Голямото пътешествие към империята на инките

В уникалния древен град Олянтайтамбо

Поход към величествения Мачу Пикчу

Загадъчните линии и фигури на платото

Само преди няколко дни приключи дълго подготвяното ми пътешествие из дебрите на Южна Америка по следите на древните индиански цивилизации. То бе закономерно продължение на осъществената преди няколко години експедиция в Централна Америка, където се срещнах с великата култура на маите. В резултат се появи книгата „Индиана Джоунс в Храма на ягуара”, която предизвика сериозен читателски интерес. Сега цел на моето пътуване бе изследването на постиженията на друга могъща цивилизация – тази на инките, но заедно с това се запознах със създаденото от други народи, както и с уникалните природни забележителности.

Аз ще разказвам подробно за моите наблюдения и по-нататък, а сега само ще скицирам резултатите. Голямата авантюра започва на 6 април с полет към дъждовния Амстердам, откъдето с полет на KLM се отправям към Лима, столицата на Перу.

След 12 часа полет огромният А-350 пресича Атлантика и каца меко на летище „Хорхе Чавес”. След кратка почивка започвам разглеждането на интересния крайбрежен град, като особено впечатление ми прави невероятната изложба в Музея на златото на Перу. Там са събрани невероятни съкровища от злато, сребро, скъпоценни камъни и прекрасни тъкани, оставени от доколумбовите цивилизации на Южна Америка. Сега разбирам защо през ХVІ в. испанските конкистадори са зарязвали всичко на Стария континент и въпреки всички рискове се хвърляли към Новия свят да търсят Ел-Дорадо.

През първите няколко дни обикалям по тихоокеанското крайбрежие. Освен археологически паметници, там плавам с лодка до Байестовите острови, където виждам колониите от най-големите в света тюлени, наричани морски лъвове, и уникалните перуански пингвини. След това продължавам към град Ика и изграденото край малко езеро селище Уакачина. Всъщност това е истински оазис с палмови горички, ограден отвсякъде с огромни и високи до 200 м пясъчни дюни.

Малко почивка сред руините на загиналата цивилизация

За мен е особено важно посещението на световноизвестната Наска. Освен едноименната археологическа култура, известна със зловещите мумии и прекрасната керамика, там, разбира се, разглеждам световноизвестните гигантски рисунки по земната повърхност. Загадъчните линии и фигури на платото, наричани днес колибрито, маймуната, паяка и др. и до днес не могат да бъдат обяснени задоволително от учените. Понякога те са високи по стотина метра и могат да се обхванат в цялост само от значителна височина. Това кара мнозина да свързват геоглифите с извънземни цивилизации. А аз им правя великолепни снимки от малкия самолет „Чесна”, предназначен за по-доброто разглеждане и заснемане. Също така виждам последните резултати от археологическите разкопки, сред които са особено интересни мумифицираните глави, принадлежало на заловени в битка пленници.

Следва вълнуващо изкачване по склоновете на великите Анди. То започва от прекрасния колониален град Арекипа, известен със своите катедрали и манастири. Запасявам се с листа от кока и различни лекарства против височинната болест, защото предстои много сериозно изкачване. Само за два часа се достига надморска височина от 4910 м, 100 метра над Монблан, най-високия връх в Европа и първенец на Алпите! Около нас по андийското плато пасат странни животни от рода на камилата, каквито са опитомените от човека лами, алпаките и дивите викуни. Като гледам неприличащите на други животни муцуни, разбирам откъде Джордж Лукас е вземал вдъхновение за физиономиите на героите от „Междузвездни войни”.

След като минавам през световноизвестния Колка каньон с летящите на голяма височина хищни кондори, достигам до Титикака - едно от най-големите езера в света. Оттам навлизам в съседната на Перу държава Боливия и достигам до забележителната й столица Ла Пас, построена на стръмни склонове и на невероятна височина. А преди това посещавам Храма на Слънцето и светилището Пума-Пумке на културата Тиуанако, където са запазени гигантските статуи на главния бог Виракоча и Богинята на земята Пачамама. Там наблюдавам уникално явление, когато при залез слънчевите лъчи минават през каменен портал и попадат върху Свещения басейн на Великата богиня.

Във вътрешността на Титикака плавам с лодка до Острова на Слънцето – един от най-големите в езерото, за който инките са вярвали, че е бил роден Богът на Слънцето. Там за пръв път се сблъсквам с архитектурата на инките. Всички знаят, че апогеят на създадената от тях огромна империя е през ХV-ХVІ в., но е прекършен от нашествието на испанските конкистадори, водени от Франсиско Писаро. А следващата ми спирка е столицата им Куско, запазила и днес много великолепни паметници.

Още преди да достигна до този град, съм възхитен от уникално запазения храм на инките в Ракчи. Столицата на Империята е превзета от конкистадорите на Писаро през 1533 г., а несметните му съкровища са отнесени с испанските галеони за благото на испанската корона. И все пак се оказва, че в околността на Куско и днес са оцелели доста забележителности от Златния век на инките. Такива са Тамбо Мачай, Пука Пукара, Кенко и др. Всички те са много интересни, но определено най-впечатляваща е крепостта Саксауаман, изградена от огромни каменни блокове, тежащи до 150 тона. Всички те са с разнообразна форма, но по невероятен начин са съединени един с друг.

Впрочем испанските завоеватели не са успели да изтрият спомена за инките дори в самия Куско. Във вътрешността на един католически манастир са високо запазените останки от най-свещения храм за инките в цялата им империя – Кориканча. А в стените на днешните къщи повсеместно са вградени руините от стените на някогашната блестяща столица на индианския народ.

Наследниците на великите инки

Финал на пътуването ми е походът към последната цитадела на инките – величествения Мачу Пикчу. По пътя към него посещавам още няколко монументални забележителности като известния с традиционните занаяти Чинчерос и терасираните концентрични кръгове на Морай, където инките са експериментирали и култивирали различни земеделски култури. А черешката на този ден от пътешествието ми е уникалният град на инките Олянтайтамбо, намиращ се вече в долината на река Урубамба. Именно по тази притисната от високите върхове на Андите долина на другата сутрин поемам с влак към Мачу Пикчу.

Аз вече съм писал за епохалното откритие на американеца Хайръм Бингам, който през 1911 г. пръв открива последната крепост на инките, скрита в планината в началото на гъстата джунгла. Високо запазените останки от дворците, храмовете и жилищните домове са на 2430 м надморска височина. „Изгубеният град на инките“ е създаден към 1440 г. като свещена планинска резиденция на великия владетел Пачакути, век преди да падне Империята. Съществува до 1532 г., когато испанците нахлуват в нейните земи, а после жителите му тайнствено изчезват.

Усещането да вървиш по напуснатите преди пет века улици е невероятно. Успявам да се абстрахирам от хилядите туристи, дошли да видят това ново чудо на древността. А аз си мисля за историята на този древен народ, който създава невероятни архитектурни строежи, без да познава желязото и колелото. И за това колко много е загубило човечеството, след като испанците се опитват дори да изтрият спомена за великата империя на инките, заемала голяма част от Южна Америка.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи