Михаил Горбачов участва в първото издание на възстановената за пореден път „Всяка неделя“ – на 5 май 2002 година, Великден.

Започнах разговора с „Христос Возкресе“, а той спокойно отговори „Воистина Возкресе“ и сподели, че е кръстен.

И си избра червеното яйце.

Другите цветове дори не му били понятни.

***

Участието му бе осигурено от Александър Томов – той коректно ми съобщи, че Горбачов ще гостува и на „Шоуто на Слави“, ден по-късно.

Отговорих му, че това не ме притеснява.

Слави обаче поиска да се видим. Срещнахме се в „Лаваца“.

„Искат да ни скарат, учителю“ – рече мрачно той.

„Откъде-накъде?“ – отвърнах. – Гледаме си работата, това е“.

Така и направихме.

***

Интервюто мина добре, събуди грамаден интерес, а и Горбачов видимо остана доволен.

Представих го така: „Човекът, който събори стената между Изтока и Запада".

След това му дадох вечеря в ресторант „Преслав“ на „Шератон“, поканих и неколцина известни журналисти. И там беше интересно.

След два дни записах един пространен разговор с Горбачов в хотелския му апартамент – той още не е излъчван. Ще му дойде времето.

***

Отдавна отмина ерата на Горбачов – тогава беше времето на гласните, сега е времето на съгласните, както се шегуват в „Комеди Клуб“.

***

По някое време, по време на интервюто, за да изшляпаме извън зоната на многословието, което здраво го теглеше, се принудих да му покажа един фотомонтаж от списание „Шпигел“: той е представен като просяк, който се надява да подхвърлят нещо в прокъсаното му бомбе.

Това отдавна го няма: сега в ролята на просяка, който чака да му доставят газ, е Германия, та дори и Европа.

***

Годината беше 2002-а.

Екзалтациите от ранните 90-те бяха пресъхнали.

Тогава се чуваха големи глупости – някои миши душички, които усърдно бяха лазили по коридорите на ЦК на комунистическата партия, твърдяха, че Горбачов открил нови хоризонти пред тях, дори му благодаряха за това.

А пък и Клубът за гласност и преустройство, който трябваше да минава за „дисидентски“, се беше кръстил „Горбачов“.

***

Президентът Рейгън нарече Съветския съюз „Империя на Злото“ – и тази фраза се приема за барута, който е взривил Империята – но това направи самият Горбачов.

И руснаците няма да забравят това.

***

Източният Блок – една свирепа сила – бе продаден за шепа стотинки, отдавна стана известно, че американците са били готови да платят на Съветите до 150 милиарда долара, за да се случи капитулацията мирно и тихо.

Обаче Горбачов дори не се сетил да се пазари, а пък може и да са изчислили, че фукльовщината го е обсебила изцяло.

Бил е обсебен от баналните комплименти на западните лидери, например на Тачър.

Впрочем, тя не е била особено любезна с него – казва му, че го вижда като човек, с когото може да се прави бизнес.

***

След двата си разговора с Горбачов се убедих, че той е отличното попадение на уж сенилните първенци на Кремъл, които го изтикаха на преден план – понеже безупречно са познали, че той ще промени единствено витрината, а не и същността на империята.

***

Той пък, трябва да му го признаем, беше забележителен актьор, макар да играеше с патоса на провинциална примадона, и това му личеше.

Те и затова старците от Кремъл го бяха избрали, уж да ги наставлява с безбрежните си сиропирани речи, понеже бяха наясно, че нищо особено няма да направи.

Той си беше техен продукт, не толкова жилав и талантлив, но все пак техен. 

***

Той непрекъснато говореше за гласност, а пък скри за известно време катастрофата в Чернобил, както и кланетата на арменци през 1988 година в Баку.

А и остави Ленин в Мавзолея.

Сещам се за една фраза на Чърчил: „Най-голямата беда на Русия е раждането на Ленин, а следващата поред – смъртта му”. 

Може би тази парадоксална фраза е имал предвид Горбачов, та така и не извади мумията от мавзолея.

***

Горбачов външно беше много критичен към Живков заради гаврата с нашите турци, казвал ми го е лично.

Но той беше един отнесен човек, зад гърба му службите правеха каквото си щат, а той си мислеше, че ръката му е продължение на Божията.

***

/Свидетелство на Ани Младенова, медицинската сестра на Живков./

- Страхуваше ли се Живков от Горбачов?
А.М.: Мисля, че не бяха приятели.

- Помните ли нещо, например от първата им среща? 
А.М.: Спомням си едно копче, което трябваше да зашия - на една среща, която трудно вървеше, между Живков и Горбачов.
Живков, наблюдавала съм, когато имаше някакви притеснения, хващаше копчето на сакото си и го въртеше. Живков и Горбачов бяха в кабинета, аз и лекарят бяхме навън, и след 10-15 минути ме извикаха да му зашия копчето. И ми беше много неудобно, защото между двамата там трябваше да шия копчето. Той беше притеснен. Историята ще каже какви са били нещата, тепърва…

***

В София чучнаха паметник на Рейгън - пак пример за нашенския идиотизъм.

Трябваше да направят паметник на Горбачов, понеже Рейгън нищо нямаше да събори, ако не беше той.

И една драскотина нямаше да направи по Кремъл, ако там беше някой темерут като Путин.

Най-много руските хакери да го бяха избрали за трети мандат – за да се подиграят с американската конституция.

***

Не казвам всичко това с късна дата.

И през 2002 мислех така – от интервюто личи, че съм доста скептичен към Горбачов, на места и враждебен.

Който е любопитен, може да прочете цялото интервю в сайта www.kevorkkevorkian.com, в раздела „Легендата и нейните герои“, том 1.

***

/фрагменти от интервюто/

К.К.: Доволен ли сте от съдбата си?
М.Г.: Щастливи реформатори няма… На мен ми се падна тежко изпитание, обаче и шанса да дадеш импулс на свободата. Това е велико щастие…

К.К.: От коя своя слабост сте се пазили най-много?
М.Г.: Аз съм човек с естествено поведение… И затова можех да си позволя прости демократични жестове.

К.К.: Искам да резюмирате нещо важно – същността на комунизма ли искахте да промените или образа му?
М.Г.: Какво говорите, какъв образ! Това е лесно решима задача! Макар че, разбира се, не е проста задача, когато нещата вървят на зле. И, за да могат, например, жените да си купуват чорапогащи, Политбюро създаваше специална комисия!

К.К.: И колкото повече напредвахте с промените, толкова по-уязвим ставахте лично вие, нали?  /Показва снимка на бостанско плашило, навлечено с червена фланелка, на която пише „Перестройка“./
М.Г.: Боже мой, това е най-хубавата карикатура, която съм виждал! Трябва да ви кажа, че вие в едно отношение сте прав. Преодоляването на тоталитаризма беше безпрецедентен процес, и то в страна, която беше изолирана от света и претоварена със социални проблеми и в същото време, страна, която овладя Космоса. Страна, в която всичко се контролираше от Партията, включително и детските градини. Всичко беше парализирано. Статистиката показваше, че 90% от населението се е родило при съветската власт, те не знаеха друго! Да кремираш подобен строй – та това дори научно не е постижимо! Ние направихме най-важното – избрахме концепцията.

К.К.: Направихте го – да. Но как, по дяволите, да се напълни тази чиния? /Показва фотос на празна чиния със сърп и чук в нея./
М.Г.: Хлябът не беше проблем. Но на човек не му трябва само хляб. Проблемът беше в това, че системата започна да работи с аварии и това можеше да завърши драматично. И може да имаме много грешки, но не допуснахме гражданска война, кърваво разчленяване на страната. Ако го бяхме допуснали, това щеше да завърши зле и за Европа, и за света.

К.К.: Суеверен ли сте, Михаил Сергеевич?
М.Г.: Не, не.

К.К.: Имаше ли суеверие в онзи геронтофилски кръг, който управляваше през 70-те години Съветите?
М.Г.: Вън от съмнение – и може би поради това, преди официалната си визита в Русия Рейгън се съветваше с астролози и свързваха датата на посещението с разположението на звездите, пълнолунието и т.н.

К.К.: Петното на челото ви също предизвикваше много подобни коментари – може би има нещо вярно в тези знаци?
М.Г.: Не мисля. Въпреки че, един добър мой приятел, изтъкнат актьор от МХАТ, нарисува картина, в която Исус Христос взема от своите рани кръв и рисува върху главата ми този белег.

К.К. /показва му ретуширана снимка, на която Горбачов е без петното/: Но тук сте без петно, значи всичко все пак е под контрол?
М.Г.: Е, да, но това е през 80-те години и аз нямам никаква намеса.

К.К.: Вие ли свалихте Живков? 
М.Г.: Аз никого не съм свалял от власт, дори това беше проблем за моите приятели от страните на Варшавския договор. При първата среща при погребението на Черненко аз казах - всяка партия отговаря за страната си, за провежданата от нея политика и нямаме намерение изобщо да сочим на някого пътя. Те мислеха, че това са празни приказки на поредния генерален секретар, значи всичко ще се развива по доктрината на Брежнев. Но ние никога не се намесихме. Когато Живков каза, че преустройството в България е станало през 1956 г., ние казахме - преустройството е нужно на нас, а вие сами си решавайте, какво е полезно за вас. И те мислиха, че спокойно ще си живеят. Това, което започна в Съветския съюз, приведе обаче в движение всички мислещи хора в страните от Варшавския договор. И в този случай ние не се намесихме.
Но ние виждахме, че Живков, който, направо казано, много направи за България, въпреки че и греховете му не са малко, е изгубил ориентира на времето, че той мисли само как да се задържи. Той беше и коварен човек.

К.К.: Казвал ли ви е покойният Луканов, че можете да бъдете спокоен за действията на първия демократично избран президент - Желев?
М.Г.: Да, но не точно така. Каза - Желев действа демократично.

К.К.: Малро наричаше генерал Дьо Гол „поваленият дъб“. А вас как да ви наричаме?
М.Г.: Несломеният дъб. Опитваха се, опитваха се да ме поставят на колене, но нищо не стана.

***

Късните храбреци на перото все се дерат, че България щяла да става 16-та република на Съветския съюз.

Но никога досега поне не са смутолевили, че Москва направи, с помощта на тукашните си мекерета, държавен преврат у нас през ноември 1989 година - най-голямото постижение на заговорника, също и хвалипръцко, Горбачов.

***

Сега реших да ви покажа един кратък видеофрагмент от интервюто.

Специално накарах Тодор Колев да попее на Горбачов рефрена на една песен – „Дай свободу Миша, но не забудь про меня“.

Той се засмя, но нищо не каза.

От фейсбук