например цветът на София е еднозначен - от центъра до Люлин той е еднакъв. Идеята е да разпознавате София още при влизането в града и да знаете, че това е цветът. Същото стана и с шрифтовете. Шрифтовете в момента са заложени в стандартите за табелите на Центъра за градска мобилност, Метрополитена, изискванията за оформление на туристическата навигация. Тоест София има своето единство при шрифта. Това трябва да порасне и да си намери място и при уличното осветление, кошчетата за боклук, спирките на градския транспорт и т. н. Целта е София да има своето лице. Не може само около храм-паметника „Св. Александър Невски“ да има повече от 20 вида настилки. Трябва да създадем една система от стандарти. Естествено, няма да се подредим като в казарма, но трябва да имаме някакви общи правила, по които да подреждаме града си. В центъра, разбира се, тези изисквания ще бъдат доста по-строги, защото историческият център има своите ограничения като паметник на културата. В периферията изискванията ще бъдат доста по-ограничени. Да кажа, че нещо в София не е на мястото си не е коректно, по-скоро имам предвид да подредим града си по начин, по който той да започне да изглежда стилово еднозначно, за да може да бъде разпознаваем. Преди време дойде един приятел, колега в Ротердам, който се занимаваше с цялостната реконструкция на предгаровия площад, и каза една много хубава метафора - София прилича на един мускулест атлет, който има чудесно тяло с хубава структура, но в същото време е облечен с грозни дрехи. Идеята е да сменим грозните дрехи на града. Генезисът го има, просто трябва нещата да започнат да се подреждат. Малки са стъпките, но те трябва да бъдат направени. Затова през тази година със стандарта за градската среда, който очаквам да завършим до края на тази година, в елементите му за настилките и за обзавеждането, както и за номерирането на блоковете в комплексите, очаквам да направим тези конкретни малки стъпки, за да започне градът да придобива своята индивидуалност. В същото време работим и за премахването на ненужния визуален шум. За пет години сме премахнали над 2500 рекламни елемента. Градът започва да диша, защото беше претрупан с реклами. Това също е една от битките, които се водят срещу незаконната реклама - билбордове, постери и всякакви информационни табели.

- Как се промени обликът на столицата след измененията в Наредбата за преместваемите обекти?
- Започна едно цялостно редуциране и се радвам, че получихме подкрепа от страна на рекламния бизнес, което беше значителна победа в задачата заедно с рекламните агенции да проведем тази битка, защото насищането с реклама не е работещо нито за града, нито за този бизнес. В крайна сметка трябва да се осъзнае, че информационната система на София, проведена през външната реклама, ще бъде скъпа тогава, когато тя не е чак толкова на гъсто. Не може да получавате информация непрекъснато за всякакви рекламни послания, ако те ви бомбардират през 50 м. Това беше и една от задачите на Наредбата за преместваемите съоръжения - да увеличим разстоянието между отделните елементи и да ги редуцираме. Градът започва постепенно да се изчиства в следствие на промените. Намалели са билбордовете в града, вече ги няма арките, които бяха на булевардите „Брюксел“ и „Цариградско шосе“ и огромните мегабордове, които бяха на „7-ми километър“. Нещата започват едно по едно да изчезват. Най-важното е, че направихме една система, под която градът може да се самоконтролира. Всичките елементи са отбелязани на една интерактивна карта и всеки може на електронното си устройство да види дали даден елемент е законен. Получаваме обратна връзка доста бързо и адекватно. Пращаме инспектората, съставят се констативни актове и елементът се премахва. Направи се една доста работеща система за изчистване на града от този неприятен визуален шум, но това е процес, който ще продължи. Нещо, което не мога да възприема, е как една сграда, паметник на културата, с разкошни фасади може да бъде брандирана и облепена в партерните етажи със всякакви надписи, това разваля цялата визия на сградата. Да, през рекламите се излъчват послания, които трябва да стигнат до потребителя, но в същото време трябва да разберем, че живеем в град, който е натрупал една дълга и сложна история, която трябва да бъде показвана, защото ценното е архитектурата, която имаме от периода от началото на 20-ти век до края на Втората световна война. Реално този период е оставил най-значимите образци на качествена и висок клас архитектура.

- Наредбата за градската среда, която Столичният общински съвет прие в края на миналата година, е документ от отворен тип, което означава, че могат да се приемат нови стандарти за компоненти от градската среда. Как оценявате работата си по нея и какви задължителни стандарти към елементите от градското обзавеждане осъществихте?
- Досега направихме стандартите за шрифта на табелите за туристическата навигация, което се радвам, че успешно се наложи. Тази година ще завършим стандарта за обзавеждането, за надписите по фасадите на жилищните сгради, както и стандартът за видовете улични настилки, които могат да се прилагат в София. Важното на тази наредба е, че тя създаде една система с отворен код. Тоест тя може да бъде надграждана през годините, защото тя се прие преди 2 години, а в същото време отговаря на въпроси, които възникват през 2021 г. През 2025-ва обаче, може да имаме други проблеми в града и тази Наредба дава възможност съответните стандарти да бъдат надграждани в зависимост от спецификата на обществото, тъй като технологиите са изключително динамични, а и изискванията на града се променят. Наредбата е създадена изключително иновативно - дадена е текстовата рамка, а ние създаваме стандартите, по които искаме да се подреждат било то летни градини, или партерни етажи на жилищни сгради.

- В края на миналия месец Направление „Архитектура и градоустройство“ съм СО откри виртуална приемна. Възползват ли се гражданите от възможността за среща с експертите от екипа Ви?
- Все още българинът като че ли търси личния контакт, включително и с електронните услуги. Създадохме огромен брой електронни услуги, но в крайна сметка опашките, които седят пред НАГ всяка сутрин, все още са факт. Може би като общество трябва постепенно да започнем да се саморегулираме и да търсим все повече електронните услуги, защото, например оказа се, че голям процент от колегите нямат електронен подпис и това създава известни затруднения. Моята задача като главен архитект е до голяма степен да сведа услугите до електронни, като сега разработвам и една система за дигитално предаване на проектите във фаза градоустройство. По този начин независимо дали офисът ви е в Пловдив, Бургас, София, защо не и Париж, вие може да си внесете документите в направлението и експерт да извърши проверката, след което да ви върне обратната информация по електронен път посредством имейл. Надграждаме тази електронна система за документи и мисля, че до края на годината това нещо ще стане факт, така че пилотно Столична община ще може да покаже един работещ продукт по отношение на дигитализацията на проекти в реално време, която да бъде надградена и в бъдеще.

- Продължават ли проблемите с отчуждаването на терени за обществени нужди и съответно с обезщетяването им?
- Това е изключително важна тема, защото проведената реституция след 90-те години в нашата история, а и в световната, безпрецедентно върна земи в реални граници в една урбанизирана територия. Реституционните закони върнаха земята, където трябваше да има изградени спортни зали, училища и детски градини, на бившите собственици. Създаде се едно огромно противопоставяне между две групи хора - тези, които вече живеят в комплексите, срещу тези, на които им възстановиха земята по силата на реституционните закони. Пред Столична община и пред голяма част от българските общини стои въпросът с придобиването на тази собственост за осигуряване на публични мероприятия. Всички говорим за зелените клинове на София, за училища, детски градини, но трябва да знаем, че срещу нас седи огромен обем от частна собственост, която трябва да бъде придобита, а тя струва немалко пари. Годишният бюджет на Направлението за отчуждаване беше 15 млн. лв., тази година поради проблемите с COVID-19 беше намален на 10 млн. лв.. Срещу тези пари ние разработваме система от приоритети - за тази година сме отчуждили участъците от ул. „Луи Айер“ до бул. „Черни връх“ за пробива на ул. „Тодор Каблешков“, за да може „Тодор Каблешков“ да бъде завършен от бул. „България“ до бул. „Черни връх“ и неговото продължение „Филип Кутев“ от „Черни връх“ до бул. „Симеоновско шосе“. Само за този участък годишният ни бюджет за отчуждаване достигна сума от около 8 млн. лв. Това е невероятен финансов ресурс, затова през тази година по силата на едно изменение в Закона за устройството на територията възложихме един пълен анализ на цялата собственост, която е предвидена за отчуждаване. Идеята е до края на годината да имаме информация за всички имоти, които подлежат на отчуждаване, предвидени за улици, озеленяване, детски градини, публични мероприятия. До края на годината ще имаме тази информация като число и тя може да бъде съпоставена със съответните пазарни очаквания на хората и ще можем да отговорим и каква е сумата, която трябва да бъде търсена, защото аз съм убеден, че не е по силите на Столична община или на която и да е община в България да поеме този невъзможен финансов натиск от страна на собствениците за реализиране на тези публични мероприятия. От друга страна, обществото ни очаква да се реализират както зелените клинове, така и главните градски булеварди. Трябва да бъде намерен съответният баланс във взаимоотношенията. От една страна, усещането на собствениците, че трябва да бъдат възмездени справедливо за техните имоти, от друга страна, общественият интерес да бъде защитен и да се проведат всички тези мероприятия, които обслужват целия град. Това е една изключително дълга и сложна задача и се надявам да успеем да я решим и с помощта на държавата, защото няма община в България, която да може да си позволи подобен ресурс.

Нашият гост
Арх. Здравко Здравков е роден на 27 септември 1972 г. в град Плевен. Завършва магистърска степен по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в Катедра “История и теория на архитектурата”. Дипломира се с проект за търговски център, за който получава Наградата на Камарата на архитектите в България. Владее английски и руски език.