Един иновативен проект е факт от няколко месеца и радва почитателите на изобразителното изкуство. В YouTube канала на радио Брайл FM те имат възможност да видят видеопортрети на съвременни художници. През пролетта бяха представени разпознаваемите стилове на Калин Терзийски, Анжела Минкова и Атанас Карадечки. Пред последния месец феновете на живописта се запознават с живописния почерк на 4 дами.

Филмите са с дължина от 35 до 50 минути и са под формата на интервю, в което всяка една от тях разказва за магията да създаваш, за страстта да рисуваш: от първите стъпки и израстването чрез обучение, през влюбването в определени теми, сюжети, техники, до промените в естетическите си виждания. Заглавието на проекта е „Гласът на картините” и представлява една продукция на Фондация „Равностойно партньорство” и радио Брайл FM, подсказвайки идеята, че незрящите хора притежават сетива за изобразителното изкуство и могат да го почувстват дълбоко, когато чуят откровенията на автора.

Проектът е финансиран от НФ „Култура” по програма „Социално ангажирани изкуства” – 2020, а водещи са Анелия Велинова и Владислав Кацарски.

Да си откровен и да разкриеш пред широката публика как става преливането от душата върху платното; да разкажеш историята на всяка картина – видимите и невидими белези от преживяно или въображаемо; да споделиш надеждите и разочарованията в житейски и професионален план... Цялата тази амалгама от траектории на творческото себеизразяване се експлицира в провокативните въпроси и разголващи отговори на участниците в тези видеоизложби.

Кои са дамите с открити лица пред придирчивата публика и как говори колоритът в техните картини?
Дени Орманова, Меглена Божанова-Петрова, Ралица Бурова и Милена Попова не просто показват платна, родени от техните майсторски четки, те строят въображаемия пейзаж, в който има всичко – от морски отражения и планинска растителност до силуети на самотни, забравени от Бога хора, къщи и дори вселени...
Чуйте откъси от филмите:

„Картините на Дени Орманова са „отворени” към стратосферата, понякога сякаш застинали в бавния каданс на Вечността, те „дишат” и отвъд визуалното, съществуват „априори” в интуитивни състояния, близки до блаженството. Носталгичните акценти следват прозрачния хоризонт на вдъхновение и съзидателност – „Смолян след зима”, „Макове при изгрев”, „Поле с цветя“, „Родопите”, „Рибарско селище Крапец” – картини, към които ти се иска да се върнеш отново и отново, да отнесеш със себе си някакво угасващо пламъче, за да го спасиш...”

„Меглена Божанова-Петрова е художник, необременен от академизма. Живописта при нея е сцена, до която ти се иска да се докоснеш. Смелите, обемни мазки на хора без лица раздвижват платната й, въвличат, разказват, пренасят закачка, както е в картините „Сплетни” или „Крадци на сладко”; друг път ни очароват с виталната си алегория в „Трудни решения” или в автопортрета й с име „Широко затворени очи”... Контрастна е палитрата и динамиката в цикъла с африкански мотиви или в сцените от Куба и Чили.”

„Ралица Бурова разгръща идеите си с внимание и точност към детайла,  текстурата, използва смесена техника с масло или акрил. Космосът винаги присъства, но не като конкретика, а като усещане за необятност, като енергия на привличане и като фина йерархия. В картината „Животът с теб” образът на половин женско лице по естествен начин е завършен с привидно спокойна котка, изнесла артистично лапичка в предвечната тайна на дълбокия мрак.”

„Интуицията на Милена Попова отгатва, разперва сякаш криле и спокойна „отлита” надалече в платната й. Тя работи с акрил, техниката й е с напластяване. Цветовите гами са изчистени, а носталгията, ако се прояви, е укротена и застинала като съновидение. Тематиката на картините й често е морето, разтапящото се в хоризонта небе, което твори ангелските облаци. То е едновременно красива загадка и пропиваща жизненост. Цветята на Попова са витални и понякога закачливи; те търсят и предизвикват усмивката у нас като дар и средство да преодолееш проблемите на ежедневието.”

------------

Проектът „Гласът на картините” ни нашепва нещо важно: все повече онлайн хоризонтът на сближаването между творец и зрител ще трансформира традиционното ни разбиране за възприемане на изкуството. Когато съумеем да оценим през екрана на лаптопа цветовото тържество и синергията на вложените емоции от артиста, сами ще потърсим автора, за да се сдобием с нещо безценно, нещо извън времето, извън буквално материалното – за нас, за семейството и за бъдещето на децата ни.