Аз ще се обърна към Факултета по журналистика и другите такива заведения, за да имат след 20 години на какво да стъпят, когато създават нова медия, нека поне малко им покажат вестниците на Пресгрупата, да им ги прочетат - език, слоган, нерви, биткаджийство, всичко онова, което е ароматът на нашия занаят. Трябва да ги показват на младите, за да имат къде да стъпят.

Това призова главният редактор и издател на вестник "Труд" Петьо Блъсков в предаването "История.bg" по БНТ в дискусия на тема "Вестниците от началото на демократичния преход".

"168 часа" беше вестникът, с който започна всичко. От този вестник се нароиха после този и онзи. "24 часа" беше бебето на "168 часа", което отгледахме всички. Стилистиката, отношението, свободата, независимостта, това беше "168 часа" и поради тази причина се появи и "24 часа" и се разви и стана топ вестник. По-интересното е, че ние наистина бяхме независим вестник и сега ще кажа една много тежка дума - независимостта уби пресгрупата. Оказа се, че никой - нито нови демократи, нито стари демократи, не искат независима преса. Но от първия ден, от първия миг, от първия брой калта се лееше върху нас. И аз съм казал на моите тогава млади колеги от Пресгрупата, че нас ни изпуснаха. Никой не предполагаше, че една такава групичка ще създаде такава преса. Ония, които чертаеха в тъмното игрите, които знаеха кое как да се разположи и предразположи, ни изпуснаха, но само 6 години ни държаха на свобода", разказа Блъсков.

Аз напуснах "Отечествен фронт" по това време, в края на февруари. Имах този мой колегата от "Фронт" Емо Петков. И му казах - ела сега тука да си направим един вестник. Бях видял по телевизията Вальо Моллов, който обясняваше какъв е частният бизнес. И аз, минавайки покрай телевизора, казах на жена ми - той ще ми направи вестника. Седнахме с Емо и нарисувахме един вестник 24 страници. Тогава това беше уникална история, "Поглед" само излизаше веднъж 24 страници, веднъж 12. Той живееше до зала "Универсиада", в един блок апартамент на баща му. И наистина в неговото мазе, с него, Драго (Драгомир Василев) направихме, нарисувахме вестника. И отидохме при г-н Моллов, имаше офис на "Бунтовник" в "Лозенец". Показахме му, той каза "да, добре". Тогава правеха Първа частна банка и Съюза за стопанска инициатива на гражданите. В банка "Електроника" имаха някакъв контакт и ни взеха заем 50 хиляди лева, с които ние да си платим първия печат. От тези 50 хиляди лева, като направихме първия печат, от този кредит сме изхарчили 20 хиляди. Останалите 30 нямаше за какво да ги харчим. Защото моментално вестникът стана "на пожар", всичко се купуваше, разказа още Блъсков.

Не става дума за това, че ние сме се опитвали да развиваме някакво съперничество с политици. Не бяхме ние, които искаме, народът ни искаше. За да ви покажа защо нашето отношение беше такова към политиците тогава, вижте заглавието в първия брой на "24 часа" и веднага ще разберете за какво става дума - "Смърт чрез удушаване на независимия печат". Искаха да ни удушат още първата година, защото не ни даваха хартия. Знаете ли каква война беше? Знаете ли как се спасихме всъщност и как ги респектирахме? След тази дописка в "24 часа", аз написах едно антрефиле в "168 часа". Имахме един приятел американец, Филип Бей. Аз се връщах бесен от заседание в Министерски съвет, в което казаха, че няма да има хартия за частниците. Показах му написаното от мен, преведохме му го. Той попита дали искам да го публикуват в "Уолстрийт Джърнъл" „168 часа” стана на 30 Мнения 06:30 26.04.2020 и аз се съгласих. И след една седмица той ми носи брой, в който пише на една от страниците, естествено не първа - писмо от България, Блъсков ни съобщава, че в България не дават хартия - моята дописка в резюме. И от това имаше ефект. Така, че съперничеството беше предизвикано, нашата независимост в крайна сметка ни уби, доведоха специална "германска войска", за да ни съсипят, разказа Петьо Блъсков.