- София стана първият български град с Наредба за градската среда, арх. Здравков, която Столичният общински съвет прие преди дни. Това бе Ваша идея, която получи много критики, но и огромна подкрепа - защо се захванахте с толкова трудоемка задача? 
- С промяна в Закона за устройството и застрояването на Столична община през пролетта на 2018 година се създаде възможност с подобна наредба да се регламентират различни елементи на градската среда като се започне с градското обзавеждане на колчета, пейки, табели, които включват наименованията на улиците до туристическата навигация. Законодателят възприе тази концепция като изключително правилна, тъй като подобни наредби са създадени във всички големи европейски градове и пренесе текстовете една година по-късно в общия Закон за устройство на територията. Така че, София наистина е първа като български град с подобна Наредба за градска среда, но съм убеден, че в повечето градове в бъдеще ще бъдат създадени подобни наредби, защото необходимостта от подреждане на средата е изключително важна и тя трябва да стигне до най-малкия детайл. Проучих изключителен брой наредби, като започнем от САЩ до Азия. В големите градове създаването на подобни регулации е започнало повече от години и в крайна сметка тяхното прилагане показва, как градовете започват да се самоизчистват. Тъй като подобен тип регулации не бяха правени в нашето законодателство, решихме да стъпим на чуждия опит и създадохме механизъм, в който има обща законова рамка, посредством наредбата, която се прие миналия четвъртък от СОС. Тази Наредба има един отворен характер и позволява с времето да бъде допълвана. Естествено, като всяко ново нещо при представянето Наредбата срещна огромен обществен интерес, имаше положителни коментари и негативни оценки. Но посоката бе, че Наредбата е необходима за града. Най-важното за мен бе, че тази идея получи огромна подкрепа от министерството на културата. За мен беше изключително важно, защото заедно с екипа на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) направихме анализ на всички тези сгради в тяхното историческо създаване.

- Така ли стигнахте до цветовата легенда на фасадите в централната градска част?
- За да се боядиса фасадата на една сграда в един определен цвят, тя трябва да се възприема като част от общото цяло. Огромна работа се извърши и с екипа на Софияплан, свързана с регулирането, с правните рамки на Наредбата. Имаме един нов продукт, който може през следващите години да се надгради и да започне да подрежда града до такава степен, че да влезе и в по-големи детайли.

- Трудно ли убедихте колеги, инвеститори, политици, собственици на сгради, че е необходима подобна регулация?
- Когато станах главен архитект през 2016 година намерих в кабинета си подобни направени разработки за улица “Пиротска”, за бул. “Витоша”, а в същото време един огромен труд, който беше хвърлен за създаване на обща визия на фасадите, на местата за реклами, беше останал в чекмеджето но тогавашния главен архитект. Очевидно бе, че трябва да се направи така, че подобен вид регулации да стигнат до крайния собственик, до наемателя на кафенето или до наемателя на търговски обект на партерния етаж, за да знае той къде да разположи фасадното осветление или рекламния си елемент. Затова и стартирахме с една изключително модерна към онзи момент технология за заснемане на всички фасади. С лазерно 3D сканиране обхванахме всички сгради по “Граф Игнатиев”, “6 септември” и “Солунска”. Въз основа на това изкристализираха всички проблеми, които с години са наслагвани по фасадите - климатици, решетки, надписи, облицования, които бяха разположени къде ли не. И започнахме да търсим механизъм как това да бъде сведено и да се приведе в задължение при следващ ремонт. Собствениците да спазят едни общи правила, защото улицата има единна визия - всяка сграда не се затваря между двата си калкана, тя е елемент от общия градски ансамбъл.

- Колко време ще отнеме обновяването на централната част на София, премахването на висящите кабели, шарениите?
- Разговарял съм с доста собственици на партерни етажи, с архитекти от район Средец, където започват преустройства. Уверявам Ви, че след приключване на ситуацията с пандемията от коронавирус, хората отново ще се върнат по търговските обекти, ще припознаят града. И в рамките на следващите от 3 до 5 години, особено в Зона 2, ще изглежда по различен начин. Всеки един собственик може да влезе в сайта на Архитектура и градоустройство”, да си изтегли съответния стандарт за неговата сграда. “Домашното” на всеки един от проектантите, наемателите, е написано на 2/3. Той знае как ще изглежда неговата визия, остава да си изработи проектната документация. Ние продължаваме създаването на режими заедно с министерството на културата на една от съседните зони на “Граф Игнатиев” - това е пространството между “Патриарх Евтимий”, “Г. С. Раковски” и пешеходната зона пред храм “Св. св. Седмочисленици” - в това каре, по-популярно като малките “Пет кьошета”, ще бъдат запазени всички паметници на културата.

- В каква посока ще се развива София през следващите 50 години? 
- Като главен архитект споделям идеята, която е заложена във “Визия за София” за създаване на модерен и компактен град. София трябва да погледне вътре в своите територии, защото потенциалът за развитие на София може да бъде разгледан в нейния интериор. И тук не говоря за т. нар. презастрояване в комплексите, а за маргинализирани територии с отпаднала необходимост и конкретен пример за това са две големи гари - това е територията на Сточна гара с площ малко над 18 хка и територията на бившата гара Разпределителна -Подуяне. Това са терени, които са изключително близо до центъра, с възможност за обслужване от цялата техническа инфраструктура - ток, вода, канализация, газ. Намират се в непосредствена близост пеша до историческия център. Има достатъчно територии, които биха могли да бъдат обект на намеса с общите усилия на държавата и общината. Всяко едно развитие на града по периферията води до там, че задължава впоследствие общината да създава инфраструктура.

- А в същото време в сърцето на града се отварят дупки, които не се ползват..
- Модерна европейска тенденция е всеки град да предложи интериорен проект за своето развитие, защото намирането на зони, в които да се направят подобни намеси е изключително важно. Подобна интервенция се получи на територията на Техпарка. Говоря за територии в изключително голям мащаб, които са собственост на държава или община. Би могло да се мисли за големи терени, които са собственост на министерството на отбраната, на МВР, с изтегляне на зони, които са с несвойствена дейност по периферията на града. Всеки град трябва да намери своята възможност за интериорно развитие. Тази територия на двете гари, които споменах, може да поеме бъдещото развитие на София като население в следващите 20 до 30 години. И то с изключителни ниски параметри на застрояване и със създаване на една много по-добра градска среда от колкото в т. нар. южни квартали.

Нашият гост
Арх. Здравко Здравков е роден на 27 септември 1972 г. в град Плевен. Завършва магистърска степен по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в Катедра “История и теория на архитектурата”. Дипломира се с проект за търговски център, за който получава Наградата на Камарата на архитектите в България. Владее английски и руски език.