Някога кулите в Кратово са били 12, разположени по двата бряга на Табачка река

Създава се уникална княжеска институция, притежаваща почти пълна независимост от османската власт

Осоговската планина се намира от двете страни на днешната държавна граница между България и Македония. Тя е наситена с десетки исторически забележителности. Една от най-интересните от тях е старинният град Кратово. Дори само неговото местоположение буди любопитството. Той е разположен в кратера на отдавна угаснал древен вулкан. Сега там се е образувала красива местност, пресечена от три бързи потока, край които през вековете се е формирало селището.

Кратово е известно с това, че там през 1497 г. е роден Георги Софийски - един от най-големите български светци от периода на турското робство. Той е от княжески род, а роднините му го изпращат да да учи златарство в София. Младежът бил много красив и умен, което предизвикало турците да го накарат да приеме исляма. Когато Георги отказва, кадията го вика и го въвлича в ожесточен спор за вярата. Кратовчанинът излиза победител и това още повече озлобява поробителите. Хвърлен е в затвора, но пред съда се държи достойно и кадията е принуден да го освободи. На 11 февруари 1515 г. обаче е заловен от търсещите възмездие мюсюлмани и е зверски убит. Четиринадесет години след смъртта му той е канонизиран най-напред в Русия. Днес части от мощите му се пазят в Драгалевския и Рилския манастири.

Помня какво ми направи най-силно впечатление, когато за пръв път посетих Кратово преди почти 20 години. Това са няколкото единични кули, иззидани изцяло от камък. Те са по на няколко етажа и се извисяват над останалите сгради. Нямаше съмнение, че става дума за средновековни жилищно-отбранителни кули, представляващи родови замъци на благороднически семейства.

Старите хора разказват, че някога кулите са били 12, разположени по двата бряга на Табачка река. Днес са оцелели шест, носещи наименованията Симичевата, Златковата, Кръстевата, Еминбеговата, Хаджикостевата и Саат-кулата. Всички те били свързани с подземни ходници. В своето време яките и непристъпни замъци изразявали сигурност, престиж и икономическата мощ на собствениците.

Най-добре съхранена и запазена е Симичевата кула от западната страна на реката. Тя има квадратен план с внушителни размери. Отдолу е приземието, а нагоре се развиват три етажа с по едно просторно помещение. Таваните са оформени с извити сводове от тухла и камък. Стръмното вито стълбище има 69 тесни стъпала и е вместено в зидовете. Замъкът е предназначен за живот и продължителна отбрана. Според специалистите, Симичевата кула е строена във втората четвърт на ХVI в., когато е големият разцвет на Кратово.

Тайната на обитателите на тези крепости още не е изцяло разгадана. За да разберем кои са те, трябва да се върнем назад в историята. През ХIV в. в околностите на населения с българи град се разработват обилни находища от цветни метали. Пристигналите тук германски рудари-саси вадят от земните недра огромни количества олово, мед, злато и сребро. Османските завоеватели не разрушават Кратово, а го запазват и даряват с привилегии. През 1390 г. султан Баязид I издава специален закон за него и рудодобива там. По-късно е построена и държавна монетарница.

Именно с тези дейности е свързан неочакваният разцвет на града през ХV-ХVI в. В Османската империя добивът на руда и преработването є в т. нар. мадани са били под контрола на държавата. Те обаче се давали под наем на местните първенци и така българските велможи стават управители на рудниците. Оттам идва тяхното богатство, което постепенно се превръща и в политическа сила.

Така се създава уникалната княжеска институция, притежаваща почти пълна независимост от османската власт. Особено известни са починалият през 1566 г. княз Димитър, княз Андрея, княз Никола и др. Именно те са построили и са живели в здраво укрепените кули-замъци на Кратово.

Най-мощен господар от всички е бил княз Димитър от рода Пепик. Огромните доходи от рудниците дават възможност на него и братята му Никола и Георги да даряват и обновяват православните църкви. През 1558 г. те изграждат притвор на храма, порта и ново жилищно крило в известния Лесновски манастир. Княз Димитър е ктитор на редица други обители като Слепченската, Трескавечката, Топличката “Св. Богородица Пречиста” и дори на руския манастир “Св. Пантелеймон” на Атон. По негово време в Кратово работят цели скриптории за писане на книги и художествени ателиета. Известно е, че през 1562 г. граматик Матей от софийската катедрала “Св. София” поръчва там великолепно изпълнено като изработка Четвероевангелие.

Преди години аз проучвах тази книга и бях удивен, когато видях официалната финална приписка. В нея писарят поп Йоан отбелязва, че е завършил ръкописа “в дните на Благочестивия и Христолюбив господар княз Димитър”. После се оказа, че подобни епитети са използвани и в други литературни произведения от епохата. През 1564 г. поп Лазар преписва Житието на софийския мъченик св. Никола Нови. Това става “в дните на благочестивия господин княз Димитър в Богохранимото място Кратово”.

Тези фрази са клишета от православната владетелска терминология, приложими единствено при господари-самодръжци. “Богохранимо място” пък е обозначението за столицата на една средновековна държава. Заети от гръцкия език, те се използват от царете на Второто българско царство. Но в случая е просто невероятно как един княз се осмелява да ги употребява по време на най-голямата османска мощ. Очевидно княз Димитър успява да си извоюва автономия, граничеща с пълна самостоятелност.

Това едва ли се е харесвало на завоевателите. Последният известен кратовски княз е Никола Бойчик (1584-1624). Той препокрива с олово покрива на църквата в Лесновския манастир. В първите години на ХVII в. княз Никола е сполетян от страшни беди. Турците отнемат привилегиите му, а синът на каймакамина отвлича дъщеря му и я потурчва. Княжеската институция в Кратово запада завинаги.

Според османския пътешественик Евлия Челеби, през 1660 г. градът все още е голямо селище с 800 къщи и 350 дюкяна. В епохата на разцвета в града имало повече от 20 църкви, от които днес са останали само руини. Оцелели са едва три - обновената през 1838 г. “Св. Никола” в Царина махала, поправената през 1836 г. “Св. Йоан Предтеча” в Средна махала и наречената на св. Георги Софийски. Друга забележителност от онези далечни времена са каменните мостове през реките. Днес са запазени 12 такива съоръжения, сред които най-интересни са Чаршийският, Свинският и Рединият мостове.

В 1689 г. във Вардарска Македония избухва въстанието на Карпош, провокирано от настъплението на австрийците чак до Скопие. При отстъплението им бунтът е кърваво потушен, а мнозина местни хора напускат родните си места. Това се случва и в Кратово, където турците затварят рудниците чак до 1805 г. Така приключва странната история на малкото княжество, позволило си да търси свободата в тъмните векове на иноверското робство.