Гладиаторът от Урвич се сражавал на Софийския амфитеатър

Битка на венатор с тигър в мозайка от галерия Боргезе от началото на ІV в.

Ловът на арената се превърнал в шоу, което продължавало с дни

„Венацио“ е лов на едър хищник – лъв или тигър

Хората познават крепостта Кокалянски Урвич край София като важна средновековна твърдина и едно от последните убежища на цар Иван Шишман срещу османското нашествие. През ХV-ХVІІ в. в нейните останки пък е съграден много важен манастир, съхранил българщината през вековете и описан от първия български възрожденец Паисий Хилендарски в „История славянобългарска”. Ние вече разкрихме тази обител и само преди месеци излезе книгата, която я показва в целия й блясък.

Малцина обаче знаят, че под останките на средновековната крепост крие тайните си римски кастел от ІІІ-VІ в. Някога той е пазел стратегически път по р. Искър към важния римски град Сердика. При археологическите разкопки вече са открити стотици златни, сребърни и бронзови монети от това време. Най-ранни са паричните знаци от ІІІ в. на императорите Каракала и Проб. Следват тези от епохата на Константин І Велики (324-327) до императорите от V в. като Теодосий І, Теодосий ІІ, Хонорий, Маркиан, Валентиниан ІІІ и Лъв І. От ранновизантийския период (498-582) пък са фолисите на Юстин І, Юстиниан І и Юстин ІІ. Финал на ранновизантийската епоха бележат фолисите със стойност от 5, 16 и 40 нумии от VІ - началото на VІІ в.

Освен монетите, на бял свят излязоха и много антични находки, сред които блести уникалната оловна фигурка на гладиатор. Изображението е високо 7 см и е изрязано от оловен лист. На него личи фигура на гологлав боец, облечен в къса туника, пристегната с препаска на кръста. Краката са обути в ботуши или обвити с кожа от коленете надолу. Човекът държи дебело копие, с което атакува. За съжаление предната част на пластината е отчупена и затова не се вижда върха на оръжието и лявата ръка на боеца. По всички аналогии обаче ясно, че това е определен вид гладиатор, който в древен Рим наричали „венатор”.

Става дума за част от великолепните зрелища, провеждани в Римската империя. Като цяло те се състояли от два вида: „мунус”, включващи битките между бойци, и „венацио” – битки на хора с диви животни. Римляните обичали много „венацио”, а императорите докарвали на амфитеатрите хиляди екзотични зверове от Африка и Азия. Впрочем тогава са изтребени много редки видове.

Историкът Тит Ливий датира първите ловни борби към 185 г. пр. Хр. при игрите, организирани от Марк Фулвий Нобилиор по случай победата над Картаген във Втората пуническа война. Постепенно ловът на арената се превърнал в шоу, което продължавало с дни. Многобройни видове диви зверове - слонове, мечки, бикове, лъвове, тигри – биват ловени из цялата държава, транспортирани до различните места и държани там до деня на игрите. Броят на избитите животни е ужасяващ. На игрите по случай откриването на Колизея император Тит организирал 100 дни игри, в които били убити 5000 животни. Четиридесет години по-късно Траян провежда 123 дни игри, в които загиват 11 000 животни.

Срещу различните хищници (лъвове, тигри, пантери) се изправяли именно венаторите и техните асистенти – бестиариите. Последните са били помощници на венаторите, чиято задача е да дразнят животните и да развличат публиката с опасни трикове с животните. Строго погледнато, венаторите не се отнасят към гладиаторите, защото участват във „венацио”, а не в „мунус”. Ето защо те се смятали за една степен по-долу от гладиаторите.

Тяхното облекло е много по различно от това на сражаващите се помежду си гладиатори. Обикновено били облечени в туники, без шлемове, а оръжието им е късото ловджийско копие („венабулум”) с дебела дръжка. То се държи за стабилност с две ръце, а при острието е имало напречен предпазител. Това е било необходимо, за да не може при намушкването на хищника той да достигне с лапите си до човека.

Още от пръв поглед се вижда, че боецът от оловната пластина от Урвич изцяло отговаря на тази характеристика. Облеклото е същото, а напрегнатата стойка показва момента, в който копието е насочено срещу звяра. Може да се предполага, че това „венацио” е лов на едър хищник – лъв или тигър. Големите и изпъкнали очи, както и характерната прическа, насочват към епохата на император Константин Велики или на неговите наследници – ІV или началото на V в.

Оловният гладиатор от Урвич има преки аналогии в запазените мозайки от епохата. Особено близка е тази от началото на ІV в., която днес е изложена в галерия Боргезе (еднаква е не само стойката на венатора, но и неговата прическа и гримаса). Там гладиаторът е забил копието си в скачащия срещу него тигър, от чиито гърди струи кръв. Много близки са стойките на ловуващите също тигър венатори в мозайка от Големия императорски дворец в Константинопол (Истанбул) от началото на V в.

Урвич се намира едва на десетина километра от днешния център на София, където преди няколко години бе разкрит великолепния амфитеатър на Сердика. Той е 77-ми по ред паметник от този вид, открит в света, и по размери се доближава до Колизея в Рим. Само овалната арена е дълга 60.5 м и широка 43 м. Съоръжението е създадено като театър още през ІІ-ІІІ в., а век по-късно се превръща в амфитеатър, приютяващ хилядите любители на кървавите гладиаторски борби. Намерен в близост още през 1919 г. каменен „афиш” за предстоящи гладиаторски игри от ІV в. показва, че там са провеждани и битки между хора и хищници. Това ни кара да смятаме, че оловното изображение на венатор от Урвич има пряка връзка с амфитеатъра на Сердика.

Това изображение без съмнение е т. нар. вотив или оброк. Традицията се запазва и в християнството. Става дума за малки предмети с изображения на нещо, което трябва да бъде запазено от езическите богове, а по-късно – от християнските светци. Това може да са части от тялото, които трябва да бъдат изцелени, или образи на хора, които да бъдат защитени. В този си вид вотивите съществуват чак до днес.

Явно оловното изображение е трябвало да предпазва неговия носител. Това навежда на мисълта, че в римския кастел на Урвич вероятно е имало храм, където то е било поставено. Неговият притежател е търсел подкрепата на боговете, може би в навечерието на предстояща решителна гладиаторска битка.

Много интересен е въпросът – на кой бог се е молел гладиаторът от Урвич. Въпреки, че в началото на ІV в. в Римската империя е прието християнството, още десетилетия са почитани и езическите божества. Първите християни са били настроени много лошо срещу гладиаторските игри, за които подобни прояви, както срещу човека, така и срещу животните, са сцени на ужас. „Какво може да бъде по-нечовешко и по-отблъскващо – пише раннохристиянският мислител Киприан. - Обучават се да придобият сила да убиват, а извършването на убийство е тяхната слава...Те се борят със зверове, но не за престъпленията си, а за тяхната лудост (на зрителите – Н. О.)”

Въпреки тази реакция, римляните дълго не можели да се разделят с любимите си зрелища. Последната отразена в изворите борба с животни в старата столица Рим е през 523 г., а в Константинополския амфитеатър - в 537 г. Така че днес може само да гадаем дали гладиаторът от Урвич е поставил своя вотив в езически храм или църква. Бъдещите археологически разкопки ще дадат отговор и на този въпрос.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи