„Грък си. Защо се молиш на колене, стани прав. Ние и с Боговете прави говорим“. Тази сентенция на Теодорос Колокотронис (1770-1843) дава отговор на въпроса: Изстърга ли гръцкият премиер Мицотакис дъното на бурето? Чу се и това като оценка на мерките, които той обяви от Солун, но независимо дали го е направил или не, това решение бе необходимо. Сектор, в който страната от близо две десетилетия нямаше средства за превъоръжаване, изведнъж намери около 10 млрд. евро за брутални военни разходи, като в същото време хвърли още 7 млрд. ликвидност в разораната от пандемията икономика.

И ако до преди две години тези цифри звучаха налудничаво за гърците, към днешна дата с основание се считат за „малко“ от онези, които съзират националната и икономическа криза като възможност за кариера на патриоти, за да влязат отново в политическата игра.

Политическият ход на Кириякос Мицотакис в Солун бе обмислен и печеливш. Независимо, че Гърция няма да разположи още утре сутрин френските многоцелеви изтребители „Рафал“ до фрегатите и хеликоптерите си, националното доверие бе възвърнато от факта, че правителството безкомпромисно се бори срещу размахващия заплашително пръст турски президент Реджеп Тайип Ердоган, а премиерът Мицотакис прояви дори готовност да се срещне с него при условие че спре да действа „като провокатор“.

Много от финансовите и социални загуби за домакинствата и бизнеса причинени от пандемията не могат да бъдат покрити от държавната помощ, но факта, че държавата все още намира пари, с които да подпомага задъхващата се икономика, създава усещане за оптимизъм и сигурност, че в крайна сметка има светлина в тунела. Националният и икономически живот до голяма степен се основават на психологията. Добрата психология, която тласка към борба и вяра, и лошата, тласкаща към отказване.

Разбира се, никой не знае какво го очаква в утрешния ден, индивидуално или колективно, но в разгара на глобалната здравна и икономическа мизерия, в националните борби на гърците с безкомпромисния турски съсед и многобройните трудности, създавани от бежанците, изглежда, че правителството, което със запретнати ръкави се бори с посегателствата върху Гърция, печели безапелационна подкрепа и доверие от гръцкия народ. Доказателство са анкетите, които продължават да сочат огромна преднина от 20,3% за Кириякос Мицотакис, спрямо Алексис Ципрас, който изглежда не може да се съвземе от преживения крах и да намери надежден плавателен курс.

Разбира се, в момента не е важно кой печели и кой губи в политическата игра, тъй като има много по-сериозни препятствия, с които Гърция трябва да се бори, но наличието на стабилно лидерство в критични моменти е началото и края за една държава и един народ. Устойчивостта не означава безпогрешност, но означава, че посоката на управляващите е правилна и че имат жизненоважни сили, за да се справят с тежестта на проблемите. Тези две неща са колоните по време на криза, особено по време на множество кризи, когато едната подхранва другата. Гърция като държава преживя (наскоро всъщност) периоди, през които небрежните и неправилни избори на политически ръководства, вместо да решават проблемите, ги изостряха и рециклираха. За щастие този път не е така.

Гръцкият премиер Кириякос Мицотакис с лекота преодолява всички препятствия, които застават на пътя му, включително всички предизвикателства спрямо териториалната цялост на страната. Доказателство за това е, изтеглянето на изследователския кораб Oruc Reis от бреговете край Кипър, с което бе предотвратен потенциален въоръжен конфликт.

Така за пореден път гърците показаха, че говорят „прави“ и не коленичат пред заплахи.