Вали на 10 години веднъж, станал е атракция за хората

През миналата седмица Гърция бе изправена пред безпрецедентно лошо време. Снежна пелена я покри от север до последния остров на юг. Великолепните изображения с Партенона, покрит със сняг, обиколиха света. Всеки път, когато падне сняг в Атина, излизам и наблюдавам гърците и особено атиняните да се правят на деца, които за първи път в живота си отиват в Дисниленд.

Гърците разбират от море, но снегът им е чужд. В Атина вали сняг веднъж на 10 години, в други южни райони на низините или Егейските острови на всеки 15-20 години. Под сняг, визирам падането на няколко снежинки за няколко минути. Нещо такова е достатъчно, за да бъде организиран истински фестивал от хората, които излизат и протягат ръце към небето, за да усетят една или две снежинки по лицето си.

Разбирате значи, какво се случва в града, когато се появява някоя рядка снежна буря. Всеки българин, румънец, руснак или германец ще се зашемети от зрелището, както се случи и на мен, когато за пръв път видях снеговалеж през 2008 г. в Атина.

Щом падне малко сняг, гръцката столица се парализира. Гърците не ходят на работа, а седят зад прозорците и наблюдават, зашеметени как се сипе снега. След това се юрват по улиците и парковете и започват снежната война. Пътищата им нямат противоплъзгащи настилки. Те са летни пътища. Постлани със сняг стават невероятно хлъзгави.

Колите им нямат зимни гуми. Гърците са чували или чели за зимни гуми, но не са ги виждали. Естествено, хлъзгавите пътища и летните гуми не са най-добрата комбинация за техните автомобилни джанти.

Болшинството от гърците нямат и вериги за сняг, а тези, които имат, не знаят как да ги поставят на автомобилите си. Много често се виждат опашки от коли отстрани на пътя, а покрити със сняг шофьори се опитват да сложат вериги без успех. Обикновено жените шофьорки молят катаджиите по пътищата или минувачите да им помогнат.

Същото важи и за градските им автобуси. Малко да завали и повечето от тях отменят маршрутите си. Така че дори ако някой иска да отиде на работа, не може да намери транспорт, за да го превози. Но едва ли има грък с желание да работи, когато навън се постила снежна пелерина. Градът престава да функционира. Само метрото им не се влияе, всички останали превозни средства спират да се движат.

Многото сняг изглежда много странен феномен за гърците. Само 5% от тях ходят на ски курорти и много по-малък процент знаят как да карат ски. Студеният фронт „Медея“ изкара снегорини и булдозери пред площад Синтагма в Атина пред парламента, в опит да поддържат центъра на града отворен. Хиляди се стекоха да ги снимат, сякаш виждат извънземно.

Градовете на Гърция нямат стандарти за борба със снега. Гърците обичат бял мрамор и всичките им площади и централни тротоари пред правителствени сгради са покрити с мрамор. Но снегът и особено леденият сняг не се връзват с полирания мрамор. Плъзга се, сякаш върху тях има олио. Гърците не знаят как да ходят в снега и особено в заледения сняг. Излизат, сякаш нищо не се случва, без дори да са обули ботушки за сняг или скиорски обувки.

Всеки път, когато вали сняг в Атина, на втория и третия ден болниците се пълнят с хора, с изпочупени крака и ръце. Лекарите знаят това и са в готовност да приемат вълната от ранени. Същото важи и за автосервизите. Пълнят се с ударени автомобили, шофьорите на които често имат марля по лицата си. А когато гърците катастрофират, тогава започват караници между тях, като резултат колите да се озоват в автосервиз, а шофьорите в съдилищата.

И въпреки това, снегът в Атина не престава да бъде празник. Хиляди се събират по плажове и се снимат. Гледката на снега, разстилащ се чак до мястото, където се разбива вълната, заснежените лодки, кораби, яхти, впечатлява и завладява.

И въпреки проблемите, които създава снегът на държавния механизъм, който не знае как да се справи с подобни явления, когато снеговалежът спира, гърците стават тъжни. Знаят, че ще го посрещнат отново след около десет години.