„Град славний Скопие”

Мощните стени на крепостта на Скопие.

Документи от ХIV в. представят много точна картина на живота в средновековното средище

Най-ранните строежи са от Първото българско царство - IХ-Х в.

При моите пътувания във Вардарска Македония естествено отделих много място на Скопие. Не само защото сега е столица на държавата Македония, а тъй като в града и околностите се намират най-много запазени паметници от епохата на средновековието. На посетителя веднага се набива на очи сравнително добре съхранената крепост, кацнала на хълм със стръмни склонове. Днес хората наричат руините с името Скопското кале.

По време на Първото българско царство градът е трайно в границите на държавата. Още през 1153 г. арабският географ Ал-Идриси вижда града като развито селище с лозарство, овощарство и търговия. През ХIII-ХIV в. Скопие е владян последователно от българи, византийци и сърби. А в 1346 г. могъщият Стефан Душан избира именно там да бъде провъзгласен за сръбски цар.

Градът е често споменаван в историческите извори от епохата. В 1282 г. той е овладян от крал Милутин и става един от центровете на държавата му. В неговото Житие е неприкрита радостта от превземането на “град славний Скопие”. След коронясването на Стефан Душан освен “славен” той става и “царски”. Съвсем закономерно византийците пък се опитват да омаловажат значението му, за да изличат неприятните спомени от загубата му.

Многобройните документи от ХIV в. представят много точна картина на живота в средновековния град. В най-високата част на доминиращия хълм се е издигал вътрешният замък - Кулата. По-надолу се намирала градската крепост, обградена със стени, усилена с множество отбранителни кули (пиргове). Техните имена са споменати: “Облият пирг”, “Водният пирг”(очевидно с цистерна или кладенец в приземния етаж), “Пиргът под Кулата”(т. е. под цитаделата). В крепостта се е влизало през няколко врати, от които една била главна - “Велика порта”. Най-сетне по склоновете на възвишението и край Вардар се развивали обширни подградия.

Пак чрез средновековните ръкописи ние можем буквално да се разходим по тесните улички на града от ХIV в. Там имало палати за аристократите, къщи за зависимите хора, “стан” за дипломатическите пратеници, “рпинии” (площади). На една от тези рпинии Милутин наредил да построят “кралски палат и двор”. На други пък извисявали куполи незапазените днес църкви “Св. Георги” на аристократа Апокавк, “Св. Богородица Троеручица”, “Св. Архангели” и много други. Цял площад бил предназначен за големия скопски пазар (“панагюр”).

Според документите най-богат манастир в Скопие бил “Св. Георги Бързи”. Той е построен още в ХI в., а по-късно. става крупен феодален собственик. Това се вижда и от дарствената грамотата, издадена от българският цар Константин Тих в средата на ХIII в., който самият бил родом оттам. В края на столетието манастирът притежава 47 села и един влашки катун. Обителта не е запазена, но се търси на хълма непосредствено срещу Скопското кале до джамията “Султан Мурад”.

Замъкът и градът имали отделни коменданти - “кефалия кулски” и “кефалия градски”. Единият е бил началник на цитаделата, а другият е управлявал цивилните градски райони. Документите свидетелстват за развита администрация - градски севаст, градски практор (главен бирник), страж на града (командващ гарнизона), градски изгончия и градски съдия. В една грамота градската администрация е отделена много добре от държавната (казнеци, тепчии, севасти и др.) Накрая са изброени висшите чиновници на прилежащата област (“жупа” на сръбски или “хора” в българската правна терминология). Това са “кнез жупски” и “жупски съдия”.

Макар провеждани доста кампанийно, археологическите разкопки на Скопското кале дадоха интересни резултати. Според тях най-ранните строежи са от Първото българско царство - IХ-Х в. Крепостта от това време е била градена с масивни каменни блокове и носи белезите на фортификационното строителство в столиците Плиска и Велики Преслав. Зидовете са дебели до 3 м, а стената е подсилена с полукръгли, триъгълни и правоъгълни кули.

След превземането на Скопие от византийците през ХI-ХII в. са направени редица промени. Рекоструирани са крепостните стени като отвътре са добавени дървени бойни пътеки за движение на войниците. На мястото на разрушените при обсадите по време на драматичните войни кули са издигнати нови. Построена е монументална сграда за ромейския наместник.

С оглед на нарастващото значение на града, най-големи промени са извършени през ХIII-ХIV в. Увеличава се броят на кулите, като е засилена защитата на някои от портите като Южната. Много е важно изграждането на още външна крепостна стена, обхващаща твърдината отвсякъде с изключение на западната страна, където хълмът е почти отвесен. Оформя се здравата фортификация на вътрешния замък, който се е издигал в източната част на възвишението.

Средновековните градове са строени на стръмни възвишения и често са имали проблеми със снабдяването с вода. Затова са търсени различни решения. Когато проучвах старите документи попаднах на интересен пасаж в грамота на сръбския крал Милутин от 1300 г. Там става дума за “Водния” пирг (кула), която се намирала в подножието на хълма при Вардар. И действително на това място се оказаха запазени руини на такова съоръжение. Нагоре водата е изкачвана чрез таен проход до самата крепост. Така градът е бил осигурен и по време на обсада.

Именно тогава се оформят и подградията на Скопие. Засега техният обхват е доста неясен. Знае се, че те са заемали значителни пространства по западните склонове на укрепения хълм към Вардар, където е имало и порта. След ХIII в. Долният град или “дворът под града” в изворите се застроява интензивно. Пак според тях там също е имало църкви, къщи на зависимите хора, дворци на светската и духовна аристокрация.

На този етап археологическите данни за подградието са малобройни. При градежа на Старата чаршия в подножието на Скопската крепост е разкрит значителен некропол от ХIII-ХIV в., концентриран главно около църквата “Св. Спас”. В него са намерени масивни сребърни пръстени на аристократи от епохата.

Както може да се очаква за толкова важен център, околността на Скопие е била покрита със светски имения, малки стражеви крепости, манастири и църкви. Днес много от тях са изчезнали, но за щастие има и доста оцелели. Македонските археолози са проучили твърдините Матка, Чрънче, Тавор и др. Изключително ценен със стенописите си е изграденият през 1164 г. по нареждане на византийския аристократ Алексий Комнин храм “Св. Пантелеймон” до с. Горно Нерези в планината Водно. В тясната клисура на р. Треска са струпани няколко красиви църкви от ХIV в. - “Св. Никола” (1345 г.), “Св. Богородица” на властелина Бойко от 30-40-те години на столетието и, разбира се, “Св. Андрей” на кралския син Андреаш (1389 г.) Много древни храмове има и в планината Църна Гора.

С всички тези великолепни строежи средновековният Скопие напълно оправдава определенията “царски” и “славен”. Не случайно балканските държави са водели толкова войни за да го владеят. Населението му обаче винаги си остава българско и това се потвърждава от всички открити надписи и исторически документи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи