Григор Димитров е новият капитан на отбора на България. Но не за Купа „Дейвис“, а за новия турнир АТП къп, чието първо издание е в Австралия през януари. „С нетърпение очаквам да започна подготовка с младите момчета, които биха дошли да се включат в отбора, за да сме първите в този нов турнир“, заяви най-добрият български тенисист. Той обаче не потвърди други ангажименти към родния тенис като участие на „София оупън“ през февруари.

- С какви чувства изпращате изминалата година на корта?

- Не знам. Започна много странно. За първи път бяха контузен и трябваше да се сблъскам с неща, които не ми бяха познати. Дотогава не ми се беше случвало да стоя вкъщи толкова дълго. Трябваше да мина през много перипети, просто не можех да използвам себе си, не бях пълноценен. Две седмици не пипнах ракета, едва вдигах чаша. Можеше да не играя в Индиън Уелс, защото всяка нощ се будех в три и половина с болки в рамото. Но исках да отида, защото с всяко едно отказване започваш да си задаваш въпроси: Искаш ли да продължаваш да играеш? Имаше моменти, в които дори си мислех, че няма как да продължа, че няма да се възстановя напълно. В някои дни отивах в болницата сутрин и се връщах вечер. Лятото се оказа по-добро, започнах да тренирам повече. Имаше турнири, на които дори да правех всичко правилно, резултатите не идваха. Но продължих да вярвам в себе си и в това, което правя. Мисля, че вярата беше най-силното нещо в този момент.

- Все пак играта на последния турнир дава надежда...

- Париж винаги е било място, на което съм се чувствал добре, но не винаги съм имал добри резултати. Тази година може би след първия мач си вдигнах нивото. Това беше последен турнир за годината и нямаше какво да губя. Приемам го като един добър завършек на сезона. Имах нужда от това.

- Силният завършек на годината дава ли увереност, че отново може да се завърнете в топ 10?

- Винаги ми е било цел да съм сред топ играчите. Не само в топ 10, мисля и за повече. Но никой не е застрахован от такива неща като тази контузии. В началото на годината бях в най-добрата си форма, в която някога съм бил, но рамото не издържа. Надявам се с работата, която ще положа през ноември и декември да си върна позициите. Важно е да запазя постоянството в играта си.

- А може ли да ви видим на турнира във София? Имате ли желание да играете тук?

- Още е много далеч. Иначе кога съм нямал желание? И тази година бях заявен, но контузията ми попречи да участвам. Трябваше да откажа 4-5 турнира. А и все още нямам треньор, не сме изготвили и програмата ми за другата година. Надявам се в следващите седмици да имам яснота за повече неща.

- Как се стигна дотам да сте без треньор? Доскоро в ъгъла ви бяха Андре Агаси и Радек Щепанек?

- С Андре поддържаме контакт. Той винаги ще е на линия, ако имам нужда от него. Говорим си, прекарваме време заедно. Той е цяла енциклопедия. Когато говориш с него по телефона, трябва да имаш свободни час и половина. Не мога да кажа само едно нещо, с което ми помага. С Радек опитахме дали ще можем да работим заедно, но не успяхме да намерим правилната формула. Оставаме си приятели.

- Сякаш най-добрите си резултати постигнахте без треньор. Задължетелен ли е той в такъв случай?

- Интересно нали (смее се)? В момента не съм в паника, не търся треньор спешно. Винаги съм си казвал: Какво ще правя без някого до себе си? Как ще тренирам? Как ще си запазвам кортове, топки... В последните месеци направих много неща, които не бях правил от години. От друга страна е хубаво да имаш такава свобода, тя ти дава възможност да импровизираш, да станеш по-близък със себе си. Когато излезеш на корта, няма на кого друг да разчиташ. Беше интересно и за мен, какви ли не разговори имах със себе си по време на мач. Колкото до търсенето на треньор, за мен човешките качества са номер едно. Когато ще прекарваме толкова време заедно, е по-добре да имаме химия в отношенията.

- Има ли мач, който бихте искали да изиграете отново?

- Разбира се, че има, особено тази година. Но също и мачът с Рафа (б.р. Надал) в Австралия, както и този с Новак (б.р. Джокович) на „Уимбълдън“, говоря за полуфиналите от Големия шлем. Но може би трябва да съм благодарен и за загубите тази година. Пет пъти отстъпих на Вавринка (б.р. Стан), не ми беше много приятно. Явно се е налагало да мина през това. Едно от най-трудните неща в тениса е да оставяш всичко в миналото. Някой път губиш в събота или неделя, а трябва да играеш пак в понеделник. Ако продължаваш да мислиш за предишния мач, става още по-трудно в следващия. Не трябва да съжаляваш за загубите, защото ще ти отнеме повече време, за да ги преодолееш и да минеш през тях. Може би тази година точно това се подобри при мен.

- Олимпийските игри в Токио влизат ли в плановете ви за догодина?

- За момента не. Не съм играл Купа „Дейвис“. Не виждам в каква помощ ще съм, няма да подобря играта на никого. Не ми е това целта. Мисля, че този турнир, като цяло си губи стойността. АТП къп помага на всички, защото всички сме в Австралия в началото на сезона. Мисля, че е по-валиден турнир. Всичко зависи от топ играчите, къде ще играят.

- Видяхте ли някакви промени в тура след завръщането си от контузията?

- Когато бях далеч от топ нивото, във всеки мач ми се струваше, че катеря планина. При това тренирах много, събраха ми се 110 километра тичане за един месец. Може би затова когато отидох на Ю Ес оупън, най-важният мач ми беше първият с Андреас Сепи. Разбира се, много исках да бия Роджър (б.р. Федерер), особено в такава атмосфера – вечерен мач на този корт. Имах чувството, че играя на закрито, толкова много беше публиката, че не виждах нагоре къде свършва. Но предишните мачове бяха по-важни за мен. А после набираш скорост и си казваш: Отново мога да съм там!

- Спортното дълголетие е един от феномените на съвременния спорт, също и в тениса. Виждате ли се на корта след 10 години, например?

- По принцип да. Но не знаеш какво ще се случи с теб. Играчи като Роджър и Рафа, които в момента поддържат това ниво на тази възраст, играят по различни причини. Мисля, че ако мина 33-34 години, ще трябва да намеря друга причина да играя тенис. Ще трябва да си задам въпроса: Защо искам да продължа? Надявам се, че ще играя след 10 години и тялото ще ми позволява. Досега съм бил в тура всяка година и през цялото време съм се чувствал абсолютен щастливец. С изключение на началото на тази, но както казах, никой не е застрахован.

- Обръщате ли внимание на критиките във форуми и социални мрежи?

- Не, изобщо. Честно казано, когато играя турнири, стоя встрани от много неща. Дори направих четири-пет седмици без да влизам в уебсайтове, форуми и каквото и да е. Пък и ми стана много интересно – бях в Ню Йорк, а се чувствах все едно съм в Исландия. Трябва да намериш такъв баланс, който да ти помогне да правиш нещата целенасочено и да се чувстваш добре. Не искам да си губя време с излишни приказки, които могат да ме афектират. Българин съм, играя за България и знамето е до името ми.

Снимка: Цветан Томчев