Дискусия "Труд": Висшето образование - проблеми и перспективи
„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” , ректорът на Медицински университет - Варна , ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” който е и председател на Съвета на ректорите, , ректор на Технически университет-София, , ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колев , ректор на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", доц. д-р Григорий Вазов , ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков , ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, , ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиев , ректор на Лесотехническия университет – София, , ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. д-р Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски“, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“ и проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия.
Днес своите виждания за проблемите във висшето образование излага проф. Даниела Тодорова, ректор на Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“. Следващите две седмици в сряда ще публикуваме още мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.
Накрая проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.
Вместо да съхраним доброто, работещото, полезното, направихме така, че се изгубихме в промените, които наричахме реформи. Думата реформа се приема като нещо положително. Да така е, но само ако се прилага като в шаха – първо мислиш, после местиш, а не обратното.
Повишава се минималната работна заплата, вече няколко пъти. Това е хубаво и полезно за хората, но базовата годишна издръжката на обучението на един студент си остава 693лв, вече много години. За обществото първото е добра инициатива на правителството, но за университетите тя създава проблеми.
Дискусията, която организира в. „Труд“ по проблемите на висшето образование, е едно много полезно занимание!? - „Да“. Закъсняло ли е - по-скоро - „Да“, макар че е по-добре късно, отколкото никога.
Можеше ли да се състои в годините на прехода, когато сменяхме образователния модел на системата? - „Не“.
Настроенията бяха такива, че се отричаше всичко минало и се считаше за панацея това, което идваше отвън. - „Да“.
Но готови ли бяхме за него, по-добро ли беше то, по начина по който го възприемахме? - „Не“.
Не рушеше ли това една от най-консервативните системи в обществото ни и доказала се през годините, каквато безспорно е образованието - „Да“.
Вместо да съхраним доброто, работещото, полезното, направихме така, че се изгубихме в промените, които наричахме реформи. Думата реформа се приема като нещо положително. „Да“ така е, но само ако се прилага като в „шаха“ - първо мислиш, после местиш, а не обратното.
Ние какво направихме? Отрекохме миналото сякаш всички ние - учени, художници, артисти, лекари, инженери, специалисти, не сме станали такива обучавайки се именно тук в това минало и с труда на много хора. Мнозина намериха професионална реализация извън страната ни, защото бяха високо стойностни и подготвени хора.
Сега от дистанцията времето, виждайки всичко това можем да отговорим много точно с тези две кратки думички „Да“ и „Не“.
Ще кажете, лесно е със задна дата да вземем правилното решение, - „Да“, така е, но е важно, за да не повтаряме и натрупваме нови грешки. А още по-важно е да започнем с правилните решения, съобразени с нашата народопсихология. Развитието на образованието и науката са основен елемент от устойчивото икономическо развитие на всяка държава. Знанието има особено важна роля, както за отделния човек, така и за обществото като цяло. Структурите, придобили повече знания заемат по-добри и печеливши пазарни ниши, а нациите, осигуряващи такива знания са по-конкурентоспособни. Необходимо е всички ние да приемем един обществен договор, че икономически силна страна се прави от образовани хора, а мотивацията за образование и висока специализация е реализацията в една просперираща икономика. Тоест икономиката, осигуряваща висок стандарт на живот и образование са свързани ръка за ръка и тук е мястото на държавата да регулира тези отношения, но не само като потребност, а и финансово. Да създава условия за развитието им. Нека да не вървим по грешни пътища и после, след като платим цената, да продължаваме напред.
Тук е мястото да отбележа някои факти:
Преди в учебните планове за задочно обучение се регламентираше 30% очни занятия спрямо тези за редовното, а издръжката на обучението беше по формулата - 3 задочни студенти равни на един редовен студент, т.е. 30% обучение, 30% финансиране. От около десет години вече, правилно беше прието от МОН очните занятия на задочните студенти да бъдат 50% от редовното обучение, но финансирането остана 30%. Несправедливо нали. Крайно време е тази несправедливост да бъде поправена.
По средата на учебната година с ПМС се повишават стипендиите на докторантите, задължителни плащания за чуждестранните студенти и майките с деца. До тук добре, но държавната субсидия за стипендии определена при старите условия остава непроменена и както може да се очаква - появява се недостиг.
Повишава се минималната работна заплата, вече няколко пъти. Това е хубаво и полезно за хората, но базовата годишна издръжката на обучението на един студент си остава 693 лв., вече много години. За обществото първото е добра инициатива на правителството, но за университетите тя създава проблеми! Задължително се увеличават заплатите на обслужващия персонал с нисък образователен ценз, но така те се доближават до тези на преподавателския състав. Необходимо е да се извърши повишение и на техните заплати, но от къде, като издръжката остава непроменена. Не мисля, че това не се знае от управляващите, независимо кои са. Затова апелирам базовата годишна издръжка на обучението на един студент да се обвърже с минималната работна заплата. Това едва ли ще повиши статуса на академичния състав, но поне няма да го намалява.
Искам да отбележа, че българските университети разполагат с ерудиран и международно признат академичен състав. Какво ни липсва, за да задържаме младите хора у нас, а не да предпочитат университети в други европейски страни.
Отговорът е един: начинът, по който университетите в другите европейски страни съществуват - законодателство, финансиране, икономическа бизнес среда, реализация. Ще видим, че те приоритетно са осигурени с условия за развитие на материална база, лаборатории, нови или обновени сгради, модерно обзавеждане, въвеждане на нови системи в обучението, наситени с електронна техника и технологии, привлекателни условия за живот на студентите. Това го видях в Англия, Словакия, Чехия, Полша, Русия, Турция, Китай. Там основна част от финансирането е обезпечено от държавата, бизнеса, икономическата инициатива на самите университети.
Мога с удовлетворение да отбележа, че някои от предпоставките за доброто развитие и израстване на университетите се наблюдават и у нас. За моя университет - Висшето транспортно училище „Т. Каблешков“ завършилите не си търсят работа, тях ги търсят. Бизнесът има нужда от нашите специалисти за тяхното развитие. Фирми като Метрополитен ЕАД, 3К (три ка), Бош, Пежо, G.P grup, и други инвестират при нас под формата на дарения, апарати, машини и лаборатории. Договаряме и съвместно създаваме специфични и специализирани курсове за обучение на специалисти за тях. Осигуряват се стипендии и условия за пълноценни стажове в реална среда, а след това и успешна реализация.
Забелязва се и още един феномен: задочните студенти са много по-сериозни и загрижени за своето успешно обучение. Може би защото, работейки вече в различни фирми, те искат да се докажат като добри специалисти и да израстват на работното си място.
Не без удоволствие искам да съобщя, че на срещите с експертните групи при институционалните и програмните ни акредитации работодателите не пестят добрите думи за завършилите, нашия университет, специалисти.
Но специалисти не достигат. Демографската криза влияе сериозно върху функционирането на образователната система. Отварянето ни към европейския образователен пазар, а и не само там, с облекчения и държавно подпомагане за активното присъствие на българските университети ще реши някои от проблемите и ще даде самочувствие на университетите ни. Сигурна съм, че имаме сериозни възможности да разгърнем своята дейност в по-голям мащаб. Средата обаче трябва да е конкурентна и правилата за всички да са еднакви. Не може да е разрешено на чуждестранните университети да създават офиси и да записват за студенти незавършили ученици, (започнали 12. клас), а това да не е позволено на българските, и то в нашата страна. Какво, ние трябва да чакаме какво ще остане за нас ли? Това си е чиста проба - дискриминация, а не конкурентна среда. Ние сме страна с богата култура, традиции и повече от 1300-годишна история и не трябва да допускаме това. Не сме заден двор за човешки ресурси.
Наблюдава се и още едно явление свързано с криво разбрана европейска ценност, каквато е свободата на движение. Държавата инвестира приоритетно в обучението на кадри, които са й необходими, а когато те трябва да се реализират там където са нужни, напускат страната. „Да“, разбира се, това е тяхна воля, но след като се реализират известно време тук или възстановят инвестираните за тяхното обучение средства. „Да“, има такива практики в европейските страни. Студентите получават кредити за своето обучение, които след това се възстановяват или се опрощават при определени условия. В регулирането на тези отношения е мястото на държавата, както се случва и сега: дължиш пари на някаква институция - не можеш да напуснеш страната преди да се издължиш. Това възпитава отговорност във всички - държава, университети и граждани.
Затова са необходими:
А) Законодателни промени, които да зададат точни правила, но да се разбират без адвокатска намеса. Какъв е ангажиментът на държавата, университета, гражданите.
Б) Базово финансиране, което да гарантира качеството на обучението, самофинансиране, чрез кредити, което осигурява издръжката на студентите и правила за бизнеса - как може да помага, как поръчва и как потребява продуктът на висшите училища - образованите специалисти, които са му необходими.
В) Законодателни решения за студентското кредитиране, условия за възстановяване или опрощаване на кредитите.
Г) Законодателни решения за финансиране на развитието на университетите чрез възпроизводство на академичния си състав, така че професията преподавател (асистент, доцент, професор) да стане привлекателна и мотивираща най-добрите учени.
На образователния пазар, ние като преподаватели и учени, участваме в него и съответно следваме мисията в политиката на образованието.
Научният потенциал на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”, студентите и докторантите се стремят да бъдат в крак с времето, в което живеем, време на непрекъснато развитие и технологичен напредък. Очите ни са обърнати към съвременния ход на бизнеса, процесът на обучение и подготовката в университета ни са съобразени с най-новите и водещи тенденции в транспортното и икономическото образование.
Авторитетът, който натрупахме в 96-годишната ни история не е случаен, той е последователен и аргументиран от непрекъснато възходящото научно и съвременно ниво на преподаваните знания, от високия професионализъм на нашите преподаватели.
Университетът е напълно конкурентоспособен, както в националната образователна палитра, така и на международния образователен пазар.
Подготовката на висококвалифицирани транспортни специалисти в условия на интернационализация зависи от сътрудничеството, което има между образователните транспортни институции. Обмяната на опит, споделянето на добри практики, квалифицирания преподавателски екип, развитието и използването на научната инфраструктура, лаборатории, стендове дават възможност за постигане на високо качество в обучението. Един от аспектите на качеството на обучението е отношението между образователния процес и професионалната реализация на специалистите.
Представителите на бизнеса определено предпочитат да попълват своите редици с младите ни специалисти, те виждат в тях залог за прогрес на работното място и качествени знания и умения.
Обект на специално внимание и наблюдение е въпросът за съответствието на получените от студентите теоретични знания и практически умения съобразено с нуждите и изискванията на потребителите на кадри за успешна професионална реализация в системата на транспорта, спедицията, логистиката и други организационно производствени отраслови и административни структури.
Натрупаният опит и знания в резултат на участието ни в различни образователни и научни национални и международни форуми ни предоставя отлична възможност за развитие на големи научни мрежи, клъстери, които съдействат за изграждане на общество, базирано на знанието.
Проблемите на висшето ни образование са много и редакцията на в. „Труд“ заслужава адмирации за отварянето на тази дискусия. В нея обаче трябва да участват и властимащите или да бъде чута от тях. От опит знам, че колкото и хубави и верни неща да се казват, няма ли кой да ги оцени и приведе в действие, дискусията се превръща в обикновена говорилня. Моля да бъда извинена за откровението, но такъв е животът.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш