Знаем едно-друго за масонските ложи, за Тристранната комисия, Римския клуб и Билдербергите, чели сме за прекрасните намерения на „отворените“ НПО-та на Сорос

Често се случва да четем или чуем от политици и коментатори застраховката „не вярвам в световната конспирация” или в „теориите за световен заговор”. Да не ги посочат като „конспиролози”! Конспирации обаче има откакто са се появили първите човешки общности. С появата на държави се случват големи и все по-добре организирани.

След образуването на империи и изгрева на големите монотеистични религии идва времето и на световните. Сравнително широко е възприето конспирологията да се описва като съвкупност от хипотези, които се опитват да обяснят последователността от регионално или световно значими събития, на исторически явления като следствие от заговор на малки групи хора, водени от други групови, религиозни, кастови, елитарни или просто користни интереси.

Естествено, под формата на конспирологически разследвания нерядко се правят политически спекулации, прокарват се и активни мероприятия от спецслужбите. Скорошен пример беше историята с „оръжията за масово поразяване” на иракския диктатор Саддам Хюсеин. Към тази регионална конспирация се насложиха още няколко такива в Близкия изток и Северна Африка, накрая се получи световната конспирация „Хаос”.

От същия сорт е кампанията за борба със световния тероризъм, какъвто се появи едва след като тази борба започна при Буш Втори. Последваха интервенциите в Афганистан и Ирак, законспирирани като „износ на свобода и демократизация”. Страничен ефект е световната конспирация на ИДИЛ, там дори афишират намерението да разпространят исляма в целия свят и основните им средства са конспиративни.

„Ако в политиката нещо се случва, то не е случайно, а така е било замислено”, казал американският президент Франклин Делано Рузвелт. Абе малко сгрешихме с Либия, недооценихме едно-друго, твърди наследникът му - „миротворецът” нобелист Барак Обама. И подчинените му в ЕС политици се правят на изненадани от последствията, докато европейците са ошашавени от емигрантските вълни, очевидно следствие от световна конспирация за принуждаване държавите към подчинение на американската хегемония.

Какво обаче да правят във Вашингтон с Асандж и материалите в „Уикилийкс”, със Сноудън и неговите свръхскандални разкрития за системните и отдавнашни конспирации на американските тайни служби срещу най-близките им съюзници? Да ги удавят в несъществуваща световна конспирация срещу САЩ, естествено!

Хакери от цял свят буквално били нападнали всички електронни източници на военни, политически и прочие федерални и щатски тайни, водени от жажда за мъст и мераци да помагат на световния тероризъм. Също и да съдействат на коварния Пекин, особено на злата и винаги агресивна Москва, на потайния КГБ-шник Путин.

Митът за руската агресивност се появява за пръв път във Франция по времето на Луи XV, но като активно мероприятие на полски аристократи. За това пише в наскоро излязлата си книга швейцарският журналист и политик Ги Метан. Поляците пробутват в Париж фалшиво завещание на Петър Първи, наставляващо наследниците му да завладеят Европа. На мероприятието са се хванали дори големи умове от епохата на Просвещението и Реставрацията Монтескьо, Дидро, Гизо и Дьо Токвил.

Така русофобията, основана върху легендите за неизтребимата руска агресивност и азиатски деспотизъм, навлиза в културата на европейците, а след Втората световна война и на други континенти. Историческата истина е обратната - европейски армии нападат Русия. Шведите в началото на XVIII в. търпят тежко поражение от Петър Първи чак в днешните земи на Украйна при Полтава, а им помагат англичани, поляци и османлии. В началото на XIX в. 630-хилядна европейска армия, водена от Наполеон, стига до Москва. В средата на XX в. европейски поход повежда Хитлерова Германия.

Без използването на масови манипулации, основани върху общоевропейската конспирация за „агресивните източни варвари”, не е било възможно да се въвлекат в крайно опасни походи на североизток десетки, после стотици хиляди, накрая и милиони люде. Както и на югоизток в поредица кръстоносни походи без манипулациите на тема „Божи гроб и злите сарацини”.

Днес Русия официално е обявена за враг №1 на САЩ, с президента Путин в ЕС вече плашат и децата. Геополическият сблъсък не минава без геополитически заговори. Те са с военен и икономически характер, битката за запазването на Pax Americana e и свирепа борба за запазването на щатския долар като доминираща световна валута.

Световна конспирация „Глобализация” е разгърната с оглед налагането на интересите на транснационалните компании практически над цялото човечество. Огромен натиск от няколко години се осъществява върху европейските елити за подписване на Трансатлантическото споразумение, чиито клаузи обаче са строго засекретени за страните и народите. Така прокараха и Транстихоокеанското.

Друга световна конспирация е англосаксонската. Извън уж вечните си съюзници в НАТО тайните служби на САЩ, Великобритания и Канада си имат свой таен съюз с колегите си от Австралия и Нова Зеландия, за дейността и базата данни на който не информират никого. Реалната власт е като айсберг, явното е само незначителен процент от скритото. Никой масов процес не се появява току-тъй, той несъмнено е предварително организиран. Знаем едно-друго за масонските ложи, за Тристранната комисия, Римския клуб и Билдербергите, чели сме за прекрасните намерения на „отворените” НПО-та на Сорос.

Много за света може да се подреди, когато от информационните източници се запълни определена част от мозайката на случващото се. Малцина обаче схващат, че термините „световен заговор” и „конспирология” са създадени, за да се компрометират предварително опитите да се покаже как функционира светът. А контролиращите финансовите потоци контролират и политиката, в това е чисто конспиративната област. За световната конспирация срещу здравето на хората, организирана и прокарвана от над сто години насам, се знае много, но се пише и говори малко, фармацевтичните и произвеждащите храни компании с всички средства пречат.

През 1905 г. румънският евреин Милинер, с псевдонима Осман бей Кибризли-заде, публикувал информация, според която всички революционни движения в Европа водят началото си от наистина съществуващия от 1860 г. „Алианс Израелит Универсал”. Други двама евреи, служителите на Охранното отделение на Департамента на руската царска полиция в Кишиньов де Кацман и Крушеван, подхванали темата за активно мероприятие.

Към този материал добавят текстове от романа на Оноре дьо Балзак „Историята на тринадесетте”, описващ заговор на тайни властелини на света, по-влиятелни дори от кралете. Посоляват творбата си с откъси от „Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо” на масона и революционер евреина Жоли, в който памфлет се пророкува победа на юдаизма над германизма и руския царизъм. Така се появява забележителното произведение за Световната еврейска конспирация „Протоколите на Сионските мъдреци”. Евреите ренегати са най-върлите юдофоби!

Ето откъс от „Протоколите”: „Превратът ще стане по пътя на всеобщо гласуване на гойските (неюдейските) народи... за да стигнат да бъдат управлявани от Сионските мъдреци... Трябва да се посеят разпри и войни; да се разложат администрациите и армиите, да се събуди всеобщо недоверие и хаос, да се разстроят финансите и индустрията...; да се убие всеки авторитет; да се разврати и алкохолизира всяко население и да се превърне в стадо овце, възприело подхвърления му неосъществим лозунг „Равенство, братство, свобода”. Така отровата на либерализма ще разложи цялата основа на обществения живот, всички души, писаните и неписани закони”.

Каквото и виждаме век по-късно в Европа и другаде! Към групата на „Сионските мъдреци” би следвало да се добавят още няколко законспирирани групи, разбира се. Скоро след излизането на „Протоколите” еврейски организации започват да ги иронизират, постепенно ги налагат в медиите и политологическата литература като образец за антисемитизъм и ненаучна конспирология.