Гриша Ганчев даде ексклузивно интервю пред Владимир Памуков, шеф на спортния отдел на „Труд“ и новия подкаст „Код Спорт“ съвместно с Красимир Минев. В разговора без никакви задръжки бизнесменът каза много неща за спорта, политиката и българското общество. Публикуваме третата част от интервюто.

- Кога беше най-лесно в бизнес среда?
- Никога не е било за мен.

- А за кога казваш, че си бил 12 години в окопа?
- Когато ме нападнат, отбранявам се. Имам екипи, имам приятели, които са скрити лимонки. Не всичко е пари на този свят. Проблемът е, че няма светлина в тунела. Ако се върнем на зоотемата пак, останаха много малко такива животни, които могат да се консумират. И много лъвове, хиени, вълци. Чакалите облякоха костюмите. И всичко се бие за този държавен бюджет. Много малко останаха фирмите, които разчитат на пазара. Каквото си изкарал, ядеш. Като не си, ще почиваш. Всичко е насочено през общински, държавни бюджети. Там, ако можем да цапардосаме нещо, ставаме двулики. Уж сме много богати, а играем роля, че сме бедни. Не знам до къде ще продължава. Това е да нямаш чувство за достатъчност. Пълниш, пълниш, пълниш търбуха. И газовете, които изпуска този търбух, миришат на друго нещо. Забравяш, че си клиент и няма ремарке за оттатък, където е хубавият свят. Там всичко е натурално стопанство. Там или даваш любов, или не. Няма пари там. Поне така съм чел.

- Какъв е шансът на децата ни да се развиват при тази обстановка?
- Обърни внимание на тези, които са на твоята възраст. Ще направиш скоро 40 години стаж, а колко пенсийка ще взимаш? Какво ще правиш с нея? Широко ви е около врата. Правите подкастове, пишете и изкарвате по някой лев. Но знаете ли някои ваши колеги на какво дередже са? Само на един сандал за жена му. Топжурналист не може да й купи скъпи лекарства и заминава да речем на 68 години. Цялата ни система е продънена. И много се нервя на някои хора, които почват да ядат финансовия министър. Без значение кой е той. Вдигал пенсиите, а ние не сме ги изкарали. То вечно не можем. Защо оставаш тези хора на произвола на съдбата? Поне им дай достоен живот да си купят лекарства. Ясно е, че няма за месо, за това-онова. Да имат поне пари да си купят лекарства, кисело мляко и хляб. Защо вдигат пенсиите? Как няма да ги вдигаш? Можеш ли да си представиш Сърбия, която мина през 4 години война, най-ниската им пенсия е със 150 евро по-голяма от нашата. Не съм ЕС, не са нищо. За младите, който има акъл в главата, не се прибира. Който има нахъсани родители, го прибират. А който няма, идва тук с табела, че бил някъде си. И те: „Става!“ Системата започва да го изпилва. Така го завърта стругът и го прави много хубав гаечен ключ. За нула време. В системата тук няма прошка. Не си ли в нея, цял живот имаш главоболие. Но има някои хора, аз съм един от тях, на когото му доставя да има главоболия със системата. От това си черпиш адреналина. Като не те взимат в групата за разни други работи, дори и не искат да те пробват, да ти дадат шанс. Няма стари и млади, а можещи и неможещи. Доставяш си друг вид адреналин.

- Как се виждаш, ако беше останал класически счетоводител? Нали това е твоята специалност. Изпитвал те е Малката секира – Стоян Александров.
- Три пъти ме къса. Писа ми тройка и гледа през прозореца, докато ми гледа книжката. Играем футбол в Студентски град, а той преподаваше финанси и кредит. Много добър човек, цесекар. Аз събера борците от „Академик“ и като го застъпим – тупа, тупа, 7:0, 8:0. Ние не гледаме крак ли ритаме, топка ли. И Стоичков е присъствал на такива мачове. Бог да го прости, Цоцо Майката от ЦСКА играят малки вратички в борцовата зала на ЦСКА. Стоичков гони една топка, вече е бърз и техничен. Цоцо замята топката, но бум радиаторът и той на пет метра. Ицо каза, че повече ту няма да играя. Стоичков взе „Златна топка“, защото борците го учиха да играе. Александров се заинати нещо. Пръв въведе тестовете. Дава ти въпросник, трябва да кажеш  „Да, не“, „Да, не“. Знаеш го въпроса. Той вика дай от тези, които не ги знаеш. Обаче гледам 5-6 въпроса, които не ги знам грам, но пиша, че ги знам. И той от тези, които не ги знам. Аз се пънкам, мънкам. Между другото той подсказва. Изведнъж се чува „Сетих се! Я, дай и този въпрос до него.“ И той вика: „Аз ще те подсетя.“ Вижда, че съм му намазал ските. Вика: „Браво, колега!“ По наше време беше другар. Аз завърших 1989 година. Интересно беше и не дават дипломите като сега.

- Вярно ли е, че от твоите състуденти почти всички са в твоите фирми?
- От моята група. Повечето поумряха. Вече сме на такива години, че започнахме да си заминаваме.

- Какви са били отношенията ви със Стоичков през годините?
- Най-различни. В последно време сме много добре. Явно ментори намери нови. Вече е правен човек, както казват сърбите. Явно сте почнали на дърти години да образовате.

- Да се върнем на фауната. Кучето Брус разбираше от футбол. 
- То почина.

- Лерой Сане е в твоята ферма също.
- Лерой Сане е пръч, който го продадох в Бургас, защото ми изтрепа хората. Биеше се просто.

- Най-известен стана Бочето. Всъщност Бойчето или Бочето.
- Бочето. Той постоянно иска да се съвъкупява. С такива елементи, които дразнят. Подарък ми е от Вальо Йорданов. Какво да ми подари Вальо? Много красиво магаре е. Бочето работи, има програма. В 6 часа навива сирените по цялата конюшна и буди всичко. На един Гергьовден Вальо ми го подариха. Бориха се с Едмонд.

- С SMS-и го направи герой Бочето. Поддадоха ли ти се нервите?
- Пак бяхме с Вальо. И се черпим на един финал. ЦСКА играеше и загубихме. Идват тези клюкарките около мен. Викат: „Знаеш ли онзи какво казал?“ Подиграва се туй-онуй този зевзек. Аз му звъня им викам: „За какво е това? Това е спорт. Утре на теб може да се случи. Защо трябва да злорадстваме, да се подиграваме?“ Той не ми вдигна и му написах няколко SMS-а. Публикува ги на другия ден, не знам защо го направи. Можеше да ми вдигне телефона. Оттогава съм си говорил няколко пъти с него. Няма лошо. Момчето обича спорта, дава пари, да е жив и здрав. Важното е да има такива балъци да дават пари. Не всички хора са еднакви. Имаш пет пръста на ръката. Различни са.

- Какво ще кажеш за другите спортове, на които си помагал?
- В борбата постоянно си взимаме медали. Даже едното момче стана депутат. Бай Иван Иванов, Бог да го прости, казваше: „Когато станеш голям борец, от борец всичко става! И висшист! И депутат! И кмет! И министър!“

- Чувал ли си, че от 3-4 години говорят как си много болен?
- Естествено, че съм болен. Всичко ме боли – кръстът, и глезените. А вратът постоянно ме боли и трябва да ходя да се оперирам. Няма начин да не те боли. Помниш ли на времето Тодор Гълъбов какво викаше – „Болят ме колената, глезените, кръстът!“ Ще те боли, моето момче, ти работиш с тялото си. Ако беше станал педераст, щеше да те боли гъзът. Навремето, ако бях станал пианист, сигурно щяха да ме болят пръстите на ръцете. Всеки човек на тези възрасти има болежки. Армен Назарян знаете ли колко болки има? Вече е 96 килограма и се чудиш върви ли, търкаля ли се. А толкова радост ми е донесъл. Обичам го като сина си. Най-хубавият арменец след Едмонд Назарян е той. Отивам в Будапеща и стари приятели от международната федерация ми викат „Абе, Гриша, имате ли акъл в България? Това красиво дете да го направите борец.“ Никога не могат да му счупят ушите. Баща му така го е проектирал да е с много тънки ушета и да са много гъвкави.

- Защо се насочи към селското стопанство?
- Човек-селянин към какво да се насочи? Много обичам животните. Никъде не се крия. В моята ферма постоянно идват хора. Идват моменти в живота, когато човек не може да издържа на големи напрежения. По-хубаво е да си говориш с животните, без да налагаш власт върху тях. Най-мразя, когато някой вика на кучето си: „Ела тук, бе! Стой тук! Лягай!“ Можеш да го погалиш, да му се порадваш. Пак може да ти изпълни команда. С какво си повече. В крайна сметка всички хора произлизат от животни. Преди 38 милиона години ли беше. Друг е въпросът, че ако питаш македонската академия на науките, македонците преди 14 000 години преди Христа са открили Ню Йорк. Отиват с някакъв сал, намират Ню Йорк и забиват знамето. Ние дотам не можем да се докараме.

- Какво те дразни в София?
- Всичко. Като идвах към вас – трафик, мръсотия. Никога няма да се оправи. С всяка година София става мегаполис. Заприличваме на Гърция. Преди военните преврати нито Атина е била толкова голям град, нито Солун. Но където се установява демокрация, виждаш какво става. Има два големи мегаполиса. Такива китни малки градчета… Няма начин. Хората търсят поминък, искат да работят нещо. Какво да работиш в Ловеч? Тръгнах да правя заводи и бум по главата! И айде, приключихме. Този завод можеше да даде доста хубаво бъдеще на града. При втора и трета фаза и с помощните производства се очакваше да има около 12 000 заети. Сега са 70-80 души, правят по някоя друга кола, само за да го има. Добре, че „Фолксваген“ взе едното хале, за да си правят там някакви бурмички за автомобилите си. Трябва да има държавно предприемаческо мислене. Виждате какво става по другите страни. Ако примерно една словенска фирма има бизнес в България, техният посланик ще обикаля всеки ден министрите. Така ще просперира. Кое е движещата сила в света? Бизнесът и парите. Тодор Живков го каза на кой конгреса беше. Това трябва да се промени. Въпросът е друг. Говорил съм го преди 20 години. Трябва да се направи закон за лобизма. Нашите ги е страх да отидат да лобират за фирмата на Владо Памуков например. И си мислят, че ще се обадят във Външно, ще ги разберат, ще напишат. Ще ми изгори заплатата от 1800 долара. Направете един закон за лобизма, за да се знае, че Владо Памуков е с Краси Минев. Каквото направи Минев, Памуков го подкрепя. Така го правят в модерните държави. Няма да сме живи, когато може би и тук ще стане. Когато имаш закон за лобизма, се знае. Аз съм с вас двамата. Правете трактори, самолети, аз ви подкрепят като лобист. Моите тези ги съревновавам с други тези.

- Кога ще спре войната по пътищата? Виж как загина Ферарио Спасов. Никой няма страх от закона.
- Системата е прогнила. Според мен моделът е сгрешен. Съдии и прокурори трябва да взимат огромни пари. Ако трябва да се избират мажоритарно. Такава промяна трябва. Ако сега един съдия отговаря за 3-4 хиляди дела, нека отговаря за 7-8 през годината, но да взима тройно или четворно. В цял свят има корупция. И в Америка е така, бил съм там доста време. Всичко е сведено до 3-5% взятка, както казват руснаците. Тук взятките станаха 90 на 10. Но в обратната посока. Да бяха 10 процента, аз лично щях да ги нося. Казват: „Айде, прехвърляй бе, цървул!“ Това е големият проблем. Те ни имат за буфер. Както през комунизма, ние трябва да отидем на турската граница и да умрем за два часа. Да завардим турците да не дойдат. После щели да дойдат батюшките и ще свършат работата. Но ние в Харманли, Трудово, Звездец, кашишките полкове трябва да умрат за два часа. Сега ние пак сме на границата, но трябва бавно да умрем и да спираме сирийци. Сега ще тръгнат и палестинците. Има много хора, които не са фенове на Ердоган, но за мен той е уникален държавник. Гледай им спортистите, стадионите, отборите – баскетбол, волейбол. Все са горе. Навсякъде им се купуват сериалите, нашите бабки плачат на тях. Бил диктатор – дайте ни един такъв. 70-те години съм бил в Турция – беше кочина и мръсотия. Нямаше асфалт до границата. Тръгнеш с рейса до Бурса… С руснаците си работи, с украинците работи. Житото продава на Украйна. От Иран нефт си взима. Трябва да си играч, а не полски свирач. От всяко дърво свирка не става. Мъчиш се, пробваш се – кмет ли си, министър, но после? Стотици гладни гърла на хиени те почват. И прословутият лаф на един наш финансов министър, който му се обадил един депутат: „Къде е моят милиард и половина?“ Шеф на партия, сещате се. Няма да му кажа името, за да не ме разнася по съдълищата. Като знам какъв е малоумник, ако го накарам да напише цифрите, няма да може.

- Кажи на финал за жената, децата. Как се справя Данаил?
- Виси там по Панчерево и „Армията“. Дъщеря ми Танита е човек на изкуството. Прави филми, клипове. Това учеше кинематография. Загуби страстта към футбола.

- Дано да се видим следващия път в ложата на новия стадион?
- Дано да съм жив дотогава. Най-големият парадокс в ЦСКА е, че всеки иска да селектира. Да продава, да купува играчи. Толкова години минаха – 7-8, не разбраха, че аз съм главният скаут. Не давам да се краде. Футболните клубове в България са хранилка за такива изпаднали агенти. Покрай тях от рода на нарцисите-конкуренти, раздават доста сериозни пари на ваши колеги. Всеки ден бъркаме си в носа, напишем нещо. Още 2009 години Владо Памуков правилно каза, че журналистиката умря. Каза ми го пред Кеворк Кеворкян и Тошо Тошев, лека му пръст. Започнаха да ти говорят как ще си купят вестник, той бил с 300 000 тираж. Владо вика: „Забравете! Всеки сяда на телефона си и пише! Вече е Паисий Хиляндарски!“ Никога няма да се убият големите телевизии и забавни предавания. Всеки пише, всеки разбира, всеки дава акъл. Всеки е автор на „История Славянобългарска“. Онзи ден гледах едно предаване, в което казваха как има списъка на хора, които да не се канят по телевизиите. Страшни смешки. Футболните клубове не са хранителна верига за несретници. Било то журналисти, агенти. Клубовете са да облекат, да нахранят децата. А не да ги гризем постоянно и да ги мъчим. Моят съвет е да си намерят работа. Нещата ще се получат. Може пък да станем правото общество, както казват сърбите. Тази географска ширина… Виж какво пишат унгарците: „Балканска работа!“ Нашият президент мисли пет години напред. Унгарците нямат неговото мащабно мислене. Човекът им го каза – след 2 години готви кадъра, ще дойде Ники. Добре изглежда! С този тежък натоварен ден – да идеш в 11, да таковаш, после да те обслужат към 12, да полегнеш. Всичко е наред! Толкова тежка работа. Отдавна спрях да се интересувам от националния отбор. За последно гледах на живо беше в Дъблин, когато Мъри Стоилов беше треньор. Завършихме 1:1. Стилиян Петров какъв гол вкара. До мен седеше един ирландски актьор. При гола ни той стана и си вдигна ръцете. Беше важно за него, че има гол.