Губим милиони заради Асен Василев и дълга

България ще плаща по-високи лихви заради забавянето при пускането на облигации на международните пазари.

 

Лихвите нараснаха и 12 поредни години хазната ще плаща повече

Бившият министър на финансите се забави с пускане на облигации на международните пазари

 

Пласирахме книжа за 2,25 млрд. евро

Страната ни е загубила милиони евро заради управлението на външния дълг на страната докато министър на финансите беше Асен Василев. Това става ясно от писмен отговор на служебния министър на финансите Росица Велкова на депутатски въпрос, макар че Велкова се е въздържала да посочи конкретна сума.

На 15 септември България пусна на международните пазари два транша еврови държавни облигации в общ размер от 2,25 млрд. евро. По това врече лихвите по държавните облигации вече бяха нараснали. Макар че още в началото на миналата година беше ясно, че лихвите ще нараснат, а страната ни трябва да пусне нов външен дълг, бившият министър Асен Василев не го направи до падането на правителството на Кирил Петков. В резултат книжата бяха пуснати при по-неизгодни условия и по-високи лихви, които трябва да бъдат изплащани на инвеститорите.

Първият транш от пласираните на 15 септември облигации е със срок 7 години и обем от 1,5 млрд. евро. Лихвеният купон по тези книжа е 4,125%, но тъй като те са продадени на цена под номинала, доходността им е 4,346%. Облигациите от втория транш са със срок 12 години, обем от 750 млн. евро, лихвен купон от 4,625% и доходност 4,823%.

Размерът на общите годишни разходи за лихви при обслужване на тези облигации е 96,56 млн. евро за периода 2023-2029 г. и 34,69 млн. евро за периода 2023-2034 г., става ясно от отговора на министър Велкова.

Не е ясно точно каква би била доходността на държавните облигации, ако бяха пуснати от бившия министър на финансите Асен Василев по-рано през годината. Въпреки това, сравнение на условията на пазарите на държавни облигации през първата половина на 2022 г. и след това, би могло да се направи като се съпостави доходността от емитираните от държавите от Централна и Източна Европа еврооблигации и нейното изменение след това, посочва в отговора си министър Велкова. На 22 април 2022 г. Хърватска емитира 10-годишни еврооблигации при доходност 2,975%. Към 20 декември доходност “купува” на вторичния пазар на същите облигации е 3,693%. На 22 май 2022 г. Полша издаде 10-годишни еврооблигации при доходност от 2,85%, която към 20 декември е 3,671%. На 2 юни 2022 г. Литва пласира 10-годишни еврооблигации при доходност 2,72%, която към 20 декември е 3,627%.

Тези данни показват, че само за няколко месеца доходността, която инвеститорите искат от държавните облигации е нараснала значително. Забавянето при пусканите на българските еврооблигации ни струва милиони. Тенденцията към покачване на лихвите на международните пазари беше ясна още в началото на миналата година. За това, че Асен Василев забави пласирането на книжата, ще плащаме по-високи лихви през следващите 12 години, колкото е срокът на втория транш от пласираните през септември облигации.

Към края на ноември 2022 г. дългът на подсектор “Централно управление” възлиза на 36,237 млрд. лв., като намалява с 68,8 млн. лв. спрямо края на октомври, показват последните данни на Министерство на финансите. Вътрешните задължения са 11,128 млрд. лв., а външните са 25,1 млрд. лв.

В края на ноември съотношението на дълга на подсектор “Централно управление” към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната възлиза на 22,4%, като делът на вътрешния дълг е 6,9%, а на външния дълг - 15,5%. В структурата на дълга вътрешните и външните задължения имат съответно дял от 30,7% и 69,3%.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Финанси