Държавата поема противогрипната ваксина от догодина

Здравните власти подготвят промени в рецептурниците за училищата, десетките градини и яслите. Ще бъдат въведени и забрани във връзка с рекламата на вредни храни и напитки, обхващаща всички комуникационни канали. Новости предстоят по отношение на имунизационния календар на България. Яснота около тези промени, както и около очакваните инфекции и рискове през лятото, дава д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор на България.

- Д-р Кунчев, предстоят промени в рецептурниците за училищата и детските градини. Какво ново се предвижда?

- Няма големи промени. Има желание обаче да се даде възможност на готвачите, които приготвят храната за училищата, детските градини и яслите да включват по-голям брой продукти за по-разнообразно хранене. От тази гледна точка ще се включат някои екзотични плодове и зеленчуци, за които сме сигурни, че са достъпни и като цена, и като наличност на пазара, като например авокадо и цитрусови плодове. Промените са минимални. Балансът между основните хранителни вещества - мазнини, въглехидрати и белтъчини, е ясен. Има само минимални корекции за някои от възрастовите групи. Световната здравна организация препоръча съвсем леко да се намали количеството на въглехидратите например, защото се оказа, че те също имат отношение към наднорменото тегло и затлъстяването. Това, което ние искаме да избегнем, е именно наднорменото тегло, особено при по-ниските възрасти. Там след 10-15 години постоянно увеличение на процента деца с този проблем, най-сетне постигнахме в някои възрасти задържане на едно положение, а в други - дори понижение с 1-2%. За да има устойчива тенденция в тази насока, ще са нужни още 5-10 години. Храненето трябва да е съобразено с препоръките на здравеопазването, но не може да бъде направено от самата система. Тук роля имат още селскостопанското производство, цялата хранителна индустрия, образованието като възможност да повлияе от най-ранна възраст на хранителната култура. Целта е не да има сблъсък на интереси, а да убедим производителите, че не е страшно да произвеждат продукти с по-малко съдържание на сол, захар и мазнини, за да не попада тяхната стока в графа „Нездравословно“.

- Предвижда се затягане на контрола над рекламата на вредни храни и напитки. Какви мерки конкретно ще бъдат взети?

- Има решение да се работи в посока на по-драстично ограничаване на рекламата на вредни храни и напитки и в това отношение ще разчитаме повече на европейското законодателство, отколкото на националното. Европейската комисия трябва да промени директивата за средствата за масова комуникация по отношение на рекламата. Желанието е да се ограничи обсегът на настоящите ограничения. Досега те бяха само за радио, телевизия и печат, но в бъдеще ще покриват и всички възможни канали в интернет, които са огромни. Другата посока, в която се работи, е да се ограничат и методите на скрита реклама. Например, продуктовото позициониране, използването на популярни сред младежта лица за реклама, промоционални кампании от типа на плащаш едно, получаваш две. Те също трябва да попаднат в обсега на забраната.

- На какъв етап е стигнала процедурата на ниво европейско законодателство и ще бъдат ли промените транспонирани и в българското законодателство?

- Да, идеята на директивата е точно такава. Всичко, което изброих, е заложено да се случи. От административна гледна точка в Европа нещата се случват бавно, тъй като решенията трябва да се взимат с пълен консенсус. Една страна да е против едно изречение, нещата трябва да започнат отначало. Нужно е пълно единодушие. Въпреки това стремежът е промените да се случат до края на тази година. Ако се изработи въпросната директива, тя ще стане факт в законодателствата на всички държави членки и забраните ще важат за всички. Ще варира обаче размерът на санкциите в отделните държави, тъй като е той е въпрос на вътрешно законодателство.

- До каква степен заслугата е на България в качеството й на домакин на европредседателството? Здравословното хранене при децата беше сред приоритетите ни.

- Две неща направихме. Действително поставихме тази тема като приоритет и това беше прието от останалите държави. Второ, успяхме в рамките на 6 месеца, което не е често срещано, от започване на дискусия по темата, през няколко различни прояви - технически и експертни, да направим препоръки, които бяха подписани от всички здравни министри в края на юни в Люксембург. Постигнахме това, което искахме.

- Миналата година станахме свидетели на сериозен недостиг на ваксината срещу коклюш, която е част от задължителния детски имунизационен календар. Защо се стигна до тази ситуация и има ли опасност тя да се повтори?

- Опитът ни от предишни години показва, че колкото по-рано заявим какви са ни намеренията, толкова по-голям е шансът те да се реализират. Това е така, защото за разлика от всички други лекарства, при имунизациите има доста дълъг период на подготовка. Никъде в света няма склад за ваксини, от който да ти се доставят количества в момента, в който ти извадиш пари и ги поръчаш. Нужни са между една и две години предварително да заявиш, че желаеш определена ваксина в определени количества, за да бъдеш включен в плановете на производителя. Миналата година имаше много сериозен производствен проблем с единия от компонентите срещу коклюш и ваксина нямаше никъде на Балканите. В подобни случаи страдат първо малките пазари, защото нито един производител няма да си развали отношенията с големи поръчители като Германия и Франция, на които продава милиони дози. Когато има недостиг на ваксина, поради производствени проблеми, го отнасят първо малките пазари каквито са България, Румъния, Сърбия, както се случи. Друг възможен проблем за недостиг на ваксина е забавяне на обществените поръчки. Това може да стане и при обжалване на процедурата от някои от участниците, което бави с половин година. През което време се заформя недостиг на ваксини. За да не се повтарят проблемите, които имахме, от тази година сме заложили един сериозен допълнителен резерв от 10-20% повече от необходимото, за да може, ако нещо се случи, да имаме поне едно тримесечие буфер за решаване на проблема. Друга мярка, която взехме, е, че вече сключваме с производителите договор за доставка на ваксини не за една, а за две години. Това дава по-голяма яснота и готовност на фирмите да обслужват нуждите на страната ни. Всичко това вече е одобрено и прието от ръководството на Министерството на здравеопазването.

- Какви промени предстоят в имунизационния календар на България и кога се очаква да влязат в сила?

- Една от промените е свързана със сезонния грип. Експертният съвет по имунопрофилактика предложи реимбурсиране на противогрипната ваксина за най-рисковите групи. Смятам, че това са лицата над 65-годишна възраст. В Европейския съюз няма държава, която да не го прави от години. България остана единствената такава. Затова се надяваме да коригираме това изоставане. Вероятно това няма да стане факт от този сезон, защото дори да се приеме много бързо националната програма, тя трябва да бъде финансирана със средства от следващия сезон. За сегашната ситуация такива просто не са предвидени в бюджета. Идеята е всеки българин, който попада в тази рискова група, и желае да си направи противогрипна имунизация, след което нейната стойност да му бъде върната от парите по програмата.

- Това означава ли, че от есента на 2019 г. на хората над 65-годишна възраст ще им се полага безплатна имунизация срещу грип?

-Да, през 2019-2020 година това трябва да е вече факт.

- Какво се предвижда по отношение на детския имунизационен календар?

- Промените там са в две насоки. Едната е намаляване на приемите на някои препарати. Единият е за туберкулоза. Преди година и половина-две направихме някои корекции в тази насока, защото България беше единствената държава, която правеше пет приема – основа имунизация и четири реимунизации при положителна проба манту. Намалихме приемите на четири, сега ще ги сведем до три. И това е оправдавано. Практиката показва, че имаме голямо понижаване броя на случаите на туберкулоза у нас. Текат от години и много програми за профилактика на туберкулоза. От 42-43 на 100 хил. души, случаите паднаха на 25, т.е. почти на половина. Считаме, че по никакъв начин премахването на една реимунизация няма да създаде риск от туберкулоза.

- Какво бихте посъветвали родителите, които са против ваксините?

- Бих им препоръчал да се доверяват на медиците, които ги лекуват. Лекарите са за това да помагат на хората. Тезата, че някой от тях би се опитал да увреди здравето, е толкова абсурдна за тази професия, че просто не я приемам. Водили сме разговори на различно ниво, с различни организации. Не бягаме от диалог, напротив, готови сме да обясняваме колкото е нужно какво съдържа всяка една ваксина, да предоставяме данни и информация. В България се правят 2,2 млн. ваксини всяка година и резултатите непрекъснато се наблюдават. Няма никакви притеснения, относно реакциите след ваксините. Имунизациите са лекарствените продукти с най-малко странични ефекти. Ще цитирам и малко цифри. На базата на всички тези имунизации през изминалата година са съобщени, ако не греша, 61 нежелани реакции общо. Всяко подобно съобщение води след себе си проследяване и изключително дълбочинни и прецизни проучвания – има ли връзка между съобщеното състояние и ваксината. Единствено при 11 от тях е потвърдено, че е възможна такава връзка. При десет от тях годината е приключила без абсолютно никакви негативни последствия и при едно-единствено дете имаше препоръка да се проследи и през настоящата година.

- Настъпва времето на летните инфекции. Какво трябва да знаят хората, за да сведат до минимум риска от зараза в сезона на плажовете, басейните и морето?

- За разлика от зимните респираторни вируси, при които сме по-безсилни – достатъчно е в трамвая един човек да кихне и на 3-4 метра около него всички вече са в досег с вируса, при летните вируси не е точно така. Предаването не е въздушно-капково, а фекално-орално. Това става с вода, храна и замърсени ръце. От тук възможностите ни за предпазване са малко по-добри. Ако са на ниво личната хигиена и обществената, намаляват случаите на едипемични взривове. Наблюдаваме го последните години, включително по морето. Трябва да се подбират източниците, от които пазаруваме, и местата, на които се храним. Препоръчително е и ползването на мокри кърпички за ръце, за да намалее броят на вирусите. Тъй като има инфекциозна доза, не можете с пет или сто вируса да се заразите, за това са нужни милион.

- С промените в климата по нашите ширини вече се наблюдават екзотични, нехарактерни за региона болести. Какво се очаква това лято?

- Ние наблюдаваме този процес в последните 10-15 години и той още повече се ускори в последните 4-5 години. С видимите промени в климата се променя и организмовият свят – както микроорганизмите, така и приносителите. По нашите ширини основни приносители са кърлежи, комари, мухи и гризачи. Тази година в България са проблем основно кърлежите, тъй като беше влажна пролетта и това създаде много благоприятни условия за тях. Същото важи на по-късен етап и за комарите, защото заблатяванията, които се появяват от дъждовете, са идеални за развитието им. Ако общините не предприемат мерки навреме за дезакаризация и дизинсекция на площи, то ефектът ще е отрицателен. Ние вече го виждаме – тази година са повече случаите на лаймска болест и марсилска треска, които се принасят от кърлежи. Появи се треска чикунгуня, която е чисто тропическо заболяване. От няколко години се появява през летния сезон в южните части на Италия и Франция, но за сега не сме я засичали в България. Тук засичаме, макар и като отделни заболявания, западнонилска треска, която също се предава с летящи насекоми. Това, което следим сега особено внимателно е маларията. България е страдала много от нея през 20-те и 30-те години на миналия век. Сега имаме 10 до 15 случая внесени всяка година.

- Има ли реален риск от малария тази година?

- Много внимателно наблюдаваме, за момента - вътрешна малария няма. Фактът обаче, че случаи на местна малария регистрираха в Турция и Гърция в последните години, също така и в Русия, която е и по на север, показва, че това може да се случи и у нас. Затова правим проучване на състава на комарите в отделните области. Препоръчваме ранни, навременни и многократни обработки срещу тях, за да избегнем риск. Засега се справяме, включително и по превенцията на малария, внесена от бежанци. Имаше много страхове в това отношение, но бежанците не създадоха особен риск от гледна точка на заразните болести. Миналата година, благодарение на мерките ни за контрол, хванахме рано шест случая на малария на бежанци в Харманли и един-два в Любимец, така че да не се разпространят в страната.

Нашият гост

Д-р Ангел Кунчев е роден на 19 октомври 1959 г. Завършил е медицина в Пловдив през 1985 г., след което започва работа в отдела за противоепидемичен контрол в ХЕИ-Хасково. През 2001 се прехвърля в отдел "Противоепидемичен контрол" към Министерството на здравеопазването, а от 2008 г. е директор на отдел "Надзор на заразните болести" към здравното ведомство. От седем години е главен държавен здравен инспектор.