200 години от рождението на видния медик, просветен деец и общественик, един от пионерите на българската археология

Многобройни са приносите на д-р Васил Берон за развитието на българското образование и началото на музейното дело у нас

Васил Берон (1824-1909) е роден в Котел, „люлка“ на български възрожденски будители, в многодетното семейство на хаджи Стоян Бончев, едър предприемач и търговец на добитък, и Жейна Христова, сестра на знаменития д-р Петър Берон. Будното момче учи в създаденото от Райно Попович начално училище в родния си град, а през 1839 г. е в Крайова при своя вуйчо д-р Петър Берон, където продължава образованието си. Предвид деловите интереси на баща му в османската столица, Васил учи две години в прочутата гръцка „Велика народна школа“ в цариградския квартал Куручешме, а негови съученици са Сава Доброплодни, Иван Добровски и бъдещият „патриарх“ на националната революция Георги Раковски. През 1842 г. младият котленец постъпва в престижната Ришельовска гимназия в Одеса, където е повлиян от патриотичните идеи на Васил Априлов и Николай Палаузов, както и от трудовете на Юрий Венелин. След завършването на гимназията и едногодишен престой в Цариград заминава отново за Крайова. Следвайки примера на д-р Петър Берон, следва медицина в Мюнхен и Вюрцбург, после специализира във Виена. Защитава докторат, посветен на тетануса. През 1853 г. е лекар в Букурещ, като се включва в набирането на български доброволци в Кримската война (1853-1856) и е военен лекар в руската армия.

Новото издание на книгата на д-р Васил Берон, В. Търново - 2004 г.

Д-р Васил Берон идва в Търново през 1856 г. във връзка с идеята в града да бъде създадена модерна болница, която за съжаление не е реализирана. „Паралелна“ причина е силния интерес на младия лекар към историята. В Търново котленецът се жени за Мариола Кисимова, а семейството има 16 деца! В периода 1862-1868 г. д-р Берон се посвещава на благородната мисия да бъде учител, после и директор на българското училище в Болград (днешната Болградска гимназия „Г. С. Раковски“), в което учат будни българчета от Бесарабия, но и от всички краища на България. През следващите години е градски лекар на Болград. Високообразована личност с богата езикова подготовка (немски, френски, гръцки, румънски, руски, класическите езици), д-р Васил Берон е не само педагог и организатор на просветното дело, но и автор на модерни за времето си учебници: „Българо-френска граматика“ и съответния „Буквар“ (1859, 1865), „Логика“ (1861), „Човекът в сравнение с другите животни“ (1870), „Зоология“ (1870, 1880). Същевременно сътрудничи на възрожденските вестници и списания „Български книжици“, „Българска пчела“, „Народност“ и др., като издава вестник „Пътник“ в Болград.

През 1872 г. д-р Берон се завръща в Търново, където наред с лекарската си професия е председател на църковната община и управител на градските училища. Поддържа връзки с революционните дейци, като вероятно се е познавал и с Васил Левски. И съвсем заслужено през 1879 г. е депутат в Учредителното събрание и окръжен управител на Търново. Въпреки многобройните си обществени ангажименти, д-р Васил Берон се посвещава на проучването на миналото на старопрестолния град. Още през 1856 г. прави постъпки пред османските власти за провеждане на археологически разкопки на хълма Трапезица. Задачата е да бъдат открити дворците на български царе! Възрожденските българи са убедени, че именно Трапезица е центърът на политическата власт в българското царство. Проучванията едва през нашия XXI век показаха, че прадедите ни все пак са имали право - откритият от проф. Константин Тотев архитектурен комплекс на Трапезица вероятно е дворецът на първите Асеневци, предшестващ изграждането на онзи на Царевец при цар Иван Асен II.

Както следва да се очаква, исканото от д-р Берон разрешение не е получено... Затова веднага след Освобождението, през 1879 г., докторът започва мечтаните разкопки, финансирани с лични средства. В реда на нещата той е един от инициаторите за създаването на Археологическото дружество в Търново, първото в България, и е негов председател. Не по-малки са заслугите му за развитието на музейното дело - създаването на първия наш музей, отново в Търново, за което разказахме в броя на „Труд“ от 25.06.2022 г.

Откритията и приносите на д-р Васил Берон са обобщени в книгата „Археологически и исторически изследвания“, издадена в Търново през 1886 г. - помагало за поколения историци, археолози и ценители на българското минало. Превърнал се в библиографска рядкост, през 2004 г. ценният труд беше преиздаден от Народна библиотека „П. Р. Славейков“ - Велико Търново по идея на д-р Иван Александров и с предговор на акад. Иван Радев. В книгата, на практика първа за българската археология, се срещаме с опита на изследователя и погледа на мемоариста. Посветена е на паметта на д-р Петър Берон с биографични бележки за него.

Първата част на „Археологически и исторически изследвания“ е фокусирана върху “... знаменитостта на града Велико Търново в археологическо отношение...“ и е първият опит за систематизация на археологическите паметници на столицата на Второто българско царство. Обширното описание е придружено от авторски коментари за старините на Трапезица, църквите „Св. Апостоли Петър и Павел“) и „Св. Четиридесет мъченици“, крепостта Хисаря (Царевец) и т. н. Същевременно в книгата на д-р Васил Берон са проследени основните моменти от историята на старопрестолния град през ХII-ХIV в. и българската държава с оглед на научните знания към времето на нейното публикуване. Написаното от д-р В. Берон неведнъж е предмет на коментари от страна на учените и провокира въображението на поети и писатели от ранга на Иван Вазов и Емилиян Станев... Като изследовател на историята на Търново и Второто българско царство д-р Васил Берон е познавач на историческите извори и издирва нови, каквито са публикуваните от него грамоти на влашки владетели от ХVIII в. Наред с паметниците на културното наследство, които виждаме и днес, авторът предоставя уникална информация за изгубени днес търновски старини. Сред тях е и един надпис, видян от него във времето, когато „Св. Четиридесет мъченици“ е още джамия, в който се отбелязва името на починалия през 1237 г. царски син Петър, едно от децата на цар Иван Асен II. Непременно трябва да се отбележи, че Васил Берон е не само пионер на археологическите изследвания, но и един от първите радетели за опазването на паметниците от миналото. Докторът е притежавал богата колекция от археологически артефакти, ръкописи, икони и т. н., която за жалост е унищожена при пожар.

Втората част на книгата е посветена на историята на Търново и България през ХV-ХIХ в. с преглед на въстанията против османската власт, хайдушкото движение и т. н. Текстът е изпъстрен с бележки от извороведско и мемоарно естество, особено когато става дума за съвремието на автора: плановете на Раковски за освобождението на България, въстанието на „капитан“ Дядо Никола, четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджата, революционната дейност на Васил Левски и неговите съратници, Старозагорското и Априлското въстание, участието на българи в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.). Третата част на труда на д-р Васил Берон е посветена на «... духовната борба по черковния въпрос, повдигнат в Търново...“ и на свой ред съдържа ценни свидетелства и размисли на един съвременник и участник.

Паметта за д-р Васил Берон днес е най-силна в родния му Котел и във Велико Търново. Достатъчно е да хвърлим един поглед към сайтовете на Община Котел и Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ в старата столица, носеща заслужено неговото име. Надали може да има съмнение обаче, че в лицето на образования, отдал силите на своя народ виден възрожденски българин, срещаме ярка историческа личност от национална величина.