Шамари, юмруци и ритници са дебатирали помежду си

Синини и цицини са деформирали благородните физиономии на депутатите

Люти битки помни пленарната зала на Народното събрание. Шамари, юмруци и ритниците са дебатирали помежду си. Имало е и зловещо душене. Персонални конфликти и масови мелета са документирали дневниците на парламента. Синини и цицини са деформирали благородните физиономии на депутатите.

Цената си заслужава - това е святата истина, която трябва да се отстоява с всички средства. Ако някой не е съгласен с теб, не е достатъчно само да го наругаеш. Цапни го през устата или го ритни в глезенчетата. Упорства ли, хвани го за гушата и стискай докато получиш консенсус.

Кръв пръска в камарата

Първото парламентарно меле е на 28 ноември 1880 г. Консерватори и либерали са настръхнали един срещу друг. Петко Горбанов едва дочаква края на заседанието, за да заплюе Георги Живков. Събира обилно количество течност и го изстрелва право в лицето. Следва тежка плесница, после още една и още една...

Свадата прераства в общ бой като в американски уестърн. Юмруци и ритници се целят в слабите места на противника. Псувни и стенания раздират въздуха. Пръска кръв! Константин Иречек хроникира:

„Попов доведе габровския гражданин Калчо Симеонов (таен консерватор) с големи от нокти рани по лицето и врата, от които течеше кръв. Клетникът плачеше, ревеше и се бършеше. Стоилов цял смаян и бял като тебешир стоеше при прозореца. Стамболов беше смутен и ме наблюдаваше. Вацов се срамуваше и викаше, че е по-добре да си отида. Горбанов с разкъсано палто и жилетка и с разкъсана верижка от часовник промъкнал се до дамската ложа и избягал гологлав. Даскалов без малко щял да бъде бит.“

Квестор души Найчо Цанов

„Най-ярък приложител на физическото насилие бе оряховският народен пред­ставител Йордан Йонов, който бе избран и за квестор на Народното събра­ние“, спомня си парламентарният ветеран Димо Казасов.

Висок два метра, много силен, на младини Йордан се борил по панаири и сборове. На 18 ноември 1903 г. демонстрира какво може. Хвърля се върху Найчо Цанов и челичените му пръсти се сключват около гърлото. Стиска! Найчо почва да бере душа.

В тази шекспировска сцена внезапно се включва Антон Страшимиров. Хваща палача и технично го отделя от жертвата. „Ръцете ти ще изсъхнат, негоднико!“, натъртва писателят.

Сега Йонов сграбчва Страшимиров за раменете. Опитва се повтори номера с душенето. Парламентарният Голиат отново удря на камък. Хватка от Страшимировия арсенал го неутрализира. На помощ идва Ставри Дражев, народняк от Ямбол.

„Тогава Йонов с все гърло напсува някого на майка“, свидетелства Симеон Радев. Оряховското страшили­ще халосва Дражев, но онзи го сграбчва през кръста и двамата се повалят върху банките. Депутати тичат да ги разтървават.

Скубят брадата на демократ

На 26 февруари 1910 г. пламва конфликт между Вълчо Георгиев и Стоимен Савов. Първият е гладко избръснат земеделец, вторият брадат член на Демократическата партия. „Човек с импозантна външност, с чаталеста буйна брада, едър, обладаващ силен глас“, портретува го парламентарният журналист Петър Карчев.

За Стоимен брадата не е просто окосмяване, а гордост, слава, достойнство. Тя е дух и материя, чест и отговорност. За Стоимен брадата е свещена! Такава е била за древногръцкия философ Епиктет, който предпочитал да му отрежат главата, но да не му докосват брадата.

Вълчо знае сакралното място на демократа и решава да го поругае. Хваща брадата, стиска и скубе. Жертвата изревава като ранена в сърцето пантера. С могъщ замах удря шамар на Георгиев. „Скот такъв! Този, който посегне на брадата ми, аз му счупвам зъбите“, зъби се той.

„За мене - обяснява Стоимен - всеки косъм от брадата ми е свещено нещо; тя никому не може да бъде подигравка. Който ми посегне на брадата...“

„Посяга ти на децата“, подсказва му колега по банка.

Васил Радославов вади револвер

На 2 юли 1914 г. камарата обсъжда съдбоносен заем от 500 000 000 лева. С него премиерът Васил Радославов иска да павира пътя на България към Първата световна война. Злонамерената опозиция обаче е против. Само страхът от куршум може да u вкара ума в главата.

Радославов се опитва да говори, но никой не го слуша. Опозицията тропа и скандира „Долу!“. Мнозинството ръкопляска с опълченско „Ура!“

Депутатите се оглеждат за подходящо оръжие. Виждат купчина от една реч на Никола Генадиев. Томчетата по 250 страници в твърда подвързия с остри ръбове - пернат ли те, много боли. Генадиевото издание започва да хвърчи във въздуха.

В сюблимието на този момент Васил Радославов вади пищов. „Радославов държеше револвер в ръката си“, свидетелства руският пълномощен министър Александър Савински.

Оръжието на премиера е „шестак“. В барабана има по един куршум за всяка опозиционна парламентарна група. Тъкмо да начене стрелбата, неколцина пацифисти го хващат за пешовете и измъкват от залата.