Горан Пандев е най-големият и успял футболист на Северна Македония за всички времена. Рекордьор по мачове и голове в националния отбор. Като капитан ще изведе Северна Македония в дебютното участие на европейско първенство, стартиращо в петък.
Пандев е легенда на четири италиански отбора „Интер“, „Лацио“, „Наполи“ и „Дженоа“. Лично Жозе Моуриньо го взима на „Сан Сиро“ и след пет месеца нападателят печели златен требъл – единствения за отбор от Апенините.
Пандев се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Какво мислите за деня, в който ще изведете Северна Македония с капитанската лента на Евро 2020?
- За първи път Северна Македония ще играе на европейско и за мен ще е огромна чест да бъда капитан на националния отбор и се надявам да се представим добре.
- Колко често мислите за този ден?
- Очаквам го вече с нетърпение, може би от 20 години. И за мен е огромно щастие, че ще мога в края на кариерата си да участвам на финалите на голямо първенство.
- Чудо ли е класирането на Северна Македония за турнира?
- Не е чудо, защото съставът ни е наистина добър. Лигата на нациите ни даде голям шанс, за да играем на европейско. Ние го използвахме. Нещо повече - можем дори да бъдем изненадата на този турнир.
- Кога повярвахте, че ще се класирате?
- Още в началото, когато дойде новият селекционер Игор Ангеловски и ни сподели своите идеи. Бях убеден, че тази генерация ще постигне успех. И - сега това е факт.
- Вие сте играл на най-високо ниво. Печелил сте Шампионската лига. Кое е по-важно и кое е по-хубаво – да спечелиш Шампионската лига или да си капитан на своята страна на европейското?
- Това са две различни неща. Да, в клубната история направихме нещо значимо. „Интер“ не беше печелил 45 години КЕШ и този ден ще го помня цял живот. Но не по-малко хубаво е да си капитан на националния отбор на голямо първенство.
- Нидерландия, Австрия, Украйна са ви съперниците. Възможно ли е да видим още чудеса от Северна Македония?
- Надявам се. Знаем, че не сме фаворити. Но можем да сме изненадата. Знаем силните си страни и какво можем да направим. Затова и не би било учудващо, ако преминем груповата фаза.
- Вие отдавна живеете и играете в Италия. Какво ще кажете на вашите съотборници, които тепърва ще отидат в чужбина?
- Да, вече 20 години играя в едно от най-силните първенства в Европа. Нужни бяха много труд и работа. Моето семейство много ми помогна, защото беше постоянно до мен.
- Но какво ще кажете от вашия опит на съотборниците си в националния отбор. Повечето за първи път с толкова големи съперници?
- Имаме национали, които играят в Испания, Англия, Италия. Разполагаме с нужния опит и мисля, че го доказахме и в мача ни с Германия. Убеден съм, че нашият отбор не трябва да се плаши от нищо и трябва да се покажем подготвени за изява на Евро 2020.
- Колко гола ще вкарате?
- Не знам... Надявам се на много, на победа и на това  да излезем от групата. Такава развръзка за нас ще бъде равносилна на титла от  европейското.
- Преди три месеца вкарахте един уникален гол срещу Германия, като Северна Македония победи с 2:1. Това ли е най-големият мач на националния отбор на вашата държава?
- Мисля, че да. Най-голямата в историята на Северна Македония. Но да не забравяме и победата срещу Грузия, която ни класира на европейското. Но все пак не се случва всеки ден да победиш Германия.
- Възможна ли е мисията Северна Македония да се класира на световното първенство в Катар, след като е победила Германия в квалификациите?
- Добре започнахме и в квалификациите за мондиала. От три мача имаме 6 точки. Последната ни среща е с Армения. Това поколение е способно на чудо.
- Скоро ще навършите 38 години. Колко време се виждате още на терена?
- Мисля си за пенсиониране вече след края на европейското. След като завърши шампионатът, ще се вглъбя повече по въпроса.
- През 2009 година получихте орден от македонската държава за заслуги към футбола. Сега очаквате ли нов?
- Не само аз, но всеки един от националния отбор заслужава орден, защото направихме щастлива цялата държава.
- Имате уникална футболна кариера. Как започнахте с футбола?
- На 12 години в моя роден клуб – „Беласица“ (Струмица). Още от малък само футболът ми беше в главата, училището беше на заден план. Дадох всичко от себе си и така след време ми се сбъдна мечтата да в Италия.
- Винаги ли сте бил нападател?
- Да, винаги съм бил атакуващ футболист, играл съм на всяка от предните позиции.
- Как успяхте толкова бързо да впечатлите „Интер“, че само след една година в „Беласица“ ви взеха?
- Случи се светкавично. Бяхме с „Беласица“ на турнир във Виареджо. Изиграхме няколко много добри срещи там, в които вкарахме 4-5 гола и точно там емисари на „Интер“ са ме забелязали. Първата година играх в младежкия отбор, а след това ме пуснах под наем в „Специя“ и „Анкона“, а през 2010-а се завърнах в „Интер“.
- Кой беше треньорът ви и коя беше най-голямата звезда в „Интер“ тогава?
- Треньор беше Луиджи Симони. Най-голямата звезда пък бе Феномена Роналдо и да тренирам с него беше нещо невероятно.
- На 18 години стъпвате на „Сан Сиро“ и тренирате с Роналдо?
- Да. Това беше сбъдната мечта. Като дете го гледах по телевизията, а след това вече тренирах с него. Чувството беше прекрасно.
- После станахте голяма звезда и в „Лацио“. Защо отидохте там?
- Най-добрите  мигове в кариерата ми и най-добрите ми игри бяха именно в „Лацио“. Но заради проблеми с ръководството ми се наложи да напусна. Желанието ми да се завърна в „Интер“ беше голямо и исках да се докажа, да покажа, че имам класа за този отбор.
- Още в първия си сезон в „Лацио“ вкаравате един много знаменит гол на световния шампион Джанлуиджи Буфон, когато излъгвате трима други световни шампиони – Канаваро, Тюрам и Дзамброта. Как стана това нещо?
- Този гол винаги ще го помня. „Ювентус“ беше много силен отбор. Гледайки след това повторенията на попадението, не можех да повярвам. Голът се случи напълно естествено. По време на двубоя не мислиш, а действаш по инстинкт.
- Ваши треньори са били специалисти, които са работили в България -  Луиджи Симони и Делио Роси. Какво мислите за тях като треньори?
- Винаги ще съм благодарен на Делио Роси. Беше ми треньор пет години в „Лацио“. Именно той ми даде шанс да играя и има огромна заслуга за моите успехи. Симони също беше много класен треньор. Доказа се като такъв не само в „Интер“, но и в други италиански отбори.
- Играл сте в един от най-великите мачове в целия свят – „Рома“ срещу „Лацио“. Какво представлява този сблъсък отвътре?
- Със сигурност това е едно от най-големите дербита в Италия и въобще в Европа. Чувството да вземеш участие в него е прекрасно. Привържениците на „Лацио“ сякаш живеят само за едно – да се победи „Рома“. Може да изгубиш всички други срещи, но най-важно е успех в дербито.
- А отвътре, като футболист в него, как се чувстваш?
- Чувството да играеш пред 70 000 на „Олимпико“ е прекрасно и неуписуемо. В началото е нормално да се усеща и силно напрежение, но в течение на двубоя започвам да се чувствам, като във всеки друг мач.
- Имате ли гол в дербито?
- Да, имам два-три гола. В едно от тях  победихме с 3:2 и аз вкарах веднъж. Спечелихме с гол в продълженията.
- Как се празнува победа над „Рома“?
- Реално се празнува през цялата година. Това е най-важният мач в календара и единствено победата в него има значение.
- Колко пъти разговаряхте с Жозе Моуриньо преди да се върнете в „Интер“?
- След като прекратих договора с „Лацио“, синьор Моуриньо беше първият, свързал се с мен и ми каза, че както неговото, така и на „Интер“ желанието е да се върна. Беше невероятно, въпреки че имах други планове. Когато моят мениджър ми сподели, че Моуриньо иска да разговаря с мен, аз му казах: „Шефе, не съм играл шест месеца и искам да отида в клуб, в който да играя постоянно. А „Интер“ не от тях, защото  там са Ето‘о, Милито, Снайдер… И определено ще е тежко и сложно да играя.“. Но… Но исках да се докажа и рискувах. А работата ми с Жозе ми помогна да успея. Неговата кариера реално е гаранция за успех и доказателствата за това са много.
- Какъв треньор е Моуриньо? И какъв човек е по-скоро, защото като треньор го познаваме?
- Моуриньо е много добър човек. Искрен! Човек, който ще ти каже всичко в лицето. Отвътре е много по-различен от това, което се вижда на пресконференциите. Това са различни хора. На мен ми помогна много и винаги ще съм му благодарен.
- Ще успее ли в „Рома“?
- Не знам. В „Рома“ е доста тежко да се работи. Все пак мисля, че Моуриньо е способен да постигне голям успех. Няма да му е лесно, защото в „Рома“ имат доста проблеми и той ще трябва да направи много промени в състава. Той е наистина точният човек за „Рома“, който ще качи тима на по-високо ниво.
- Само 5 месеца след като се върнахте в „Интер“ спечелихте Шампионската лига. Бяхте и титуляр във финала срещу „Байерн“ през 2010-а година и играхте 79 минути. Бихте ли ни разказали за този мач?
- Винаги ще го помня. Първите пет месеца не играх много в „Интер“. През януари пристигнах в отбора, а през май вече бях спечелил Шампионската лига. И аз самият не можех да повярвам. Спечелихме и шампионската титла, и купата на Италия. И влязохме в историята на „Интер“, защото до този момент италиански отбор не беше спечелвал и трите трофея в една година. За „Байерн“? Както се казва – финал не се играе, финал се печели. Най-важното е да се победи и ние го сторихме. Играхме тактически добре, както го правихме и през целия сезон срещу другите големи отбори. Добре се защитавахме, играхме на контраатаки. Разполагахме с играчи, които с един удар можеха да решат двубоя, както се и случи.
- Как се почувствахте като третия македонец, спечелил този турнир след Илия Найдоски и Дарко Панчев?
- Щастлив бях, че след доста години отново македонец да триумфира в турнира. Бях щастлив за себе си, за семейството ми и за цяла Македония.
- Атаката на „Интер“ беше впечатляваща – вие, Ето‘о, Балотели, Милито. С кой от тях си пасвахте най-добре?
- Както казахте, всеки един от тях е голям играч. Да не забравяме и Снайдер. Но това, което постигна Милито през този сезон беше нещо невероятно, защото вкара много решаващи голове. Да не забравяме и за качествата на Ето‘о и Снайдер.
- Толкова ли е луд Балотели?
- Балотели притежава много качества. Луд, може би… Но такъв му беше характерът. Мисля, че той можеше да постигне повече в кариерата си.
- Имате победен гол срещу „Милан“. Какво е да спечелиш такъв мач?
- При завръщането в „Интер“ първият ми гол беше именно в дербито срещу „Милан“. Победихме ги с играч по-малко заради червения картон на Снайдер. Чувстовото да вкараш гол в дербито е неописуемо.
- Играхте и в „Наполи“. Спечелихте Купата на Италия. Неаполитанските фенове имат славата на най-страстните в Италия. Така ли е?
- За всеки играч е чест да играе на стадиона на Диего Марадона. Хората в Неапол живеят с футбола. Това бяха три прекрасни за мен години. Спечелването на Купата беше равно на това да спечелим Шампионската лига, защото хората там не спят и постоянно мислят за футбол. За тях „Наполи“ е целият им живот.
- Сега сте в „Дженоа“, където също станахте легенда. Имате повече от 100 мача. Какви са амбициите ви до края на кариерата?
- Желанието ми е да играя още една година. Сега тотално съм се концентрирал и съм насочил всичките си сили към Евро 2020. В „Дженоа“ прекарах шест прекрасни години и определено отборът даде много на мен и семейството ми. Там се чувствам като у дома си.
- Единственият отбор, в който нещата не ви се получиха, е „Галатасарай“. Защо?
- Може би заради малкото минути, в които можех да играя. Имаше проблеми с квотата на чуждениците – бяхме 12, а беше позволено да играят само пет. Преди да подпиша с „Галатасарай“, исках да остана в Италия, но се появиха проблеми в „Наполи“. Но все пак престоя в Турция  беше полезен опит.
- В кариерата си сте играли с много големи централни нападатели. Споменахме вече тези в „Интер“. А в „Наполи“ бяха Игуаин и Кавани. Кой е най-добрият централен нападател, с който сте се срещал?
- Добър въпрос, но… кого да избера? И Милито, и Кавани са играчи от световно ниво, спечелили куп титли и вкарали много голове. Затруднявам се да кажа кой е най-добър. Голяма чест е да играеш рамо до рамо с такива хора.
- Срещу кой защитник ви е било най-трудно?
- В Серия А играха много класни защитници – Канаваро, Малдини, Неста. Имах щастието да се изправя срещу тях. Малдини ме затрудняваше най-много.
- А кой е любимият ви гол?
- Един от любимите ми е марковият ми гол, за който ви споменах в дербито с „Ювентус“. Вкарвал съм много и всеки от головете ми е мил.
- Защо след спечелената от „Интер“ Шампионска лига италиански отбор не е триумфирал в турнира?
- Може би се смениха поколенията в Италия. На национално ниво си мисля, че сега „скуадрата“ може да постигне добри резултати. И „Интер“, и „Ювентус“, и другите отбори имат много проблеми в Шампионската лига. Кризата застигна големите италиански клубове. Това са отбори, които имат качество, но ПСЖ и „Манчестър Сити“ са по-силни и затова са на върха.
- Колко е добре за Италия, че „Интер“ стана шампион, а не пак „Ювентус“?
- Редно беше да се случат промени след 9-те поредни титли на „Ювентус“. Заслужено „Интер“ спечели титлата. Видно беше, че всичките им усилия бяха насочени към първенството, след като в групата си в Шампионската лига завършиха последни. За тях беше важно само Скудетото.
- В кариерата си сте се срещал с българи. С какво свързвате България и българския футбол?
- Имам много приятели колеги от България. Знам, че футболът ви е в криза, каквато имахме и ние. Това е нормално при смяната на поколенията и треньорите. България разполага с добри играчи.
- Ако ви попитат за български футбол, за кого се сещате?
- Със сигурност първо за Стоичков. Това е най-голямата легенда на България. Още помня за постигнатото в САЩ през 1994 г. Сещам се и за Лечков, но Стоичков постигна много и в „Барселона“. Харесва ми, че играеше силно с левия крак. Стоичков е легенда не само на България, но и на европейския футбол.
- В Италия сте се срещал с българи – Валери Божинов игра доста време, Андрей Гълъбинов е също централен нападател. Какво мислите за тях?
- Божинов направи добра кариера. Топ играч, играл в големи отбори. Можеше обаче да постигне и още голове, както и трофеи. С Гълъбинов играх в „Дженоа“. Той също е добър атакуващ играч със силни качества.
- Мислите ли какво ще правите, когато приключите с футбола?
- Не съм мислил по въпроса. Със сигурност първите месеци ще посветя изцяло на семейството ми. 20 години бях нон-стоп на висока скорост във футбола и не успях да отделя много време на близките ми.
- Имате и италиански паспорт. Къде се чувствате по у дома – в Северна Македония или в Италия?
- Тук съм роден и всеки път се усещам вкъщи в Северна Македония, но Италия се превърна в мой втори дом. Децата ми са родени там. Също там ходят и на училище. Времето ще покаже къде ще живеем.