Предстои проектът да бъде разгледан от Районните експертни съвети

Предвиждат минимален брой намеси в рамките на парка

Преработеният план за преустройството на Борисовата градина е съобразен с предложенията на гражданите и може да премине към следващ етап на разглеждане. Това се разбра вчера след дискусията, с която завърши общественото обсъждане на проекта за Подробния устройствен план (ПУП) на Борисовата градина.

Обновеният вариант на Плана дава възможност за правилно управление на парка за в бъдеще, като създава качествена среда за посетителите и запазва паметниците на градинското и парковото изкуство, обясни за “Труд” главният архитект на Столична община Здравко Здравков.

Борисовата градина е едно от емблематичните места в София, като територията на парка включва резерватна част, лесопаркови участъци, паметници на културата и развлекателни съоръжения. Столичният парк е с установена обществена значимост като недвижима културна ценност с над 130-годишна история.

Първото общественото обсъждане, на което беше представен проектът на ПУП на Борисовата градина, се проведе на 13 януари. От тогава до 4 февруари проектът беше открит за предложения на гражданите, които можеха да отправят своите идеи за промени. Трите районни администрации, в които попада паркът - “Средец”, “Лозенец” и “Изгрев”, отчетоха, че са получени 1261 възражения от граждани и организации. Въпреки това предложенията и препоръките не са много, тъй като от общия брой на постъпилите възражение, 1200 са напълно идентични, което не допринася за развитието на Плана.

Архитект Здравков посочи, че са отстранени забележките, провокирали голямо обществено напрежение. “Представен е доста по-консервативен вариант, който защитава обществения интерес и отговаря на очакванията на хората да се направят минимален брой намеси в рамките на парка”.

Един от приоритетите на Плана е разреши проблема с частната собственост в полза на обществения интерес. В тази насока според архитект Здравков се създава добра възможност Столична община отново да влезе в качеството на собственик на имотите, които във времето са се възстановили или са придобити в обхвата на парка.

В първоначалния проект на Плана бяха направени промени. Част от предложенията, които отпаднаха бяха възстановяването на сградата на Климатичното училище, създаването на “Музей за зелена памет” на мястото на автокъща “Капитолия” и концепцията за създаване на нова алейна ос от стадион “Юнак” към Розариума. Няма да бъде възстановена и централната алея от езерото с лилиите до Братската могила по визията от 1936 г. Отпадна също новото застрояване в имота на бившия ресторант “Тенекиите”. По отношение на езерото “Ариана” се предвижда възстановяване на заведението на островчето “Баварска кръчма” в автентичния му вид.

От обсъждането се разбра още, че проектираният подход в Плана е щадящ спрямо биоразнообразието на парка, така че да се запази в максимална степен съществуващата дървесна растителност. Главният архитект на София беше категоричен, че не се предвидена масова сеч. “Намесите са ограничени изключително малко - свързани са с изграждане на няколко детски площадки, подземен паркинг под автокъща “Капитолия” и създаване на заведение на мястото на това което се намира в езерото “Ариана”, уточни той.

Друга основна задача на Плана е да осигури достъпност на контактните квартали до парка. “В момента прилежащите квартали контактуват с един от най-хубавите паркове в центъра на града, но те не са добре пешеходно и велосипедно свързани”, посочи архитект Здравков. По тази причина са разработени допълнителни схеми за пешеходна и автомобилна достъпност, подобрена е и велосипедна инфраструктура. Предвижда се също нова трамвайна спирка срещу летния театър, както и варианти за ново трамвайно трасе за свързване на Семинарията със Зоопарка. Една от точките, по която възникнаха противоречия, беше обособяването на паркоместа в обхвата на парка. В това отношение се потвърди идеята за паркинг по старото трамвайно трасе до бул. “Драган Цанков” от Телевизионната кула до Руското посолство, както и обособяването на паркинг с капацитет от 104 автомобила, който да обслужва спортна зала “София” и прилежащите ѝ спортни съоръжения.

Предстои Планът да бъде разгледан от Районните експертни съвети на трите районни администрации - “Средец”, “Лозенец” и “Изгрев”, след което ще бъде изпратен към Общинския експерте съвет към Направление “Архитектура и градоустройство” за разглеждане. Архитект Здравков обясни, че ако се наложат допълнителни корекции Планът ще се преработи, но ако те са незначителни той ще бъде внесен за разглеждане и одобрение в СОС, което е и финалната фаза преди да бъде реализиран ПУП.

Архитект Здравков изрази увереност, че проектът на Плана, в последния си вариант, до голяма степен удовлетворява обществените нагласи и е съобразен с проведените обществените обсъждания, което означава, че вероятно ще получи и одобрението на СОС.

Разрешение за преустройство има още от 2019 г.

Няма пречки за реконструкцията на стадион „Българска армия“

На общественото обсъждане беше потвърдено също, че Планът за Борисовата градина позволява реконструкцията на стадион “Българска армия”.

Архитект Здравков припомни, че за стадиона има издадена виза още през 2019 г., която допуска реконструкция и модернизация на съоръжението. “Към настоящия момент съобщените режими, правила и нормативи в Подробния устройствен план за Борисовата градина допускат подобен тип дейности”, обясни той. Главният архитект на София уточни, че изцяло зависи от Министерството на младежта и спорта и собствениците на клуба да изготвят документация и да я съгласуват със съответните ведомства, за да стане възможно обновяването на стадиона.

Здравков е категоричен, че опасенията на клуба на ЦСКА, че няма да е възможна реконструкция на стадион “Българска армия” са неоснователни. Той припомни, че темата е многократно коментирана с представители на клуба, но и до момента все още не са постъпили предложения с реални проекти за бъдещето на стадиона.