Кога мощите на великия владетел ще се завърнат в родината му? 

Николаос Муцопулос е огорчен от отношението на гръцката държава към находките му

На 35 км от гръцкия град Кастория (Костур) се намира невероятно красивото езеро Мала Преспа. В по-голямата си част то се намира на територията на Гърция. Островът Св. Ахил е едно райско кътче, където природата е оцеляла в своята девственост. На него има само малко рибарско селище с десетина жители. Някога те са се придвижвали до брега с лодки, а днес е изграден понтонен мост. Върху малкото парче суша са запазени няколко средновековни храма. Безспорен бисер сред тях е едноименната базилика, издигната от българския цар Самуил (976-1014). 

Тя е трикорабна сграда с дължина от 45 м, като трите части са отделени с каменни стълбове, а в западния дял е имало колонада. „Св. Ахил” е епископски храм, което ясно личи от многостъпалния синтрон с каменни пейки за сядане на съответните архиереи. Базиликата функционира до края на ХV в., когато е изоставена. 

Според изворите при настъплението си в Северна Гърция през 989 г. цар Самуил превзема големия византийски град Лариса. Там намира мощи на почитания християнски светец и епископ на този град Ахил. Българският владетел ги пренася в новата църква, която изгражда на самотния остров. По данни от писмените източници става дума за ръката на архиерея, която е поставена в специална мощехранителница, закопана в южната част на храма. Отгоре гробът бил покрит с мраморна плоча, украсена с растителни, животински и геометрични орнаменти. 

Проучил тези факти, през 60-те години на миналия век на това място започва разкопки роденият в Атина археолог Николаос Муцопулос. Той е специализирал в парижката Сорбона и от 1958 г. е редовен професор в университета „Аристотел” в Солун. Ученият е привлечен от факта, че само на 5 км от остров Св. Ахил е селцето Герман, където е датираната в Х-ХІ в. църква „Св. Герман”. През 1888 г. в нея е открит изключително важен исторически надпис. В него се казва, че през 993 г. цар Самуил е погребал там родителите си Никола и Рипсимия, както и починалия си брат Давид.

Проф. Муцопулос веднага свързва тези данни с категоричните факти от прочутия Битолски надпис. Става дума за уникалния текст, признат за автентичен дори от „скопските историчари”. В него се виждат събитията от последните три години на десетилетните войни между България и Византия в края на Х и началото на ХІ в. Те се водят между едни от най-великите пълководци на своята епоха – цар Самуил и византийския император Василий ІІ Българоубиец.

Когато е изписан Битолския надпис, Самуил е вече покойник (6 октомври 1014 г.); през март 1015 г. е загинал неговият син и наследник Гавраил Радомир, а на престола в момента е племенникът му и син на най-големия му брат Арон, Иван Владислав, който управлява държавата до смъртта си през февруари 1018 г. Именно той поръчва на каменоделците да издълбаят триумфалния надпис от Битоля. В него той сам се представя като „български самодържец“, който „беше българин родом, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен“. Текстът съобщава също, че през 1015 г. владетелят е изградил битолската крепост „за убежище и за спасение, и за живота на българите“.

Едва ли може да се каже по-ясно кой е Иван Владислав и какъв е по произход неговият чичо Самуил! Но тук е особено важно, че поръчителят на надписа е син на Арон и внук на Никола и Рипсимия. Николаос Муцопулос вижда ясната връзка между двата надписа и специалното място, което има района около остров Св. Ахил в съдбата на хората от Самуиловата династия.

Гръцкият археолог наема за разкопките на базиликата „Св. Ахил” старци-рибари от селото. Сензацията идва, когато разкриват южния кораб на сградата. Изведнъж под подовото ниво се показват капаците на каменни саркофази. Особено важно е третото от изток на запад погребение. В засводената гробница лежи дълъг 160 см скелет на мъж. Антрополозите определят възрастта по време на смъртта на около 70 години. Под лявата ръка археолозите намират парчета от плетена ризница. Над тялото пък са оцелели останки от златотъкан плат във високата техника на византийския текстил. По него личат изображенията на двойки папагали, вписани в големи медальони.

Много важна е установената фрактура на лявата лакътна кост, която е зараснала накриво под ъгъл от 140 градуса. Именно тя заедно с данните за възрастта и ръста на погребания дават възможност на Муцопулос да заключи, че това е тялото на българския цар Самуил. Според историческите извори владетелят е бил ранен в ръката през 997 г. в битката срещу ромеите при Сперхей. Също така се знае, че след смъртта си в 1014 г. той е бил погребан точно в църквата „Св. Ахил”.

Но изненадите не спират дотук. Наоколо се открива друга гробница, тълкувана от археолога като погребение на сина на Самуил, цар Гавраил Радомир. А гробът на поръчителя на Битолския надпис Иван Владислав е третото разкрито гробно съоръжение, ситуирано в най-източната част на редицата. Както е известно, последният владетел на Първото българско царство загива в 1018 г. при обсадата на града Драч.

Професор Муцопулос разширява проучванията на острова и попада на останките на други по-ранни базилики. Датира ги в началото на Х в. и ги свързва с редица храмове от българските столици Плиска и Велики Преслав. Според него това е ясно доказателство, че те вероятно са поръчани още от княза-кръстител Борис І. 

Така гръмва сензацията, наречена „Гроба на цар Самуил”. Николаос Муцопулос обаче е огорчен от отношението на гръцката държава към находките му. По собствените му думи научната гилдия там съзнателно запазва ледено мълчание. Мълчание, което коренно се отличава от огромния възторг при откриването през 1977 г. от археолога Манолис Андроникос край Вергина на погребение, интерпретирано твърде хипотетично като гробница на Филип ІІ Македонски. Гръцкото правителство обаче веднага го обявява за гроба на бащата на Александър Велики. По-късно пък новоучредената македонска държава си присвоява като национален символ звездата, изобразена върху урната с праха на погребания там неизвестен владетел. 

Затова Муцопулос издава книгата за проучванията си в България, където е приета много топло. Направени са и възстановки по черепа на Самуил, позволяващи днес да видим образа на един от най-великите български царе. Николаос Муцопулос е награден с титлата „доктор хонорис кауза” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а през 2010 г. и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. На церемонията в Пловдив той прочувствено заявява: „За мен ще бъде истинско щастие, ако костите на Самуил бъдат пренесени най-после в България“.

Николаос Муцопулос почива на 13 март 2019 г. в Солун, където се пазят откритите от него кости на цар Самуил. За гърците мощите на този владетел нямат никакво значение. Време е отново да направим постъпления пред нашата южна съседка, те да бъдат пренесени у нас. Така ще бъде изпълнен и заветът на техния откривател, който е бил напълно наясно какъв е произхода на цар Самуил.