Това е, колеги. Трийсет и две години се борихме за демокрация и най-накрая тя „настъпи”. От 1974 година съм в журналистиката и в ония коридори полиция не е влизала. Сега полиция се използва срещу медии. Това каза главният редактор на „Труд” Петьо Блъсков.
Днес полиция заварди входа към вестника на ул. „Лъчезар Станчев” 7 в очакване на комисия на областния управител и министъра на културата да запечата помещенията. Преди да се стигне дотук, още в края на септември, за да се попречи на работата на редакцията, беше блокиран със скоби целият паркинг на сградата на Министерството на културата, в която се помещават няколко ведомства. Това се случи, след като „Труд” подробно и с документи опроверга всички твърдения на служебния министър на културата Велислав Минеков за задължения.
Казусът за договора за наем с МК в момента е в съда. Според Минеков фирмата „Южен кръст - 2001” дължи за наеми и режийни на Министерството на културата сумата от 16341,77 лева за юни, юли, август 2021 г. „Труд” още през август публикува официалните платежи документи за наемните и режийните задължения, от които се вижда, че всичко е платено.
„Този защо не го арестувахте, като спира метрото”, попита Блъсков униформените за изпратения днес да ръководи акцията срещу „Труд” Светослав Трайков, съветник на служебния министър на културата Велислав Минеков, известен с преминаването си през множество политически формации и с акция по спиране на метрото. Стягайте се, че и вас ви чака. Има списък, на който не слушка", предупреди Блъсков. С мълчаливото и тайно съгласие на генерал Радев, добави той. Да ви напомня това за едни други генерали от географските ширини, от които си внесохме машините за гласуване, добави той.
Полицията състави на Петьо Блъсков протокол за неизпълнение на заповед на областния управител за изземване на редакцията.
“Септември месец имах разговор с президента. И той ми каза: Да, господин Блъсков. Ние ще се погрижим... Колкото се погрижиха за сухото дърво отсреща, толкова и за това. Нищо! Мълчание. Само тихо някъде отзад в тъмното в администрацията си раздават една на друга поръчки срещу вестник „Труд””, обясни Блъсков пред колегите журналисти пред входа на редакцията на вестника, заварден от полиция.
„Мен не ме интересуват сроковете на заповедите, защото те са абсолютно измислени, невалидни. Областният управител се прави на умряла лисица. Той изпълнява поръчка, нищо друго. В личен разговор знаете ли какво ми каза? Аз ходих при него с една-единствена молба. Казах му - има заведено дело по наемните отношения. Първото заседание е през февруари. И го помолих - нека да отложим тия събития с два месеца, за да мине съдебното дело. И ако съдът каже - не сте прави, договорът ви е невалиден, ние ще си излезем. И той ми каза - ти знаеш ли, че ако го направя това, още на другото заседание на Министерски съвет Минеков ще ме уволни”, разказа Блъсков. „Вие представяте ли си за какво става дума”, попита той.
В отговор на въпрос Блъсков напомни за мащабните и продължителни хакерски атаки срещу сайта на „Труд” преди изборите, които съвпадаха с излизането на определени публикации.
„Най-важното е, че политическа репресия срещу една медия е факт. Досега бяха приказки”, посочи Блъсков.
„Защо ни спират договора - три дни бяхме закъснели да си платим наема. Научаваме и на другия ден си плащаме”, напомни главният редактор на „Труд”.
„Няма да мръднем оттук! Заради политическата репресия, която е измислена, която е поръчкова”, заяви Блъсков. „И, разбира се, най-големият демократ на републиката - президентът Радев, не си мърда пръста да помогне за тая ситуация. Той очевидно има интерес вестник „Труд” да бъде мачкан”, добави Блъсков.
Редакцията на „Труд” обявява гражданско неподчинение, обяви главният редактор, заради политическите репресии над вестника.
„Очевидно него не го интересува съществуването на една медия, интересува го властта. Това е печалният факт, нищо повече. Разбира се, че ще има утрешен брой на вестника”, заяви той.
„Аз съм в демократична държава и не мога да допусна, че ще се активира по този начин една ограничена административна власт да тероризира една медия. Какви планове да правим, въобще не съм очаквал, че ще се стигне до тази ситуация. И при това човек, който трябваше да е в съда и да го осъдят за спиране на метрото (Светослав Трайков), е дошъл тук да репресира медията. Ние не мърдаме от тук, това е гражданско неподчинение. Утре „Труд” ще излезе на първа страница с това съобщение: „Редакцията на „Труд” обявява гражданско неподчинение”. Да дойде полицията да ни изнесе, да видят всички, които се борят за свободата на словото, как администрацията на България, заедно с полицията, тероризира един вестник”, обяви Петьо Блъсков.
Спирачът на метрото Светослав Трайков след как се сменят патроните на редакционните врати.
„Смятаме за недопустимо блокирането от полицията на сградата, където се помещава редакцията на вестника! Това е пореден недемократичен акт от страна на министъра на културата Велислав Минеков и на МВР на Бойко Рашков. Цялата отговорност за действията на тези двама служебни министри обаче носи президентът Румен Радев, който еднолично ги е назначил на постовете им”, се посочва в позиция на българските евродепутати от ГЕРБ - СДС.
Според информацията, с която разполагаме, „Труд” е погасил всички дължими наеми, за което има всички необходими фактури и документи. Ето защо се противопоставяме на тези опити на едноличната власт да заглуши гласа на медия, която смятат за неудобна! Свободата на медиите и възможността да изразяват свободно позициите си са една от основните ценности на Европейския съюз. Очевидно това не е така за сегашните и предстоящите бъдещи управляващи, пишат още евродепутатите.
По този повод евродепутатите от ГЕРБ - СДС ще информират всички свои колеги в Европейския парламент и останалите европейски институции за безпрецедентното погазване на свободата на словото в България и нахлуването на полиция в редакцията на независима частна медия.
Възмутен съм от репресията върху вестник “Труд”, демонстрирана по безпардонен начин днес. Една временна власт си позволи да посегне брутално върху една свободна медия. Но ако хора, носили бесилки по площадите, смятат, че могат да “обесят” и един вестник, то за мен е необяснимо мълчанието, обхванало внезапно борците за свобода на словото. Къде е общата кауза за свободата на словото, къде са иначе така гласовитите му защитници? Доживях в европейска и демократична България позорно да се посяга на една свободна медия и това да се маскира като “върховенство на закона”.
Започнаха с нахлуване в метрото... стигнаха до нахлуване в редакция.
Терористите на Румен Радев.
Така ли смятате да живеем в европейска България, протестни партии и поддържащите ги граждани?!
Радвайте се на Бойко Рашков, докато не е нахлул в домовете и офисите ви. И това ще стане, ако остане министър.
32 години по-късно комунистически следовател тормози страната. Тотална рекомунизация ни сполетя навръх здравната и икономическа криза.
Румен Радев не преодолява кризи. Румен Радев създава кризи. За да узурпира повече и повече власт.
Хора, събудете се!
Днес полиция запечатала редакцията на в. „Труд”
Историята е показала, че всяка власт, която тръгва срещу медии, е обречена.
Независимо дали ни харесва дадена редакционна политика или не, тя трябва да има възможност бъде чута.
Да не забравяме мъдрите думи на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”.
Разбрахме, не харесвате „Труд”. Злорадствате, че ги мачкат.
А харесвате ли Informiran.net? Харесвате ли най-долната медийна клоака, отдавна задминала по гнусни лъжи всяка жълта медия?
Защото именно те са тръгнали да заместват „Труд”. Те са медийната гвардия на новата власт, раболепно обслужваща ги във всичко, включително днес, докато гонеха заедно с полицията „Труд” от редакцията им.
Много добре знаете кое е плешивото лице и с каква гнусотия се занимава. Това е, което идва на мястото на тези като „Труд”. И когато почне утре да шие самите вас с най-гнусните възможни лъжи, ще разберете изтъркания вече лаф, че е дошла подмяна, а не промяна.
Двойният аршин е лош подход, защото предизвиква ответна агресивна реакция. Ако подобна полицейска демонстрация каквато има към „Труд” днес, се бе случила, да речем, с един друг медиен кръг, който в миналото също имаше финансови премеждия - то ревовете и писъците щяха да са до небето. И правилно. А показността в случая е грешка. И грозен, много опасен прецедент - какъвто бе нахлуването на маскирани мъже в Президентството преди време, независимо от доводите тогава. Просто не се прави така. Точка.
Писал съм не една и две статии за „Труд” и никога не съм бил цензуриран при положение, че са излизали статии на коренно противоположно мнение по един или друг въпрос.
Дали някой харесва или не позициите на медията във вътрешнополитически план е безпредметно. Друг може да не харесва нечии други политическите пристрастия. Факт е обаче, че вестникът остана едно от малкото места, където може да се чуе консервативна гледна точка и прочит. А такива мнения има, въпреки пълната доминация на либералите в наши дни - политика, геополитика, медии, здравна тематика, на всички фронтове. Та запушването на тези гласове, подобно на акцията на демократите срещу републиканците/феновете на Тръмп в САЩ в социалните мрежи при президентските избори - ще доведе до нарастващо напрежение. Неизбежно. Натикването в ъгъла винаги води до консолидация и реакция.
Тепърва съдът ще установява плащани ли са сметки или не са. И ако не са, както казва г-н Кирил Петков, има си закони и Конституция. Шегувам се. Но агресивната показност и вземането на страха не са правилен подход. Със сигурност.
Ако се чудите как изглежда политическата репресия, вижте какво се случва с редакцията на в-к „Труд”.
Полиция, опити за запечатване на офиси...
Някой просто иска Петьо Блъсков и колегите му да млъкнат, защото публикациите им не са угодни за този някой.
Имало спор за пари и „Труд” не били плащали, ще каже някой. Блъсков твърди обратното.
Съдът трябва да разреши този спор и никой друг!
Съдия трябва да се произнесе дали „Труд” да бъде изгонен от офисите си!
Гледайте сега какво става с неудобните журналисти, защото скоро ще дойдат и за вас.
Преди всичко изпитвам дълбоко възмущение от начина, по който се прави това в една държава с правов ред. Има оторизирани институции, които се занимават с това. Това би трябвало да е предмет на дело. Това би трябвало да е предмет на съдебно решение. В този му вид това по същество не може да бъде квалифицирано по друг начин освен като директна заплаха към медия. В това отношение ми се струва, че всички международни медийни организации трябва да бъдат информирани за това, което се случва в България.
Колкото и някой политик или президент, или партия или министър да не харесва някоя медия, изпращането на полиция и репресия срещу тази медия е израз на слабост и незачитане на основни демократични ценности.
Властта твърди, че не са платили, медията твърди, че са платили и показва документи - тези неща се решават в съда. Не е работа на полицията, в една демократична страна-член на Европейския съюз, да праща униформени в медия! Още повече в последните дни на едно служебно правителство!
Приятели,
Вестникът с 85 годишна история, всекидневник за който са се редили на дългометрични опашки, информиращият милиони читатели, преживял цензурата през царството и социализма е изправен пред пропаст. Вместо протегната ръка мракобесни сили го тласкат към вечно мълчание. Някой ще рекат: “Хак да му е. Така е като си опозиция. Малко му е.”
Може и вероятно ще успеят да пречупят един от символите на журналистиката в България. Какво може да се очаква от хора, нарушили конституцията? Какво да очакваме от хора злорадстващи, когато възрастни госпожи са сплашвани, притискани, унижавани и хулени. Малцина разбраха свития юмрук и свободата, която излизала от него, според думи на едно сърдито старче, занимаващо се с актьорлък.
Приятели, вчера нарушилият конституцията развъртя бухалка към беззащитни възрастни граждани. Днес затварят вестник “Труд”. Утре ще уволнят тридесет хиляди и семействата им ще останат на произвола. А после? А по-после?
Политиците нямат право да харесват или не харесват публикации в медиите. Това е идеята на тези отношения. Медиите да бъдат коректив на първите три официални власти в републиката. Те трябва да бъдат скептични и недоверчиви към тезите на политиците, били те във властта или в опозиция, трябва да задават трудни въпроси.
Нахлуването и заплахите в редакцията на вестник “Труд” са остро посегателство срещу свободата на словото.
При положение, че няма неплатени наеми и има висящ съдебен спор, изпращането на полиция от страна на държавата в редакцията на водеща и влиятелна национална медия, която е от малкото наистина плуралистични и критични към властта медийни трибуни, е абсолютно неприемливо в едно демократично общество. Подобен произвол не си е позволявало никое правителство досега. Скандално е и мълчанието на т. нар. “медийна общност”.
Спрете тази репресия срещу свободното слово! Днес властта гази “Труд”. Утре може да дойде за вас.
Още ли сме само на 111-то място по медийна свобода? Или вървим към 211-то?
Акцията срещу в. “Труд” един ден ще се разглежда като срамна страница в историята ни.
-Здравейте, г-жо Тодорова, Павлина Живкова от вестник “Труд” съм.
- Здравейте.
- Обаждам ви се по следния повод. Знаете какво се случва във вестника. Искам да Ви попитам СБЖ ще има ли позиция по казуса.
- В момента се занимаваме с вестник “Дума”, за “Труд” вие сте първата, която се обажда.
- Във вестник “Дума” има ли проблем?
- Има проблем от няколко дни. В момента с това се занимавам. Напишете ми какво искате от СБЖ за в. “Труд”.
- Във вестника има полиция, която запечатва офисите и всеки момент ще ни изкарат от сградата.
- Напишете какво искате от СБЖ. Защо ви изкарват от сградата, не знам, но това ще го проверим и разбира се ще реагираме, когато става дума за защита на журналисти, а не на мафиоти.
За първи път от 35 години насам полиция нахлува в редакцията на независима българска медия.
Самопровъзгласилите се за “Братство на почтените” се опитват да екзекутират най-стария български вестник. Пред очите ни се разиграва полицейска репресия срещу критична към новата власт медия.
Това не е удар единствено по свободата на словото. Министерство на културата на Румен Радев се превърна в бухалка срещу демокрацията в България!
Полицейският отряд, нахлул в офисите на “Труд”, е предвождан лично от собственика на домейна на Информиран. нет-създателят на фалшивите новини в България. Назначен лично от министъра на културата за негов съветник.
Демокрацията си отиде!
Демокрацията е взривена в момента, в който един търговски спор се решава насилствено и под формата на саморазправа - без да се изчака решението на съда. Това ли е “промяната”?!
Всеки общественик и журналист, който днес се снишава и мълчи пред репресията на тоталитарното управление, може и ще бъде следващият гонен от властта!
Аз съм човекът, който има най-много от всички обществени, политически и публицистични фигури има сблъсъци с милицията. Това не е полиция, а милиция.
Това, което виждаме, е една брутална разправа с една медия, която обаче няма да остане ненаказана. Защото има един вселенски закон: каквото направиш на другите, то ти се връща.
Въпросът е ние да се обединим, хората, които сме за свобода на словото. С Петьо Блъсков се знаем от сто години и винаги ще го подкрепям, защото ми е давал възможност да се изявя. И ще подкрепям всеки, който е направил нещо истинско за българското медийно пространство, а той е направил такова нещо.
Сега в момента една много нещастна клика от хора, които мислят, че са хванали властта, се опитва да се разправи с медиите. Няма да успее. Време е да се съберем и да окажем съпротива срещу властта на самообявили се хора, които са назначени от чужди посолства. Ако не го направим, ще се разправят с нас един по един. Време е да се обединим всички, които сме доказали, че сме свободни хора.
Сериозно притеснени сме, че репресивните органи на държавата тормозиха членове и симпатизанти на определени политически партии. По време на избори нахлуха в университети, а днес и в българска медия. Призоваваме президентската институция да вземе отношение относно нахлуването в редакцията на вестник “Труд”. Тъй като служебното правителство е пряко подчинено на президента, Вие сте длъжен да оповестете кой и защо е издал заповед една медия да осъмне с барикадиран вход.
Политическите партии и президентската институция трябва да бъдат гарант за свободата на гражданите и за свободата на словото на медиите.
32 години мислехме, че няма дисиденти, но явно „Труд” са новите дисиденти на България. Някои от нас направиха дисиденти, защото решиха, че не ставаме за нищо. Имам чувството, че в медиите въобще не става ясно, че не са издавани фактури, за да знаете, че вие трябва да ги платите.
Това много напомня на моя случай. Първо бях освободен от поста на изпълнителен директор, независимо че бях в болничен, а се оказа, че не ставам и за лекар. Сега водя дела, за да си върна правата.
- Дори по време на комунизма милицията можеше да нахлува внезапно в домове и офиси само с прокурорско разрешение. Днес обаче прокурорът не им харесва. Затова нахлуват навсякъде по свое усмотрение. Вчера - в ромските махали. Днес - в редакцията на в. “Труд”. Утре - навсякъде, където пожелаят.
Хора, които не спряха да се тръшкат за 112-то място на България по свобода на словото (в напълно несъстоятелна класация, но това е отделен въпрос), сега са в еуфория, задето полицията щурмува редакция на вестник. Хора, които определят в. “Труд” като “парцал” (тук не коментирам имат ли основания или не), не личи да имат проблем с доказаната фабрика за фалшиви новини информиран. нет.
Относно задълженията на вестника все още няма влязло в сила съдебно решение, още по-малко изпълнителен лист. Че на мнозина за пореден път им лъснаха лицемерието и двойните стандарти, е основно техен проблем. По-лошото е, че именно това стимулира връщането на практики, за които мислехме, че са приключили заедно с Берлинската стена.
Редакцията ни потърси председателя на 47-ото НС Никола Минчев, който чувайки въпроса, внезапно се оказа в среща и не пожела да изкаже мнение.
- Добър ден, господин Минчев, Честит Имен Ден!
- Благодаря.
- Търсим ви от вестник “Труд” - бихте ли коментирали това, което се случва днес в редакцията ни?
- Моля Ви се, не мога да Ви дам мнение. Моля Ви през пресофиса.
- Но как през пресофиса, когато в редакция на вестник има полиция...?
- Извинявайте не мога, в среща съм. Извинявайте, довиждане.
- Господин Минчев, моля Ви, парламентарна република сме...
- Не мога, не мога.
- Вие сте председател на парламента!
- Довиждане.
Зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов и Тома Биков пристигнаха извънредно в редакцията на вестник “Труд”.
“Този казус трябва да се институционализира, трябва да се изследва и по никакъв начин не трябва да се стига до подобни безумия. МВР съвсем са излезли извън контрол. Това трябва да се прекрати моментално”, заяви зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов, който пристигна на място в редакцията на “Труд” за
едно с колегата си Тома Биков, след като полицаи започнаха да правят протоколи на работещите журналисти. “Трябва медийна реакция и реакция на другите политически партии. Ние сме влезли вече в полудиктаторска ситуация и лека-полека си вървим към абсолютна диктатура. Това е напълно недопустимо в държава членка на ЕС”, допълни той.
“Единствената надежда е, че все още сте тук. Ако и вие спрете да ходите по тези места пишете го, че излизаме в нелегалност и че ще водим партизанска война, но война ще водим по тези въпроси и ще търсим отговорност на тези, които сега злоупотребяват с властта”, заяви от своя страна пред медиите и Тома Биков. “Двама министри, които са много гласовити, когато няма парламент, са Минеков и Рашков. Когато има парламент се изпокриват като мишки по дупките, само че няма как да избягат от парламентарния контрол”, посочи още бившият председател на Комисията по култура в 46-ото НС.
Да бъде изслушан служебният министър на културата
Събрани са 59 подписи от необходимите 48 по Правилник
Депутатите от ГЕРБ-СДС събраха подписи за свикване на извънредно заседание на парламента заради безпрецедентната ситуация в редакцията на в. “Труд”.
Парламентарната група на ГЕРБ - СДС предлага казусът около нахлуването на полиция в редакцията на вестник “Труд” да бъде разгледан на извънредно заседание на Народното събрание във вторник - 07 декември. Това съобщиха депутатите на коалицията малко, след като стана ясно, че в редакцията на “Труд” има полиция, а със заповед на областния управител журналистите трябва да напуснат.
4За целта в деловодството на парламента беше внесено искане до председателя на парламента да свика народните представители на 7 декември 2021 г.
Предложението е подписано от 59 народни представители от ГЕРБ - СДС, посочиха още от парламентарната група. Подписите бяха събрани буквално за по-малко от час.
По Правилник 48 подписа от депутати са необходими, за да бъде свикано извънредно заседание на парламента.
По време на извънредното заседание народните представители предлагат да бъдe изслушан министърът на културата Велислав Минеков и да бъдат разгледани всички действия на изпълнителната власт, засягащи дейността на една от най-старите частни медии.
За вторник, за 11 часа председателят на 47-ото НС Никола Минчев е насрочил само първия Председателски съвет с представителите на седемте формации в парламента, на който трябва да се обсъждат рутинни и технически подробности около началото на работата на народното събрание.
Остра реакция в Европарламента
Евродепутатите от Групата на ЕНП от ГЕРБ-СДС са възмутени от действията на властите спрямо журналистите от вестник “Труд”.
“Смятаме за недопустимо блокирането от полицията на сградата, където се помещава редакцията на вестника! Това е пореден недемократичен акт от страна на министъра на културата Велислав Минеков и на МВР на Бойко Рашков. Цялата отговорност за действията на тези двама служебни министри обаче носи президентът Румен Радев, който еднолично ги е назначил на постовете им”, се посочва в позиция на българските евродепутати от ГЕРБ - СДС.
“Според информацията, с която разполагаме, “Труд” е погасил всички дължими наеми, за което има всички необходими фактури и документи. Ето защо се противопоставяме на тези опити на едноличната власт да заглуши гласа на медия, която смятат за неудобна! Свободата на медиите и възможността да изразяват свободно позициите си са една от основните ценности на Европейския съюз. Очевидно това не е така за сегашните и предстоящите бъдещи управляващи”, пишат още евродепутатите.
По този повод евродепутатите от ГЕРБ - СДС ще информират всички свои колеги в Европейския парламент и останалите европейски институции за безпрецедентното погазване на свободата на словото в България и нахлуването на полиция в редакцията на независима частна медия.
Поредният опит на служебното правителство да бъде запечатана редакцията на вестник „Труд” и заглушена позицията на инакомислещите журналисти е недопустима политическа репресия. Нахлуването на полиция в редакцията на българска свободна медия и унизителният начин, по който се притискат журналисти, нямат оправдание.
Използването на властта за саморазправа с критичните медии и опитът да бъдат унищожени е връщане към комунистическите милиционерски начини за справяне с неудобните.
Къде са сега „Репортери без граници” и всички „защитници” на свободата на словото? Няма ги. Мълчат угодно.
Като журналист с 20-годишен опит и заместник-председател на Комисията по културата и медиите в 44-ото НС изразявам своето несъгласие с оказването на натиск и посегателство от страна на която и да е власт върху която и да е българска медия.
Заставам зад колегите си от в. „Труд” и свободата на българската журналистическа мисъл.
Любимецът на всяка власт Светослав Трайков отишъл да запечатва „Труд” от името на държавата. Това е подигравка.
Да благодарим на изнервената власт, че показа лицето си. Те не искат просто демонтиране на едноличния режим на Борисов, както ви разправят. Те искат едноличен режим на Радев.
На всички домашни любимци на властта искам да им съобщя, че наистина промяната продължава. И тя не е „промяната” на назначените домашни любимци. Тя е промяната която няма да позволи установяването на еднолична власт. Свърши тая работа и ще го разберат. Убеден съм, че ще го разберат. Дори много тежко ще го разберат.
По всичко изглежда, че усмихнатото лице на Кирил Петков ще бъде просто параван, зад който ще се крият отблъскващите физиономии на Радев, Рашков и цялата останала фауна на БСП/БКП и ДС. Лош ден за българската демокрация, лош ден за България.
Случващото се с редакцията на вестник „Труд” показва колко грозна, брутална и отмъстителна ще бъде новата власт.
След като отарашиха десетки хиляди домове по анонимни доноси по време на изборите, от днес МВР вече е и колекторска фирма. Решава извънсъдебно търговски спорове за наеми на офиси, сметки за ток и вода. И мачкането на опозиционни медии на никой не му прави впечатление. Къде е „градската десница”. Къде е „лигата на почтените”? Продължаваме промяната...
„Труд” потърси за коментар и лидерите на „Почтената” коалиция Кирил Петков и Асен Василев. И двамата не отговориха на позвъняването на телефоните им.
Изпратихме им SMS-и със следното съдържание: Какво мислите за полицейската акция във в. „Труд”?
Подкрепяте ли действията на МВР срещу вестника?
Отговор и на SMS-ите не получихме. „Труд” научи, че Петков и Василев са били попитани и от политици знаят ли какво се случва в „Труд”. Те отговорили, че не знаят, но побързали да прехвърлят отговорността на друг. Обяснили, че това е работа на служебното правителство.
Ключалките на редакцията на вестник „Труд” бяха сменени малко след 14,30 часа от техници, които бяха извикани от представителите на министерството на културата.
Миналата година срещу „Възраждане” беше заведена специална операция на ДАНС и на прокуратурата. Срещу нас беше повдигнато обвинение, целта на което беше „Възраждане” да бъде заличена като политическа организация, а аз като неин председател да бъда вкаран в затвора. Тогава ние отправихме запитване до Европейската комисия, до Съвета на Европа и до ръководството на Европейския парламент, както и до европейските медии, дали чуват в това нещо ненормално и смятат ли, че трябва да бъде оставено без реакция от страна на съответните европейски институции. Ние не получихме нито един отговор на всички наши официални писма. Не може да ме изненада нито каквото и да било действие на българските власти, каквито и които и да са те, нито, което и да е бездействие на така наречените европейски институции.
Къде са „защитниците” на свободата на словото?
ВМРО изразява пълната си подкрепа към вестник „Труд”. Недопустимо е с формални поводи да се прави опит за затваряне на медии. В България има съдебен ред за изясняване на спорове по наемни отношения. В държавата ни, в която някои дойдоха на власт, за да я правят правова, да се извършва подобна акция в редакция на българска медия е меко казано недопустимо.
Това се казва в позиция на ВМРО - Българско национално движение по повод случващото се днес в редакцията на „Труд”.
Така ли се случва промяната? Това ли е, което обещавахте? Какво става със свободата на словото и къде са се скрили нейните паркетни защитници? Тези въпроси най-вероятно си задава всеки един здравомислещ човек. А все повече в очи се набива и изводът - след промяна на медиите какво следва - подмяна на съзнанието на хората ли.
Но защо ли да ни учудва ненамесата на съда при саморазправата с медии, след като на път да стане министър-председател е човек, нарушил българската конституция?
Винаги сме предлагали държавата да подкрепи бизнеса в трудните времена на икономическа криза, породена от пандемията от коронавирус. Но институциите вместо помощ оказват натиск - „удрят” върху медия, „вадят” с полиция. Недопустимо е в България в XXI век властта да се разправя с журналисти по този начин. Т. нар. „промяна” все повече се разкрива като „подмяна” - подмяна на свободи и на ценности, категорични са от ВМРО.
Служебният министър на културата изпрати чиновници от ведомството да запечатат редакцията на вестник “Труд” още в 10.00 сутринта.
Полиция влезе в помещенията на вестник “Труд”, а униформените настояваха главният редактор Петьо Блъсков и редакционният екип да напуснат редакцията без значение, че бяха започнали работа по утрешния брой.
Няма да ме чуете да ползвам епитети и квалификации за действията на сегашното правителство, независимо дали става дума за министър или областен управител, служебен или редовен.
За изминалите близо 10 години, откакто съм в политиката, помня много отвратителни заглавия за досегашното правителство и отделни личности от него.
Включително и за себе си. Дали резонна критика или откровени лъжи, дали като текст, карикатура или манипулирани снимки-имали сме силата да продължаваме и гледаме хората в очите, включително и авторите им.
С действия като днешното, за съжаление, България копае дъното към още по-ниско място в класацията за свобода на словото.
Не изпитвам яд, а срам!
Показното залостване и запечатване на работното място на журналисти е срам за цяла България, не за един или друг министър. Петното е върху всички ни. Точно година в Европарламента защитавах името на страната ни и твърдях, че натиск и насилие над медиите в България са недопустими.
Тогава, към онзи момент, не бяха и невъзможни.
А днес журналистите се борят, заключени зад бюрата си, за да четем утрешния брой на един вестник. За да свършат работата си. Интересно ми е, какво биха казали моите български колеги в ЕП, защитници за правата на словото и свободата днес, четейки новините? Моля само да си представите какво би станало, ако такова нещо се случи преди година-две например. Или преди три, или преди десет.
Да, не сме били перфектни, нито безгрешни. Но не помня да е имало запечатване на редакции.
Ако мога да си позволя коментар или призив към днешните управляващи, той е да правят каквото считат за необходимо, но да не се водят само от краткосрочни и лични политически ползи, а от мисълта за имиджа на страната ни и сигналите, които излъчваме навън.
Това, днешното, е политическа репресия! ТРУД - такъв-онакъв, с такава или онакава политическа позиция, към днешна дата, използваше демократичното си право да се изразява СВОБОДНО!
Може ред несъгласия да предизвикват неговите писания, всичко може! Но полиция да нахлува и да запечатва, като се използва формален повод за неплатени наеми, е тъпня, не на квадрат, а на куб! Още повече, че е насрочено дело по този имуществен спор за след месец.
От ТРУД заявяват, че са си платили наемите и го доказват с дела и документи.
При управлението на Стефан Стамболов /1887-1894/ в България излизат 18 на брой вестника. От тях 5 са напълно антистамболовистки, държат русофилската линия. Нито една от тези газети не е низвергната, репресирана. Изкара го този факт проф. Андрей Пантев в старото списание “Отечество”, още преди 1989 г. Направете си труда, питайте професора, ако ви се струва, че администраторчето дрънка напосоки.
Велислав Минеков, синът на проф. Величко Минеков, днес си заби такъв автогол с летящ плонж, какъвто, навремето, Иван Вуцов си заби в нашата врата по време на Световното първенство в Англия - 1966 г. И то, при положение, че нямаше кьорав противников играч в нашия пеналт. Този гол, в мача с Португалия, бе обявен за най-красивото попадение в цялото първенство.
Що му трябваше на Минеков така да плонжира!
“Не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам до смърт, ПРАВОТО ти да го казваш”
И: - “Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее.”
Франсоа-Мари Аруе - Волтер
От днес освен поръчкова журналистика вече имаме и поръчана журналистика. Имам предвид случая с вестник “Труд” и изхвърлянето му от обитаваната от него сграда. Между другото с Петьо Блъсков не сме в добри отношения и по първата причина - поръчковата... Но тука нещата опират и до бизнес - много добре зная, че няма медия, която да се издържа от тираж, а там, където се намеси принципът “Който плаща, той поръчва музиката”, свободата на словото отлита като... дим от крематориум. Обикновено медиите са превзети от бизнеса. От рекламодателите. Тъй като ние сме страна на обществените поръчки, музиката се поръчва от държавата, защото тя поръчва музиката. В случая Петьо Блъсков не успя да се справи с ориентацията в политическата несигурност в България и реши да застане на позицията на собственото си мнение. Заради което му прощавам личните грехове към мен. Личното му мнение обаче се размина със последвалата ситуация и “Държавата” (на това място се възкликва “Егати държавата”) реши да му потърси сметка. Забележете обаче - не партията-победител, не политическата сила, а държавата. Което, без да се сменя чл.1 на Конституцията за ръководната роля на Партията, говори за сливане на партия с държава, защото се действа поръчково. Днес зададоха въпрос на Десислава Атанасова заради ГЕРБ ли българската свобода на словото се смята, че е на 112 място в света. Не, господин “журналист”. Защото в деня, в момента, когато гонят от редакцията твои колеги да зададеш такъв въпрос, е като въпросът за въже в дома на обесения. Заради такива сме на 112 място. Защото от 1989 година не е имало - аз поне не помня - държавна репресия към нито една медия. Към нито една. Аз, въпреки личните отношения с Петьо Блъсков искам да кажа - той е законодателят на новия журналистически език след 1989 година, уважавам личното му мнение дори тогава, когато се гледаме под вежди и даже строго. Но никога не бих изхвърлил “Труд” дори тогава, когато е писано срещу мене в него от дома си. Защото свободата на словото започва от всеки от нас. И от нас зависи дали някога ще стигнем до последно място по ограничаване на свободата на словото в света. Или на първо. Днес сме на първо. На второ е Ким Чен Ун, защото още нито един вестник там не е застанал в защита на Петьо Блъсков. Не зная какви са идейните възгледи на Бойко Рашков, но ако днешният ден завърши с аутодафе на вестници и техника на вестник “Труд” може да си вземе спокойно партиен билет лично от другаря Хитлер... Толкоз...
След нахлуването в СУ, сега полицията на милиционера Рашков си позволява още един недемократичен акт - завардила е входа към редакцията им! Запушва се устата на медията, защото си позволява да е критична и да има мнение!
Недопустим терор и опит на новата власт да задуши гласа на една свободна медия! Свободата на медиите и възможността да си изразяват спокойно позициите си са А-то и Б-то на ЕС. Но явно не и за закононарушителя от Канада, който се готви да ни натресе в правителството си любимия милиционер Рашков.
Срамът и позорът на ПРОМЯНАТА продължават с пълна сила, а още по-голям е за тези техни колеги, които мълчат от страх пред главния олюляващ се милиционер на властта.
А “Репортерите без граници”? Те май отдавна си самоналожиха граници.
“Това е безпрецедентен случай в най-новата история на България. Шокиран съм, че сме свидетели на подобни сцени в днешно време. Мислех, че всичко съм видял, но явно, не е. Това е абсурдно, ако има проблеми, то нали сме демокрация, съдът нека реши! Но това е наказателна акция!
За мен това е опит тотално да се запуши устата на една медия, която казва истината! “Труд” не се притеснява да изразява позиция без значение кой управлява, това е вестник, който има мнение и затова е подложен на репресия!
Ако това е “промяната”, да ни е честита! Това означава, че независимите медии и независимите хора, тези, които имат различно мислене от управляващите, ще страдат!
Ние, различните, обаче не се предаваме! Кураж, вестник “Труд”!
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш