Защо толкова много деца са с респираторни вируси и усложнения, има ли това връзка с карантините заради COVID, питаме шефа на детската болница в София д-р Благомир Здравков. С изненада научаваме, че след молба на болницата за линейка, от здравното министерство дават дълго използвана от Спешна помощ линейка, която да транспортира тежко болни деца. Едва преди дни болницата получава нова линейка от „Капачки за бъдеще“. Предстои със собствени средства екипът на лечебното заведение да закупи транспортен кувьоз за бебета. В болницата до ден днешен няма апаратура за образна диагностика, няма скенер, няма и ЯМР.

- Д-р Здравков, повече ли са приетите в болницата ви деца, в сравнение със същия период на миналата година?
- Повече са, да. Обяснението е следното: двете години с карантини заради COVID и ограничителните мерки доведоха до това, голяма част от децата да нямат контакт с различни вируси и бактерии и съответно до промяна на реакцията на имунната им система. По тази причина в цяла Европа изключително тежко е протичането на иначе банални вирусни инфекции. Във Франция и Германия дори нямаше свободни детски легла за тежко болни деца с респираторни инфекции. За щастие, в България мерките не бяха много стриктни и по тази причина вероятно толкова тежки усложнения на респираторните инфекции не се наблюдават. Нямаме тежко болни деца с необходимост от интензивно лечение, които да няма къде да бъдат настанени.

- Това, че липсват детски антибиотици и болните не могат да се лекуват качествено в домашни условия води ли до увеличаване на приема в болница?
- Този фактор оказва влияние и то съществено. Имаме сигнали от родители, които имат добра терапия изписана като рецепта, но нямат как да я изпълнят от открити аптеки. За голямо щастие в болниците нямаме дефицит на такива медикаменти. Но когато не е проведено лечението на едно дете, логично заболяването се влошава. Имахме такива случаи - постъпиха деца във влошено състояние, тъй като родителите им не са могли да изпълнят предписаната терапия.

- Има ли деца с COVID и някакъв респираторен вирус или грип?
- Има, но за щастие те не са толкова много. По-проблемно е когато има вирусна инфекция и детето е с някакво друго основно заболяване като диабет, или ревматологично страдание или системна болест, която на фона на вирусната инфекция се задълбочава. Нашият контингент от пациенти са предимно такива усложнени случаи. С COVID и грип приема инфекциозна болница, колегите там оказват помощ, която е необходима. При по-комплицираните случаи се налага да има и специалисти от конкретните профили. И това са едни от най-тежките случаи.

- Пълна ли е вече болницата ви?
- В болницата има 107 легла, към момента има свободни 10 неонатални легла и 11 педиатрични за спешен прием.

- Да разбирам ли, че не се е стигнало до момент, в който да връщате деца и да изпращате в други болници?
- В други болници изпращаме, в случаите когато конкретната медицинска дейност, която трябва да се извърши не се извършва в нашата болница. Това са деца с гастроентерити, когато се подозират инфекциозни заболявания (насочват се към инфекциозна болница), деца с анамнеза за хирургични заболявания или с травми (насочват се към „Пирогов“) и кардиологични случаи (насочват се към Националната кардиологична болница).

- Кога ще има национална педиатрична болница и няма да се налага да бъдат разкарвани родители и болни деца от едно място на друго?
- Много се надяваме един ден да можем да работим в такава болница или един ден децата ни да бъдат лекувани в такава. За съжаление, никой не може да се ангажира със срокове. Процедурите са мудни, бавно вървят нещата, работим съвместно с инвестиционната компания и всичко, което ни е възложено като задачи от министерството на здравеопазването го изпълняваме в срок. Подали сме една структура, която предстои да бъде финализирана. Вземат се предвид и исканията на различни неправителствени и пациентски организации...

- Извинете, не разбирам какво искат по структурата неправителствените организации? Не е ли работа на професионалистите да кажат каква трябва да е тя?
- Смятат, че предложената от нас структура търпи корекции. Като казвам нас имам предвид не само екипът на нашата болница, в експертната група влизат колеги от всички ключови педиатрични структури на София (от Клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ, началникът на детската секция в „Пирогов“ проф. Шивачев и началникът на детската кардиологична секция в Националната кардиологична болница). Неправителствените организации са отправили немалко забележки към предложената структура и в момента ние подготвяме отговори защо смятаме, че структурата трябва да е точно такава. Неправителствените организации акцентират много на разширяването на легловата база за дневен стационар. При положение, че към момента нормативната база в страната не предполага повече детски заболявания да бъдат лекувани само с дневен стационар и амбулаторно лечение, няма как нещо което не е нормативно решено, ние да го предпоставим в структура, която няма да съответства на нормативната уредба.

- Имаше ли логика в създаването на инвестиционната компания за детската болница, или тя по-скоро е пречка за изграждането ѝ?
- Последният екип на тази компания доказва, че зависи от екипа. Сегашният състав доста по-темпово върши всичко, което им се възлага. Надявам се те да са хората, които да са моторът за изграждането на болницата.

- Заплатите на екипа от инвестиционната компания от парите, предвидени за болницата ли се плащат?
- Мисля, че да. Всеки трябва да получава заплащане за труда си. Как е аргументирано заплащането на хората от инвестиционната компания е прерогатив на здравното министерство.

- Какви отделения е предвидено да има в бъдещата детска болница?
- В детската болница следва да има всички структури, които има в нашата специализирана болница. Другите структури са детската секция на „Пирогов“ с детска хирургия, травма, общопрофилно спешно отделение, детска кардиохирургия и кардиология, както и детската онкохематология. За изгарянията не съм убеден, че трябва да бъдат вкарани. Логиката е, че хирурзите и специалистите, които обслужват термична травма при децата са тези, които обслужват и възрастните. Прекалено специфична е тяхната дейност, за да може техният ресор да бъде разделен на детска част, която да влезе в състава на детската болница и възрастните да бъдат оставени в „Пирогов“. Говорили сме по темата с началника на сектора в „Пирогов“ - проф. Аргирова и тя смята, че би било неразумно. Т. е. една от малкото структури, която няма да я има в детската болница е термичната травма за деца.

- Добро решение ли е теренът в Горна баня, който бе определен за изграждане на детската болница?
- Като лекари за нас самият терен няма особено значение. В годините ние видяхме колко колко е трудно и за нас и за родителите да прехвърляме деца между различни болници. За нас най-важно е да има болница, която да осъществява комплексна детска медиците. Самото място за нас не е съществено. Според екипите на министерството на здравеопазването и на министерството на регионалното развитие, това е един от най-подходящите терени. Имаха аргументи в тази посока, но те не са клинични и аз не бих могъл да ги коментирам.

- Кога ще има готов проект за изграждане на болницата?
- Не ми е известно. Оказа се, че всички стъпки трябва да бъдат извървени по закон и със съответните срокове.

- А защо беше толкова силна съпротивата срещу изграждането на частна детска болница?
- По същество ние не сме имали съпротива към конкретен частен инвеститор. Всички педиатри се обединихме с една цел - да стане ясно къде е ролята на държавата в изграждането на Национална детска болница. Това беше големият въпрос. И както видяхте, след тази обща позиция действията на държавата станаха отчетливо разпознаваеми.

- Ще ви върна отново към детската болница, която управлявате. Защо се наложи да ви даряват линейка, закупена с капачки? Нямахте ли линейка?
- Когато дойдох като директор, болницата нямаше линейка, нямаше нормални транспортни средства за превоз на пациенти. Децата се транспортираха от болница в болница по абсурден начин - с коли със седалки. Децата нямаше как да са дори в легнало положение. Веднага поискахме съдействие от министерството и то ни даде една линейка от Спешна помощ в Ямбол. Тази линейка е базова, но транспортът на критично болни деца изисква специфични транспортни средства, каквито до момента ние нямахме. Линейката, която ни даде здравното министерство е ползвана и доста амортизирана. След една авария от ръководството на болницата взехме решение да закупим със собствени средства линейка от автокъща в България. Бяхме готови дори на лизинг да я вземем, за да можем да извършваме текущата си дейност. Тогава с мен се свърза Лазар Радков от „Капачки за бъдеще“ и ми каза, че са готови да ни закупят линейка ако ние я одобрим. Ние одобрихме линейка, която те ни предложиха. Осигурили сме необходимата реанимационна апаратура. Предстои да закупим транспортен кувьоз. Най-вероятно скоро ще пуснем обществена поръчка за закупуването на кувьоза, който е със специални респиратори и антивибрационна платформа - доста скъп е но без него не може.

- Вие сериозно ли ми казвате, че държавата не може да осигури нова линейка за специализираната детска болница и не може да закупи транспортен кувьоз за болни бебета?
- Не ни е директно отказано. Но ние два пъти изпращаме апликационни форми към министерството на здравеопазването за детска линейка заводска.

- А как решихте проблема с липсата на медицинска апаратура?
- Най-големият дефицит в тази болница беше липсата на реанимационна техника. Когато аз дойдох в интензивното отделение нямаше достатъчен брой обдишващи апарати, ако трябва всички деца подложени на интензивно лечение да бъдат интубирани, което е стандартна процедура. И тогава ние започнахме с една благотворителна инициатива - набрахме средства и закупихме реанимационна техника за близо 200 000 лв. Самите дарители купиха голяма част от техниката и много бързо успяхме да конструираме реанимационен модул за най-тежко болните деца. Болницата получава висококачествена техника по линията на Българската Коледа. Тази инициатива има привърженици, има и противници, но в последните 20 години на всички педиатрични структури в страната най-качествената техника бе осигурена чрез Българската Коледа. Третото направление, през което получаваме техника е през Медицинския университет, тъй като сме основна база на катедрата по педиатрия и университетът ежегодно подава спецификации от това, което катедрата има нужда. Големият проблем остава образната диагностика. В тази болница няма скенер, няма ЯМР. Има единствено първо ниво рентген. Подали сме проекти в Министерство на здравеопазването, но до момента нямаме отговор.

- Как си обяснявате това, че в много болници в страната има закупена техника, която стои неизползвана, а някъде и неразопакована, а за детската болница пари не се намират?
- Въпрос на приоритети.

- Имали текучество на лекари в детската болница?
- Няма, откакто съм директор към екипа постоянно влизат нови хора - лекари, медицински сестри, здравни асистенти с една по-различна култура на обслужване на децата. Когато дойдох, имаше деца връщани от портиера. След забрана това да се случва, нещата се промениха.

- По-ниски ли са заплатите на педиатрите в сравнение с други специалности и това ли е причината за недостига на детски лекари?
- Проблемът с недостига на педиатри в доболничната помощ е сериозен. За щастие последните години, по анкетите на студентите от Медицинския университет се вижда, че педиатрията става по-атрактивна. Преди беше след петото място, сега е на трето. Имаме много специализиращи лекари, които могат като завършат специализацията си да отидат да работят навсякъде в страната. Често след вземането на специалност те заминават за чужбина.

- Не разбрах по-ниски ли са заплатите на педиатрите?
- Заплащането в педиатрията по цял свят е по-ниско от това на хирурзи, кардиолози, гинеколози и т. н. За щастие в нашата болница лекарите получават едни от най-добрите възнаграждения за държавните болници. Ние сме единствената държавна болница, дала 13 заплата.

Нашият гост
Д-р Благомир Здравков е завършил Медицинския университет в София. Специалист е по анестезиология и интензивно лечение. От април 2021 г. до момента е директор на Специализираната детска болница в столицата. Преди това е част от екипа на Клиниката по детска анестезиология и реанимация в “Пирогов”. Работил е в най-големите университетски болници в София. От 2015 г. се профилира изключително в областта на детското здравеопазване. Преподавател е в Катедрата по педиатрия на МУ - София, преди това е бил асистент и в Катедрата по анестезиология на Висшето училище. Здравков е магистър по здравен мениджмънт. Има квалификации по: спешна педиатрия; детска сърдечно-съдова анестезиология; управление на трудни дихателни пътища.