Дипломацията не е учтивост, а инструмент от националната сигурност, който трябва да се използва

На фона на три месеца фокусирано внимание на медиите върху ситуацията в Украйна, една история до голяма степен беше пренебрегната. В края на април САЩ и Русия проведоха размяна на своите пленници. Русия освободи американец (бивш морски пехотинец), когото беше задържан преди около 3 години, докато САЩ освободиха руски пилот, задържан преди повече от едно десетилетие по обвинения в контрабандата на наркотици.

Това, което прави този обмен забележителен, е, че той се проведе в момент, когато войната на Русия в Украйна доведе отношенията й със САЩ до най-ниската им точка от края на Студената война. САЩ избраха да избегнат прякото военно участие в този конфликт, но правят много, за да повлияят на неговата траектория, включително и с доставките на Украйна на голямо количество все по-сложни оръжия, разузнаване и обучение, така че тя да може успешно да противодейства и потенциално да победи руските сили. САЩ също предприеха стъпки за укрепването на НАТО и наложиха строги икономически санкции срещу Русия.

Сраженията в Украйна вероятно ще продължат още известно време. Докато основният интерес на Киев е да сложи край на тази конфронтация и да предотврати още нова смърт и разрушения, желанието на президента Володимир Зеленски за мир има условен характер. Той се стреми да си върне окупираната от Русия територия и да гарантира зачитането на суверенитета на своята страна, така че, наред с другите неща, Украйна да може да влезе в ЕС. Той също така иска отговорните за военните престъпления лица да бъдат подведени под отговорност.

Руският президент Владимир Путин от своя страна трябва да постигне резултат, който да оправдава скъпите военни действия, за да не изглежда слаб в очите на собствената си страна. Малък е шансът за преговори за мир, който да преодолее пропастта между тези две на пръв поглед непримирими позиции. Много по-вероятно е конфликта да продължи не само месеци, а години. Това ще бъде и фона за отношенията на САЩ и Запада с Русия.

Един от вариантите за Запада би бил да обвърже всичките си отношения с Русия с действията на Русия в Украйна. Това обаче би било грешка, тъй като Русия би могла да повлияе на другите интереси на Запада, като ограничаване на ядрените и ракетните способности на Иран и Северна Корея и успеха в глобалните усилия за ограничаването на емисиите, които причиняват изменението на климата.

Добрата новина е, че, както показа тази размяна на пленници, дълбоките разногласия около Украйна не трябва да пречат на правенето на взаимно изгоден бизнес, ако и двете страни желаят да споделят тези проблеми. Но защитата на възможността за селективно сътрудничество ще изисква сложна и дисциплинирана дипломация.

Като начало, САЩ и техните партньори ще трябва да дадат приоритет и дори да ограничат своите цели в Украйна. Това означава да се откажат от разговорите за смяната на режима в Москва. Трябва да се справим с тази Русия, която имаме, а не с онази, която бихме предпочели. Позицията на Путин може да бъде оспорена отвътре (или той може да напусне поради здравословните си проблеми), но Запада не е в състояние да организира отстраняването му, камо ли да гарантира, че той ще бъде заменен от някой по-добър от него.

По същия начин за западните правителства би било разумно да оставят настрана разговорите за трибунали за военни престъпления за високопоставените руски служители и да престанат да се хвалят, че помагат на Украйна да атакува високопоставените руски генерали и руските кораби. Боевете и разследванията продължават и руснаците трябва да видят някаква полза от отговорното си поведение. Същото се отнася и за репарациите.

По същия начин, докато Русия вероятно ще се окаже в по-лошо икономическо и военно положение, в резултат на този конфликт по собствен избор, правителството на САЩ трябва да даде ясно да се разбере, че противно на забележките на министъра на отбраната Лойд Остин, целта на Америка не е да използва конфликта за отслабване на Русия. А напротив, САЩ трябва да подчертаят, че искат военните действия да приключат възможно най-скоро при условия, които отразяват суверенния и независим статут на Украйна.

Що се отнася до самата Украйна, Запада трябва да продължи да я подкрепя и да предотврати ескалацията, като избягва преките военни действия. На Кремъл обаче трябва да стане ясно, че тази сдържаност се основава на факта, че конфликта не се разширява от страните в НАТО и няма да се използват оръжия за масово унищожение.

Запада също така трябва внимателно да обмисли своите военни цели и как те ще бъдат постигнати.

Дипломацията е инструмент от националната сигурност, който трябва да се използва в отношенията с Русия. И това не е учтивост. Частните срещи между висшите западни и руските цивилни и военни служители трябва да се възобновят, за да се намали риска от грешни сметки, които биха могли да доведат до конфронтация или до нещо по-лошо, и да се проучат възможности за едно ограничено сътрудничество.

Сега е трудно да се каже кога ще се развият конструктивни отношения с Русия. Но това по никакъв начин не променя интереса на Запада да поддържа отношенията си да не падат под определено ниво в този период.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)