Германия официално е в рецесия. Две поредни тримесечия на спад - предходното с 0.3, а последното на миналата година - с 0.5%. Очаквано. Както многократно е ставало дума: отровният коктейл е изпит до дъно.

Хунвейбински “зелен преход” и самопричинена енергийната криза, плюс  самоцелно блокиране на международната търговия. Взети заедно и гарнирани с ръст на лихвите в битка с инфлацията - което, разбира се, свива разполагаемия доход на немци и европейци. 

Тези премеждия удрят най-тежко Европа, започвайки от мотора й Германия. Впрочем основен търговски партньор на България. Ключов за външното ни търсене (нетния износ), а оттам и за растежа.

Оскъпените торове и храни, избягалите бизнеси заради свръхскъпи цени на енергоресурсите, деиндустриализация заради безумни данъци и мегащедра социална държава - икономиката е комплексна система, но и има незаобиколими закономерности, от които няма мърдане. Каквото посееш - това ще пожънеш.

Повече от проблемите ни де факто са самопричинени. Най-тежък е проблемът с цената на храните. Ако заради рецесията икономическата активност и индустрията се забавят (а оттам и цените на енергоресурсите), то при храните шокът за изгладняваща Европа е труднорешим и структурен проблем. Разбира се, най-крайните на опашката в доходите - теглят най-късата клечка. За жалост това сме ние.

При нас видимото статистически икономическо забавяне най-вероятно ще дойде в края на годината. Сценарият на спад в икономиката и високи цени се нарича “стагфлация” и е най-лошото, което може да се комбинира като негативни сценарии.

Пазарът на труда ни отдавна е прегрял, което удря конкурентоспособността ни, но също има структурен характер: отрицателен естествен демографски прираст, емиграция, лош здравен статус и липса на професионални перспективи.

Прибавете и политическа и управленска кома. 

Засега охлаждане на експанзията на кредита няма видимо у нас - освен при фирмения кредит. Някои банкови институции вече показват здрав разум и се задействат по сигнала на БНБ (увеличени минимални изискуеми резерви, ерго по-малко кредитен ресурс на раздаване) - проявяват разум и консервативност в кредитораздаването. Други - не, юруш като за последно. Ние имаме огромна депозитна база, тъй като поради несигурност и липса на развит капиталов пазар (алтернативи за инвестиране), хората слагат парите си в банките. Но това не бива да ни подлъгва и да си мислим, че може да ни се размине затягането и на лихвите по кредитите - ипотечни лихви по 2.5-3 на сто са опасно подхлъзване, което няма да продължава още дълго. И ще е болезнено, ако не сме готови.

Важно е да се разбере, че в криза данъците (особено “преките”) трябва да са максимално ниски, за да стимулираме частните инвестиции и да не задушаваме икономиката. Както и че трябва да направим стабилен бюджет с нисък дефицит.

Произвеждаме ли повече като икономика, ще парираме ефекта от стагфлацията. Гледана правилно: всяка рецесия е изчистване. Въпросът е да се разбере процесът и да се действа разумно.

И без излишна и вредна демагогия, която ще ни излезе през носа, когато кризата се усети и приходите в хазната намалеят драстично, а боклуците под килима излязат наяве.