Момичета са забили глави в телефоните си и чатят ли, чатят на плажа

Подвизават се на езерата или на т. нар. „санаториум на открито“

Изчезват вече гларусите по морето. Всичко е заради климатичните промени. Мъртво вълнение, много напрежение и ето резултатът. Направо няма кой да сваля чужденките. За това се жалват побелели морски гларуси, които си спомнят славните времена преди години, когато чехкините и полякините са идвали на нашето море основно заради тях. Привлекателните морски спасители с шоколадов тен винаги са били обект на женското внимание. И не само спасители. Местни морски юнаци, че и от вътрешността на страната идваха и с чар и хъс атакуваха белите германки, чехкини, рускини и полякини.

Само че през последните години нещата много са се променили. Спасителите, отчасти заради мъртвака, който връхлита когато му скимне и ги изправя на нокти. Трябва да внимават, а не да се разсейват по монокини и мадами.

Гларуси няма, и защото наистина плажът е пълен с красиви жени с ефектни фигури и красиви бански, но повечето са избрали да дойдат на пясъчната ивица по двойки. И заради интернет- малкото сами момичета са забили глави в телефоните си и чатят ли чатят с други гларуси, ама съвсем не морски.

Затова от няколко години насам, майсторите на свалките далеч не са настойчиви и особено прехвърлилите младежката възраст, са потърсили други места за изява. Например често се подвизават на езерата с луга и кал или така наречения „санаториум на открито“. Допреди година той беше безплатен, но сега е сложена такса- 2 лева вход, което силно намалява наплива на желаещи да си полекуват ревматизма. Калта и лугата са известни и с разкрасителните си свойства, поради което много дами, особено рускини и полякини, се появяват на „санаториума“. Затова и гларусите мощно се пренасочват към калните бани.

До ден днешен се разказва историята на красива рускиня, която на езерото с луга се запознала с гларуса Калчо. Дали наистина се е казвал така - едва ли някога ще се разбере. Та този Калчо я омайвал, пламнала страстна любов между двамата, даже получил покана да отиде на екскурзия в Москва. Но изведнъж нашенецът изчезнал. Говори се, че няколко години подред красавицата цяло лято се киснела в езерото с луга, с надежда да се появи, но Калчо така и повече не дошъл. Историята за тази тъжна любов се разведрява от красотата на залива и шума на морето.

На „калния плаж“ животът започва да кипи от рано сутрин. По велоалеята хвърчат колела, а малко шатълче докарва първите ентусиасти, дошли да се полекуват на езерата. Шатълчето е малко бусче, което повече прилича на вагон от влакче, побира едва шестима души и ги вози на цената на градския транспорт- билетчето е лев и петдесет стотинки в едната посока. После започва ритуалът- първо хората се киснат в езерото с луга около 20 минути, после се мажат с кал и накрая прекосяват велоалеята, за да стигнат до морето, където се изкъпват. Застанал на кафе в едно от двете заведения- „Калните момичета“ и „На лугата“, човек може да види причудливи фигури, излизащи от езерата. Някои са намазали само краката си, други- ръцете, лопатките или раменете. Най-много са маниаците, които са се намазали с кал отгоре до долу.

На езерата се създават приятелства за цял живот, има дори чужденци, които идват всяко лято по едно и също време за да се срещнат с приятелите си от предишни години.

За гларусите, които са се пренесли тук, това място е малко като падане на гарда. Младите дами са по- малко, но пък се връзват на приказките за разхубавяване с кал и луга. Миналата година мъж се представяше за лечител и предлагаше на чужденките да им демонстрира уменията си като ги масажира. Всичко свърши, когато разярен руснак наби обявилия себе си за лечител и той не посмя повече да се вясне на езерата, разказа очевидец на инцидента.

Истината е, че морските гларуси като туристите вече са кът. Едно време бяхме гларуси в силата си. Сега и ние имаме нужда да се полекуваме от ревматизъм, да постоим на санаториум. Но все пак не сме се превърнали във врабчета, коментират с усмивка зрели морски мъже.