Обира богатите и дава на бедните

Обикаля цяла Европа, прескача и до Африка. Живее като фараон, пръска фантастични суми, неизбежно обкръжен от обожателки

Измамата е продукт на човешката глупост. Ако нямаше балами, нямаше да има и мошеници. Ония, които хвърлят въдици за лапнишарани. А те закачат на кукичките пачки банкноти.

Измамата е изобретение на хомосапиенс. Вероятно първият еволюирал от маймуна е излъгал втория. С два изгнили банана, пробутани за един пресен.

Измамата е ловкост на ума и бързина на ръцете. Еквилибристика, пред която бледнеят номерата и на най-сръчните фокусници. Ала-бала и ето, че джобът е празен.

“Големите измамници по света и у нас” е новата поредица на “Труд”. Истории за гениалните персони в необятните пространства на далаверата. Ще ги има докато съществува човешката глупост.

В апашкото изкуство има два сорта крадци. Повечето са лакоми хищници, малцина са джентълмени в професията. Първата категория включва телефонните измамници, които обират склерозирали пенсионери. От втората е легендарният Пантуди.

Политическата бъркотия през 20-те години на миналия век развързва ръцете на престъпния свят. Събитията от юни и септември 1923 г., червеният и белият терор от 1925 г. ангажират всички сили на полицията. Криминалните работят в спокойна среда.

Дявола от Стара Загора и Фантома от село Одърне навързват серия взломни кражби. Методи Найденов-Тотката пребърква софийските трамваи. Христо Николов-Шишко Черния трупа трудов стаж в железниците. Лазар Марков-Шишко Зеления ходи чак до Виена да покаже какво може. Христо Иванов-Дежурния обира милионера Георгов и бяга в Цариград, откъдето се прехвърля в Марсилия.

Действат още Джико Мръсния, Милан Козата, Николайката, Стоянето, Налъма, Пиявицата. Всички са лакоми хищници. Над тях се извисява благородната фигура на Пантуди. С горда осанка и пъргави очи, той е царят на апашите. По произход е евреин, но сменя името Давид Леви с Димитър Левков. Пантуди е професионалният му псевдоним.

Гоори френски, немски, испански, румънски, гръцки, турски и малко английски. Обикаля цяла Европа, прескача и до Африка. Живее като фараон, пръска фантастични суми, неизбежно обкръжен от обожателки.

Редовен клиент на Бандит палас, както посветените наричат Централния затвор, Пантуди не обича да се застоява в него. Килийният живот го отвращава и в миг на просветление решава да смени занаята. Става кабаретен артист. Започва в "Император Диле", после се прехвърля в "Мулен Руж", гастролира и в други лъскави заведения.

Гвоздеят на програмата е чаровна унгарка, която разиграва на търг. Тя излага прелестите си, а клиентите наддават. Една нощ във "Верона" сумата стига 50 000 лева. Оказва се обаче, че това е реклама. Мераклията бил подставено лице, нямал в джоба си пукнат грош.

Тъкмо Пантуди започва да свиква с новия живот, ето че го търсят Сандо Щърбия, Монката и Гого. Една сутрин тримата влизат в хотел "Одеон палас" и питат: "Тук ли е господин Левков?" "Той винаги почива до обяд", отвръща камериерката.

С тежка стъпка Пантуди се появява по пладне. Поръчва кило мастика и ги кани да седнат. Сандо излага целта на визитата. Поради кризата апашкото съсловие от ден на ден расте. На пиацата излизат аджамии, които резилят занаята. Влизат веднага в ръцете на полицията и издават старите катили. Това е, защото им липсва елементарна подготовка, както теоретическа, така и практическа, вади корена на злото Щърбия.

Решили са, продължава той, да организират школа за младите кадри. Би ли се съгласил Пантуди да изнесе няколко лекции? Той е писател и знае как стават тия работи. Левков наистина е човек на перото, автор на повестите "Приключенията в Марсилия", "Трупът в морето" и "Трагедията на Наташа". По онова време те са бестселъри.

Освен това е чел Дикенс. Знае наизуст цели глави от "Оливър Туист", където функционира джепчийска школа. "Той реши въпроса моментално – още щом видя делегацията, но за да позалъже онази дрипа, която хората наричаха съвест, и да си даде важност пред бившите другари, той поиска срок за обмисляне", документира неговият биограф Стефан Керезов.

На другата сутрин Пантуди дава утвърдителен отговор. И бездруго някакъв детектив веднъж му подмята: "Ако вие престанете да крадете, ние какво ще правим? Нас тогава трябва да ни уволнят, защото ще станем безпредметни."

Апашкото учебно заведение отваря двери на улица "Пиротска" в подземието на базар до стария цирк. Обучават се двадесетина голобради апашлета. Димитър Левков оглавява катедрата Лява ръка-десен джоб. Материалът е прецизно систематизиран. Отделни лекции са посветени на "петляркаджийството" (джебчийството), "туфгаджийството" (взломната кражба), "печис-керисчийството" (къщния обир) и т. н.
Въпрос на личен избор, нещо като свободноизбираема професия, е дали младокът ще специализира "мечкарство" (разбиване на каси), дали ще стане "трескоджия" (крадец по влаковете), или ще се отдаде на опасното "карманьоладжийство" (въоръжен грабеж).

В подземния ПУЦ курсантите лека-полека навлизат в теорията. Започва и практиката. Пантуди се качва на подуянския трамвай с неколцина кандидат-петляркаджии. Мишената е д-р Розенфелд, чийто портфейл винаги е пълен. Мотрисата спира пред Генералната банка. В суматохата при слизането преподавателят нагледно бърка в джоба на доктора. Плячката е 26 000 лева.

Сега Давид Леви обръща представата за еврейството, което исторически е набедено в скъперничество. Демонстрира пред учениците как постъпва крадецът джентълмен. С компанията младоци тръгва из Ючбунар, кварталът на столичната беднотия. Пуска в ръцете на просяците не дребни монети, а едри банкноти. После влизат в една бакалия, където баба брои стотинките за парче сирене. Плаща цялата тенекия и добавя щафета луканка. Останалото е изгуляно във "Верона".

През 1929 г. недоучило апашле попада в ръцете на полицията и издава учебното заведение. Подземието на "Пиротска" е претършувано. Пантуди е окошарен, започва следствие. При един разпит следователят му поднася показанията за подпис. Лъсва ланец на часовник. Жесток сърбеж изгаря лявата ръка на гражданина Левков. Крайникът не издържа, с изкусно движение прибира сахата в десния джоб.

Пантуди обаче джентълменски го връща: "Заповядайте, господин съдия-следовател! За да ви бъде ясна картината на моите престъпления, аз поисках нагледно да манифестирам своето изкуство пред вас."

Малко преди 9 септември 1944 г. Пантуди лежи в Сливенския затвор заедно с Анжел Вагенщайн. "Веднага заминавам за Америка! Това тук държава ли е?", декларира какво ще направи раираният, като излезе на светло.

След народната победа той наистина емигрира, но отсяда в Париж. Там кореспондент на "Работническо дело" е Павел Писарев. Двамата се срещат в елитно заведение. Пантуди плаща сметката и обещава, че ако Павката напише нещо за него, ще му подари часовник и пръстен.

Хваща ръката на журналиста да вземе мярка за пръстена и измъква часовника, който носи в момента. За довиждане му го подава обратно. "Не бъди заплес, а внимавай! Защото колегите ми не са толкова благородни и социални като мен!", предупреждава крадецът джентълмен.