Израждането на либерализма от идеология на свободата и толерантността, до идеология на нетърпимостта и тоталитарния нагон да цензурираш, е най-забележителният провал на новото хилядолетие

Простичко е устроено мисленето им - или си като тях, или си маша на Кремъл

Забелязали ли сте, че либералстващите са в истински тремор? Те не дискутират, а нервничат. Тропкат с пръстенца по телевизионните студия. Кълнат наляво и надясно из социални мрежи. Не искат и да чуят за демократична дискусия и плурализъм. Папагалстват безкритично пропагандните истерии на активистите на CNN и New York Times (не е печатна грешка - това вече не е журналистика, а чиста проба политически активизъм). Изживяват се като единствена инстанция на гражданския морал и демократичната свяст. Като „боеви авангард" по Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин. 

С фарфаронска надменност претендират, че се придържат към фактите и науката, а всъщност си конструират измислен свят, основан на вавилонското смешение на истини, полуистини, манипулации и лъжи. Свят отвъд фактите, истината и науката, в който например, ако един мъж се обяви за жена, това води до „научния“ извод, че не всички жени менструират. Или в който Барак Обама е достоен за носител на Нобелова награда за мир, при положение, че започна четири войни, а истинският миротворец - 45-ят президент на САЩ Доналд Тръмп, който не започна нито една война и постигна гигантски напредък в мирния процес в Близкия изток, е агресивен и авторитарен сатрап. А пък ако споделяш разочарованието и съмненията на половин Америка, че последните президентски избори в САЩ не бяха честни, то значи рушиш демокрацията.

Разбира се, единственото обяснение, което имат либералстващите мозъчни гънки (и когато ги има, и когато липсват), за това, че интелектуалци, творци, политици, експерти, „хиляди-маса-народ“ изразяват различни възгледи от техните, винаги е, че това е „ектремизъм“, зад който стои - познайте от три пъти.

Кремъл, естествено. Простичко е устроено мисленето на либералстващите - или си като тях, или си маша на Кремъл. Цял импийчмънт се опитаха да спретнат на Тръмп, щото видите ли, руснаците, а не американските избиратели били го избрали в Белия дом. По нашите географски ширини тази гротескна обяснителна схема има и своята семпла локална адаптация - щом подкрепяш политиката на Тръмп и на Републиканската партия на САЩ и критикуваш Байдън и Демократическата, значи си „антиамериканец“. Явно щото 75 милиона американци също са анти-американци като теб.

Въобще, нервничат до истерясване либералстващите. Какъв контраст с триумфализма, с който живееха от Вашингтонския консенсус до победата на Тръмп през 2016 г. По ред причини, които съм анализирал обстойно в монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“, след падането на Берлинската стена същностните различия между основните политически тенденции бяха притъпени. Глобалният свободен пазар и наднационалното управление станаха обща цел за мейнстрийма на левите и десни партии от двете страни на Атлантика. В САЩ бяха прибавени две важни съставки - неоконсервативната визия за еднополюсния свят, в който САЩ е хегемон, и политиката на идентичностите, която дефинира обществото през призмата на расата и пола. Така се формира неолибералният глобализъм като социална, икономическа, културна и политическа идеология.

Публичният дискурс беше монополизиран, „краят на историята“ (Фукуяма) - възторжено прогласен. Либералстващите засияха с месианското чувство на единствени говорители на демокрацията. У нас една тънка прослойка чиновници из партии и НПО-та заживяха с илюзията, че са „от правилната страна на историята“; че извън идеологическия дневен ред, който ретранслират, е „не-демокрацията“; и че в самата Америка няма друг възглед за света, освен глобалисткия.

Тази илюзия рухна под напора на обективните процеси в обществото. Овехтелите партийни понятия за „ляво“ и „дясно“, наследени от XIX в., през XXI век не са толкова актуални. Идеологическият разлом върви по оста „за“ или „против“ изсмукването на суверенитет от националните държави към една наднационална плутокрация, излъчена и контролирана не от гражданите и нациите, а от глобалния елит.

„За“ или „против“ джендър-идеологията. „За“ или „против“ новия „опиум за народите“ - т. нар. „зелен нов курс“, чрез който властта ще изземе трилиони от хората и бизнеса и ще пауперизира милиони. Функция на този фундаментален идеологически разлом беше победата и успешното управление на Доналд Тръмп. Те имат последици, които далеч надхвърлят силната икономика, повишаването на доходите и рекордно ниската безработица преди коронакризата или миролюбивата политика. Големият процес, който катализира Доналд Тръмп, е завръщането на идеологията и легитимирането на мощна демократична алтернатива на глобализма. При това разпознаваема в световен мащаб, защото е дълбоко свързана с ценностите, нагласите и интересите на голяма част от хората.

Именно тези процеси и рухването на идеологическото господство на либералстващите, предизвикват екзистенциален страх у тях. Страх, че вече ще трябва да дискутират и аргументират своите политики, а не да ги декретират като универсална норма. Страх от реалния политически плурализъм на демократични възгледи. Страх, в крайна сметка, от истинската демокрация. Израждането на либерализма от идеология на свободата и толерантността, до идеология на нетърпимостта и тоталитарния нагон да цензурираш, заглушаваш и стигматизираш различията, е най-забележителният провал на новото хилядолетие.

Основният персонален фактор, който генерира влудяващия страх на либералстващите, е Доналд Тръмп, а оттам и стотиците милиони привърженици на неговата политика в Америка и по света. Либералстващите си мислеха, че победата през 2016 г. е временен „бъг“ в системата. И се надяваха, че през 2020 г. подкрепата за Тръмп ще бъде мижава. Случи се точно обратното - внушителен резултат от почти 75 милиона гласа - половин Америка, с повече от 10 милиона повече от 2016 г. Ентусиазъм, който надхвърля традиционните електорални територии на Републиканската партия, като привлича работническата класа и част от малцинствата, над които либералите смятаха, че имат наследствени права. Страхът от Тръмп сега ги кара да опитват с всички средства - противоконституционни и антидемократични - да го извадят от публичната арена; да репресират и „превъзпитават“ привържениците му. Но истината е простичка - Тръмп приключи мандата си с по-високо одобрение (51%), отколкото Байдън започва неговия (48%), както вече измери авторитетната агенция Rasmussen Reports. Тръмп остава най-влиятелният фактор сред републиканците - повече от 70% искат партията им да е по негов образ и подобие. 45-ият президент още дълго ще доминира техния дневен ред.

„Ерата на Тръмп“ не остава в миналото и ще се прероди след 4 или 8 години с него лично или с неговата политика. Така, както „ерата на Обама“ сега се прероди с Джо Байдън. Нарича се политически цикъл. Но онова, което приключи безвъзвратно, е либералното господство и монополен публичен дискурс. И е добре либералстващите да свикнат с това. Защото страхът им от истинската демокрация може да роди чудовища.