Гениални произведения в изложбата „Защо си ядосан?“ в Берлин

Художникът е живял предимно на остров Таити в Южно море от 1891 г. до смъртта си на 9 май 1903 г.

Сред произведенията ще видим и няколко шедьовъра на дърво: „Жената с плодове манго“, „Ева със змия и други животни“, „Полегнала жена с ветрило“

До 10 юли вратите на Старата национална галерия в Берлин са отворени за посетителите

През последните три месеца, след като в Германия отпаднаха ограниченията за посетителите в музеите, десетки хиляди почитатели на творчеството на Пол Гоген от целия свят пристигат специално в Старата национална галерия в Берлин, за да се докоснат до оригиналите на един от гениите на 19 век. Изложбата е озаглавена „Защо си ядосан?“ и всъщност е мултижанров продукт, съчетаващ традиционна изложба, два филма, фотографска изложба и експонати с архивни снимки и факсимилета на негови писма и документи.

Идеята на създателите на този проект е да се хвърли един поглед отвътре на творчески процес, да се навлезе в психическите предпоставки и социални причини, които довеждат до скандалните за времето си сюжети с фокус бит, природа, естетика на екзотичните таитянки. Пол Гоген е живял предимно на остров Таити в Южно море от 1891 г. до смъртта си на 9 май 1903 г., където създава най-известните си картини. Учените решават да анализират спецификите и да отговорят на въпроса как се е родила идеята за „колониалната еротика и екзотика“, характерна за неговите произведения. 

Пол Гоген е роден на 7 юни 1848 г. в Париж и след невероятни възходи и падения в личния си живот, след десетки пътувания по света, болести и злополуки, влияния и контравлияния, той се явява аполог на „примитивизма“, върху чиито послания по-късно ще надграждат различни представители на модернизма. След смъртта си Гоген се превръща в един от най-влиятелните пионери на постимпресионизма, а творбата му „Кога ще се омъжиш?“ става най-скъпата картина в света, продадена през 2015 г. за колосалната сума от 300 милиона долара... 

Биографите на Гоген са единодушни, че възходящият период за него е именно пребиваването му на о. Таити. Той напуска Париж, съпругата и петте си деца през 1891 г., за да се впусне в духовно и артистично търсене във Френска Полинезия. Преди да замине за Таити, Гоген дълго търси вдъхновението, което ще създаде неговата индивидуалност. Това се оказва „първичността“ и нейните проявления. Но за да стигне до нея, истинският артист трябва да избяга от калъпите на обществото, да сведе живота си до първичните действия, усещания, видения.

След като е прекарал ранното си детство в Перу, плавал е през океани и морета като моряк, видял е Индия, стигнал е дори до Арктика, не е учудващо, че той напуска Париж. Защото в неговото амплоа живее и писателят, и художникът. В писмата и описанията на живота на о. Таити виждаме, че той се дистанцира от позицията си на колонист, създавайки легенда за себе си като интегриран островитянин.

„Жената с цветето“ (1891) е първата картина, която той изпраща от Таити във Франция през 1892 г. Тя е изложена като „типичен портрет на жена от Таити“. В своя пътешественически дневник Гоген пише: „В опита си да разбера тайната на таитянското лице, цялото очарование на усмивката, аз чаках дълго време да направя портрет на една съседка от чист таитянски етнос. Един ден тя се престраши да влезе в моята колиба… Без колебание аз се залових за работа. Съзнавах, че като художник аз я изучавах, сякаш я молех мълчаливо да се предаде, да се предаде завинаги. Исках да разбера какво има отвътре. Въпреки че не беше красива спрямо европейските стандарти, тя наистина беше красива. Работих настървено, защото чувствах, че нейната решимост няма да продължи дълго. Това ме изпълваше с безпокойство, защото четях страх в тези големи очи, но и влечение към непознатото, към меланхоличността на всяко горчиво преживяване, което е в основата на всяка страст… “. В експозицията е показана и оригиналната снимка на жената от прочутата картина.

През 1891 г. се раждат няколко картини, сред които са „Таитянски рибарки“ и „Аве Мария“, следват „Веселие“ (1992), „Нейното име е Вайраумати“ (1892), „Духът на мъртвите ви наблюдава“ (1892), „Ден на Бога“ (1894), „Жената на краля“ (1896), „Nevermore“ (1897), „Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме?“ (1897-1898) – общо над 50 картини, като основният обект на изображение са голите жени. Когато художникът се връща в Европа и донася тези автентични, ненаконтени, негримирани образи, обществото е потресено. Това е революция в представите на улегналото буржоазно общество, етикетът е взривен.

Основният въпрос е „Защо?“. Вече 120 години след кончината на артиста вариациите на отговора не намаляват.
На фона на исторически модели и постколониални дебати изложбата в Берлин поставя за обсъждане мита за „дивия художник“, създаден от самия Гоген. От своя страна, той вече черпи от колониалната мечта за земен рай, която в същото време му позволява да създаде напълно нов вид изкуство. „Аз съм велик художник и го знам, защото е така“ – вярва в себе си артистът, пренебрегнал кариера на банков чиновник, охолен живот в Париж и семейната идилия, защото единствената му мечта е да бъде свободен. В стремежа си да избяга окончателно от Западната цивилизация, той пристига на Маркизките острови – болен, осъден на три години затвор и изоставен от близките си, където умира.

„Защо си ядосан?“ е изложба-дискурс, която подхожда към Гоген от различни гледни точки и също така отваря актуални перспективи чрез произведения на съвременните художници Анджела Тиатиа (Нова Зеландия/Австралия), Юки Кихара (Самоа/Япония) и Нашашиби Скаер (Великобритания), с участието на таитянския активист и художник Анри Хиро (Френска Полинезия). В залите на експозицията зрителите се запознават с 13-минутен филм на Юки Кихара, създаден през 2018 г., който представлява тип токшоу с 5 епизода – интервюта с местни жители на Таити днес. Те не знаят кой е Гоген, а водещата във всеки епизод ги предизвиква да изкажат „първото си впечатление“ от една картина на великия французин. При този подход Гоген избледнява на заден план, защото участниците в дискусията споделят мненията си по следните теми: „Кой е нарисуван на този портрет? Какво мисли тя? Дали тя е nahu (хора, които имат спиритическа сила)? Дали тази картина би се продала днес? Така, предизвиквайки участниците в дискусията, Юки Кихара комбинира хумор и критически поглед и измества  фокуса така, че полинезийците осъзнават ролята си да променят смисъла и да изложат своята собствена гледна точка – за себе си и за Гоген.

Сред произведенията ще видим и няколко шедьовъра на дърво: „Жената с плодове манго“, „Ева със змия и други животни“, „Полегнала жена с ветрило“.

До 10 юли вратите на Старата национална галерия в Берлин са отворени за посетителите. А ценителите, които искат да отнесат със себе си духа на Гоген, изложбата се придружава от каталог на немски и английски език със 160 страници и множество илюстрации.