Построен преди хиляда години, днес той е една от трите ставропигиални обители в България

Святото място било любимо на цар Иван Александър

При създаването си в 1083 г. е населен само с грузински монаси

Още Херодот нарича Родопите Свещената планина. Не случайно в дебрите є се откриват стотици тракийски светилища. Гърци и римляни наследяват преклонението пред древните богове, а и християните не остават назад. След IV в. се появяват новите храмове - църквите, накацали по живописните хълмове. Нищо обаче не може да се сравнява с великолепния Бачковски манастир в долината на Чепеларска река, някогашната Чая. Построен преди хиляда години, днес той е една от трите ставропигиални обители в България, подчинени директно на патриарха.

Създаването му се свързва с един от видните пълководци на Византийската империя - великия доместик Григорий Бакуриани. Грузинец по произход, той служи в армията повече от 20 години при няколко ромейски императори. Най-много почести достига при Алексий I Комнин (1081-1118), когато става командващ на всички европейски войски на Византия. Именно тогава Григорий решава да построи манастир, за да бъдат опростени неговите и на семейството му грехове.

Днешният игумен на манастира Сионий, епископ Велички

През първите години от създаването си в 1083 г. Бачковската обител е населена само с грузински монаси. Григорий Бакуриани загива в битка през следващата година, но преди това създава Типик (устав), в който по часове е разписано как трябва да живеят целогодишно те. В края на ХI в. там се оформя книжовна школа, която е наречена Петрицонска от близката твърдина Петрич (дн. Асенова крепост). През тези години Бачковският манастир е център на грузинското влияние в културата на Византийската империя. В него работят известни за епохата личности като ученика на великия Йоан Итал, философа Йоан Петрици.

Нов етап в развитието на обителта започва след 1343 г., когато по силата на мирен договор с Византия голямата област на Пловдив е присъединена към Българското царство. Този манастир веднага става любим на цар Иван Александър, който го дарява с много нови имоти. Той става за няколко десетилетия средище на българската култура на юг от Стара планина. За този подем е свидетел прекрасният портрет на българския владетел, изпълнен в създадената още по времето на Григорий Бакуриани Костница, намираща се на около 300 м от манастира.

Обителта остава в границите на България до 60-те години на ХIV в., когато османските орди завладяват района на Пловдив. Макар и само за две десетилетия, те се оказват много важни за нейното бъдеще. Според помениците от ХVI-ХVII в. повечето от дарителите на светинята вече са българи. Вероятно и доста от монасите също имат български произход. По непотвърдени данни през 1394 г. тук може би е бил заточен последният патриарх на България, Евтимий Търновски.

Костницата на обителта

Християнските манастири често страдат от пожари и разрушения през вековете. Ето защо от първоначалната архитектура обикновено оцелява малко. Бачковската обител не прави изключение. Днес за най-ранния период от строителството при Григорий Бакуриани свидетелства единствено Костницата.
Всъщност това е двуетажна църква, като храмът е отгоре, а отдолу е хранилището за тленните останки. Фасадите на сградата са раздвижени с отворени аркади, които са зазидани по времето на цар Иван Александър. Първоначалната живопис е изпълнена през ХII в и е дело на грузинеца Йоан Иверопул. Днес тя се смята за едно от най-големите постижения на изобразителното изкуство от времето на династията на Комнините. От нея са запазени монументалните композиции на “Страшния съд” и “Видението на пророк Йезекил”.

Освен архитектурните преустройства, през ХIV в. цар Иван Александър нарежда да бъдат изпълнени и допълнителни фрески в Костницата. Образуваните след ремонта ниши на горния етаж са запълнени с образите на светеца-покровител св. Йоан Богослов, на светите императори Константин и Елена, както и със споменатото изображение на самия цар. Долу пък е оказана почит на създателите на манастира с техните образи. Надписите на гръцки език показват кои са те - “севаст Григорий Бакуриани, раб Христов, велик доместик и ктитор”, както и “магистър Абасий, брат на ктитора”. На гръцки е бил и надписа край главата на цар Иван Александър, който е унищожен от тукашните гъркомани.

Другата запазена средновековна сграда в манастира е църквата “Св. Архангели”. Тя е посветена на предводителите на Небесното войнство св. Михаил и св. Гавраил и е долепена западно до главния храм. Според легендата църквата е издигната лично от покровителя на Григорий Бакуриани, император Алексий I Комнин. Със сигурност обаче е ремонтирана от цар Иван Александър. За това говори храмовата икона “Архангелски събор” от ХIV в., която днес се пази в Криптата на катедралата “Св. Александър Невски” в София. А портрет на предполагаемия ктитор Алексий Комнин прави в 1846 г. великият Захарий Зограф при дългата си работа за обновяването на манастира.

Вълнуващото шествие с чудотворната икона на Божията майка

Огромната част от поклонниците идват в обителта за да докоснат и целунат прочутата чудотворна икона на св. Богородица. Смята се, че това изображение има силата на лекува болни и да помага на бездетните майки. Според преданието, това е едната от двадесетте икони в света, на чиито художници Божията майка е позирала лично. По друга версия създател на иконата е самият евангелист Лука, изписал за първи път и образа на Исус Христос.

Всъщност иконата е донесена през 1311 г. от двамата грузински монаси Атанасий и Октамир. Вече през 1819 г. тя е обкована в красива сребърна ризница. По друга легенда първоначално я оставят на олтара, но на сутринта иконата се е преместила до вратата. В съня на един от иноците св. Богородица му казва, че така по-добре ще вижда кой с каква помисъл влиза в храма. Днес изображението напуска Бачковския манастир с тържествено шествие и под камбанен звън единствено на Великден, когато се смята, че силата му е най-голяма.

Оловни печати разкриват историята на Бачковския манастир

През ХI-ХII в. византийските аристократи са скрепвали своите писма с лични оловни печати, наречени моливдовули. Днес те се откриват при археологическите разкопки и дават невероятна информация за своите притежатели. Така при проучването на Асенова крепост през 2008 г. учените намират печат на Апасий, брата на ктитора на манастира Григорий.

При изследването на Перперикон пък ние открихме печат на Муселий Бакуриани, близък родственик на братята, управлявал именията им в Източните Родопи.