Истината се познава в сравнението. А юбилейните годишнини са моменти на равносметка. Дали затова, или просто защото отдавна не се беше прибирал у дома, Григор Димитров избра този момент, за да доведе за първи път в родния Хасково приятелката си Лолита Османова и да сподели мига с родителите и близките си.

Годините не личат особено по лицето на Григор, наглед той си е все същото хлапе, което очарова световния тенис преди повече от 10 години и оттогава трайно се настани в елита при мъжете. При това нямаше нужда да чупи вратата на влизане, определено беше посрещнат с надежда. Сочеха го за новия Федерер - още тогава Маестрото беше изградил репутацията на може би най-великия играч в историята, но пък пророците вече се чудеха кой ще го наследи на трона, когато се откаже. Все пак някой трябваше да спаси красотата на корта от попълзновенията на здравеняци като Надал и двуметровите майстори на сервиса. Мнозина с готовност сочеха младия българин, тъй като начинът, който играеше, се харесваше на всички. Десетилетия преди това разни специалисти отписваха елегантния бекхенд с една ръка, а противниците им твърдяха, че завършен майстор може да е само тенисист, който го овладее...

Сега вече може спокойно да заключим - Григор не се превърна в новия Федерер. Задачата беше прекалено голяма, самият той го разбра и започна да бяга от сравненията, но те го преследваха още дълги години упорито по безмилостните закони в света на известните. Когато ти излезе прякор... Оттогава постиженията му бяха оценявани само с най-големия аршин, от него се очакваше да се превърне в новата икона на световния спорт, каквато беше станал знаменитият швейцарец. Роджър се ползва с подкрепата на публиката дори когато играе срещу американец в Ню Йорк, даже част от британците му желаеха успех срещу Анди Мъри на “Уимбълдън”.

В това отношение Григор донякъде успя да наследи Маестрото. Островитяните не намериха сили да го намразят дори когато пред погледа на принц Уилям и херцогиня Кейт детронира Мъри на свещената трева. За съжаление и досега това остава може би най-голямата победа в кариерата му, не беше последвана от така чаканите титли от Големия шлем. За българина, заедно с още няколко играчи се заговори като за “изгубеното поколение”, което не е успяло да детронира статуквото в лицето на Федерер, Надал, Джокович и Мъри, който тогава минаваше за част от най-елитния клуб.

Една последна съставка сякаш все остава извън вълшебната смес, която изстреля Григор към върховете. Тогавашният му треньор Роджър Рашийд казваше, че е прекалено симпатичен на всички, че другите трябвало да се чувстват неудобно, когато са на корта с него. Може би тъкмо австралиецът го направи атлет от световна класа, както преди това баща му Димитър Господинов го направи майстор с ракетата. Григор стана част от клуба на най-добрите - получаваше хонорари, само за да играе на определени турнири, агенцията на Федерер започна да движи кариерата му, загряваше с Мъри и Вавринка преди големите турнири и дори отиде на едноседмична подготовка в “светая светих” на Надал на остров Майорка, за да попие от опита и мотивацията на един от най-големите работохолици в тениса. В по-късен етап пък в ъгъла му седна легенда като Андре Агаси. Българинът стана разпознаваем по целия свят, а спонсорите се надпреварваха за подписа му. Приходите му от реклами надминаха в пъти тези от наградни фондове, които също не са за пренебрегване - до момента Димитров е спечелил почти 20 милиона долара само на корта, което го поставя на 24-о място в историята на толкова комерсиален спорт като тениса.

Днес Григор е жител на Монако, където толкова богаташи бягат от данъците, там живее и Джокович, с когото често го съпоставяме по балканска линия. Това е другото сравнение, което се превръща в бич за нашата тенис гордост. Ето, че от малка балканска страна може да излезе не само симпатична атракция, но и истински властелин в световния спорт, казват критиците на Григор у нас, а те не са никак малко. Но големият тенис всъщност е напълно индивидуален спорт, в който националността няма почти никакво значение. А хората са различни с качествата, характерите и съдбите си. Григор много напомня на талантлив ученик, който предварително знае всички отговори на въпросите и затова няма нужда да учи. Но талантът е жестоко нещо - раздаден е толкова несправедливо, но също така е изключително труден за овладяване, за това също трябват усилия. А съвременният тенис дава много повече шансове на тези, които са готови да прехвърлят топката над мрежата повече пъти. Без да се уморяват, без да се разсейват и без да търсят гениални удари.

Меси може да вкара гениален гол и да донесе победата на отбора си, но на корта един гениален удар носи една точка, ако някой като Надал или Джокович не го върне. Това е много работа и изисква допълнителна мотивация, което може да бъде трудно за човек, който има толкова много като Григор. Ако е мечтал за много пари, хубави жени, бързи коли, екзотични почивки, вече го е постигнал благодарение на таланта и труда си. Но може би мечтае за още нещо, а и не изглежда чак толкова стар...

Гаджетата - по-богати от него

Една от големите опасности за успелите спортисти са т. нар. „златотърсачки“, готови на всичко, за да се пъхнат в леглата им за известно време. Но в това отношение Григор Димитров е истински късметлия – всичките приятелки, за които е известно, че е имал, са по-богати от него. От Серина Уилямс през Мария Шарапова до обятията на певицата Никол Шерцингер. Връзките им започваха тайно, за да бъдат разкрити от папараците. Последната обаче е различна – Лолита Османова по никакъв начин не криеше отношенията си с тенисиста. Тя е и по-млада от него, но също е по-богата – дъщеря е на руския милиардер Елдар Османов.