Годишна данъчна декларация, ако няма дейност

Редица фирми и юридически лица с нестопанска цел не извършват дейност. Затова в рубриката на „Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи те трябва да подават годишна данъчна декларация, и в кои не. Допълнително посочваме правилата за облагане при доставка от ЕС на стока, собственост на фирма извън Общността.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I. Годишна данъчна декларация

Юридическо лице с нестопанска цел е поставило въпроса трябва ли да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018 г.?

Съгласно чл.1, т.2 от ЗКПО обект на облагане по този закон е печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. По смисъла на чл. 2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица, а съгласно чл. 3, ал. 2 от закона местните юридически лица се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в България и в чужбина.

По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък. На основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО е постановено, че с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Според §1, т.56 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО “годишен отчет за дейността” е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката (ЗСт). На основание чл. 20, ал. 5 от ЗСт редът, начинът и сроковете за подаване, както и образците на формулярите на годишния отчет за дейността се утвърждават със съвместна заповед на председателя на НСИ и изпълнителния директор на НАП, която се обнародва в “Държавен вестник”. Годишният финансов отчет на юридическите лица с нестопанска цел се съставя на база на Национален счетоводен стандарт - НСС 9. Следва да имате предвид измененията на чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч, съгласно които предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, декларират това обстоятелство в Търговския регистър. Такса за публикуване на декларацията не се дължи.

Кой не подава данъчна декларация?

Съгласно чл.92, ал.4 от ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Определение за предприятия, които не са осъществявали дейност, се съдържа в §1, т. 30 (нова, ДВ бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр.92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, съгласно което “предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период” са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

В контекста на гореизложеното, следва да имате в предвид, че съгласно чл. 217 от ЗКПО с годишната данъчна декларация следва да се декларира и данъкът върху разходите по чл. 204, ал.1 (в случай, че са отчетени такива разходи), независимо от това дали имате печалби и доходи обект на облагане с корпоративен данък по смисъла на ЗКПО.

Предвид гореизложеното може да се обобщи, че в случая юридическото лице е данъчно задължено и следва да подаде ГДД при положение, че има доходи за облагане съгласно чл.1, т.2 от ЗКПО или задължение за данък върху разходите съгласно чл. 217 от ЗКПО. Респективно, ако не е извършвало дейност по смисъла на Закона за счетоводството и/или няма облагаеми доходи смисъла на ЗКПО няма задължение за подаване на ГДД.

Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице (чл. 92, ал. 2 от ЗКПО). Следва да имате предвид, че съгласно чл. 75, ал.3 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законноустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация.

II. Доставка на стока от ЕС, собственост на фирма извън Общността

Дружество е регистрирано по ЗДДС лице и е закупило оборудване от сръбска фирма, за да извърши облагаема сделка на територията на България. За закупеното оборудване има фактура, издадена от сръбското дружество, в която не е посочен ДДС номер от държава членка на ЕС. Стоката е произведена в Швеция, откъдето е транспортирана до България с придружаващ документ (ЧМР). Превозът е Швеция-България. Сръбското дружество няма регистрация по ДДС в Швеция. Българското дружество не е плащало ДДС и мита и оборудването не се съпътства от документи, доказващи общностен произход. Митницата, счита че няма внос, тъй като оборудването не е напускало ЕС. Поставен е следният въпрос: Представлява ли придобиването на оборудването ВОП и трябва ли дружеството да самоначисли ДДС, и ако трябва как на практика да стане отразяването в дневниците по ДДС след като не разполага с ДДС номер на доставчика от държава членка на ЕС?

Съгласно разпоредбта на чл. 13, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Тъй като сръбското дружество не е регистрирано по ЗДДС в Швеция, не е налице хипотезата на чл.13, ал.1 от ЗДДС, т.е не е налице вътреобщностно придобиване.

На основание чл. 13, ал.3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Съгласно чл. 13, ал.6 от ЗДДС, разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗДДС се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

С оглед изложената по-горе фактическа обстановка, няма да е налице и възмездно вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал.6, във вр. чл.13, ал.3 от ЗДДС, тъй като оборудването не е внесено в Швеция, а е произведено там.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт