Стана традиция приемането на бюджета на НЗОК да предизвиква недоволство в пациентските организации. Лекарите също не са щастливи, тъй като парите за здраве никога не достигат. Тази година заради мораториума върху разкриване на нови болници и дейности в отделенията, както и върху нови молекули в реимбурсния списък, пациентски организации заплашиха с протести. Ще останат ли болни без лекарства, ще се налага ли на пациентите да доплащат за оригинални медикаменти, толерират ли се генеричните компании. На тези въпроси отговаря шефът на здравната комисия в НС д-р Даниела Дариткова.

- Г-жо Дариткова, пациентски организации заплашиха с протести срещу наложения мораториум за нови молекули. Казаха, че болни ще останат без лечение. Наистина ли ще обречете страдащи от редки заболявания и онконкоболни?

- Смятам за неоснователни подобен род тревоги за нарушен достъп до медикаментозна терапия. Забраната за плащане на нови медикаменти е временна мярка. И следващата година ще се плащат всички досегашни терапии. Ще се даде възможност с промяната да се плаща за генерични и биоподобни продукти, които навлизат в позитивна листа, но временно се ограничава плащането на скъпите терапии, които все още не са в лекарствена употреба. Тази мярка касае няколко медикамента, те не са първа линия на терапия и в този смисъл смятам, че нито един български пациент няма да остане без осигурено лечение чрез НЗОК.

- Пациентските организации твърдят, че за 15 медикамента, които сега се използват, няма генерици. Т.е. въпросните 15 медикамента няма да могат да се използват заради мораториума.

- Тези медикаменти тепърва навлизат в позитивна листа. Те са преминали оценка от комисията по здравни технологии, преценено е тяхното бюджетно въздействие, но не всички от тях са без аналог. В следващата година смятам, че достъпът до медикаментозна терапия ще е гарантиран, защото средствата, които НЗОК ще плаща за лекарства за домашно лечение и за лечение на онкологичните заболявания, са 1 млрд. лв. Средствата по този параграф във времето са нараснали със 100 % в сравнение с 2009 г. И по двата параметъра за лекарствени продукти за домашно лечение и за онкологични медикаменти. Трябва да се търси ефективното изразходване на тези средства, защото констатацията на анализаторите от Европейската комисия и на нашите вътрешни анализатори е, че 40 % от бюджета от НЗОК отива за медикаментозна терапия. Съотношение, което спрямо останалите плащания, наистина не е ефективно. В този смисъл, ние имаме нужда от тази временна мярка, за да анализираме и усъвършенстваме нормативната уредба, да въведем механизми като централизирания търг за онкомедикаменти например, които да регулират разходната част от бюджета, гарантирайки достъпа. Надявам се да открием конкретните възможности за прогенерична политика, която гарантира достъп до лечение и да намерим баланса в рамките на медикаментозната терапия в полза на социално значимите и масови заболявания, които в момента категорично е нарушен в полза на редките заболявания.

- Не се ли опасявате, че ще ви обвиняват в лобиране за компаниите, които произвеждат генерици, в това число и български фармацивтични компании?

- Ние винаги сме заявявали, че сме за прогенерична политика. Опасенията за лобизъм могат да се насочат и в другата посока – към онези, които защитават иновативните фирми. Подобен подход е непродуктивен и не е конструктивен. Отговорни сме и търсим решение за достъп до терапия, която гарантира и ефективност, и качество, и достатъчен обем пациенти, които могат да се лекуват. По-важното е, че търсим инвестиции в механизмите, които ще позволят да се заплаща не за дадения медикамент и молекула, а за постигнат терапевтичен ефект. Необходимо е да инвестираме в административен и информационен капацитет, за да може да се проследява ефекта от медикаментозната терапия. Крайно време е цялото ни здравеопазване да бъде поставено в посока на това да се плаща за резултат.

- Пациентските организации отправиха обвинение, че след гласуването на бюджета с рестрикции, вече не лекарите, а държавата ще казва на лекарите как да ни лекуват. Това така ли е?

- Това е категорично неправилна интерпретация, не зная кой го е внушил на пациентските организации, но те би следвало, като представители на интересите на хората със заболявания, да познават ясно механизмите, по които се изписва лекарствената терапия. Никой държавен чиновник не изписва рецепти.

- А наистина ли ще се наложи на пациентите, на които им се предписват генерици, а те имат нужда от оригиналните лекарства, да доплащат?

- Нуждата от медикаментозна терапия, точният медикамент за дадения пациент, се избира от неговия лекуващ лекар. Тук думата е на специалистите. Всичко останало е интерпретация, която не е от полза на доверието към експертите, които имат думата за избора за най-подходящата медикаментозна терапия. Изборът на пациентите трябва да бъде насочван единствено от лекарите, които отговарят за тяхното здравословно състояние.

- Как ще отговорите на омбудсмана Мая Манолова, която заплашва, че ще даде въпросния мораториум на конституционния съд и ви обвини в геноцид спрямо определени групи пациенти?

- Г-жа Манолова може да се възползва от правомощията на омбудсмана. Надявам се тя наистина принципно да защитава интересите на българските пациенти и правото им на по-добро здравеопазване и това да е нейният мотив.

- Защо чрез администриране се опитвате да ограничите откриването на нови болници и на нови дейности? Не беше ли по-логично всичко това да стане чрез въвеждане на високи критерии и онези болници, които не могат да ги изпълнят, да нямат договори с НЗОК? Защо НЗОК трябваше да сключи договори с всички новооткрити болници?

- Парадоксално във времето е това, че болничната помощ винаги е определяна като недофинансирана, а бележи най-голям ръст на финансиране в последните години. В тази ситуация и без налична национална здравна карта, която да даде параметрите на наличните структури и да даде възможност за насочване на бъдещите инвестиции, ние нямаме друга възможност за обективно определяне на съотношението между потребностите и предлаганите здравни услуги. Това беше функцията на картата. Има една група защитници на правата в здравеопазването, които смятат, че чрез анархистичен подход и проваляне в съда на всички нормативни документи, може да се постигне ефект. Смятам, че това е непродуктивно. Ако искаш нещо просто да го няма, ти трябва да предложиш, ако си конструктивен, с какво да бъде заместено. Анархията в никакъв случай не води до по-добра организация на системата на здравеопазване. По тази причина беше отменена и националната здравна карта, сега трябва технологично време, за да може тя да се създаде отново. В момента се формират областните комисии, както е разписано в закона. Отново ще се извърви процедурата за определяне на национална здравна карта и тя ще бъде документът, който ще позволи впоследствие да се прецизират наличните, необходимите ресурси и възможността касата да сключва договори с нови структури там, където има дефицит. Дотогава въведохме временна мярка, която ще ограничи разрастването на болнични заведения основно в центровете, в които вече има значително струпване на такива дейности. В същото време, направихме поправка, която дава възможност там, където няма медицински дейности, в сферата на болничната помощ, те да могат да бъдат финансирани от фонда.

- Разговаряли ли сте с шефа на здравната каса д-р Камен Плочев за това, по какъв начин наистина могат да спрат договорите, да ги прекратят с онези болници, които не отговарят на критериите?

- Още през 2010 г. в закона за здравното осигуряване, бяха заложени ясни критерии, за това при какви условия едно лечебно заведение за болнична помощ, може да сключи договор с НЗОК. А именно - да отговаря на медицинските стандарти, да е кадрово обезпечено, да разполага с налична работеща апаратура и да осигурява 24-часова помощ по дейностите, за които има сключен договор с касата. Всички тези параметри са достатъчно сериозни, ако те се спазват и се контролират от органите, които имат такива правомощия, аз смятам, че ще имаме наистина една много по-прецизна картина на договорните партньори, които оказват болнична помощ. А планът ни е наистина да се използват законовите правомощия и контролните органи да влезнат във функциите си, като контролът е обективен и в полза на медицинска помощ, която гарантира качество и безопастност на българските пациенти.

- Паралелният износ на лекарства е сериозен проблем, защото наши болни остават без лечение, след като търговци са изнесли скъпоструващите им медикаменти. Какво ще направите в тази посока?

- Паралелната дистрибуция е елемент на вътрешнообщностната доставка, която е гарантирана в договора за функциониране на ЕС, защото е задължително да се осигури свободно движение на хора, стоки и услуги в рамките на общността. Проблемът на паралелната дистрибуция идва тогава, когато се ограничава достъпът и се наблюдава дефицит от животоспасяващи медикаменти. Паралелната дистрибуция касае основно иновативните медикаменти. В ситуацията, в която се намираме в България, тя се нуждае наистина от регулиране, а това може да стане със законова промяна. Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина е на етап, в който очакваме да постъпи в парламента от МС. Там се залага промяна - когато има дефицит на определени медикаменти и няма да е гарантиран достъпът на българските пациенти до тях, може да се забрани реекспорта им. Няма обаче ефективно да контролираме този процес, защото той не може да бъде забранен, без налична информационна система. Това е проблем на здравната ни система. Единна национална здравна информационна система може да реши голям процент от натрупаните във времето проблеми.

- Защо в бюджета на здравното министерство са предвидени едва 10 млн. лева за капиталови ремонти. Защо са толкова малко парите? Ако погледнем към „Пирогов”, там има необходимост от основен ремонт. Какво ще направи здравното министерство с тези 10 млн. лв.?

- За мен беше по-важно, че в бюджета на министерството се направи промяна, която да гарантира по-високото заплащане на работещите в системата на районните здравни инспекции, трансфузионните хематологии и държавните психиатрични болници. Важно е да инвестираме в капиталови разходи в инфраструктура и апаратура, но по-големият проблем, който имаме в момента, е кадровият. Кадровият дефицит засяга не само системата на работещите в извънболничната, болничната медицинска помощ, но и структурите, които вече споменах. За да задържим качествените кадри в тези сектори, ние задължително трябва да променим финансирането на техния труд. Смятам, че това е стъпка напред в полезната посока. Винаги може да се промени и аз разчитам на финансиста в министерството на здравеопазването да привлече средства и капиталовите разходи да бъдат оптимизирани и насочени в правилна посока за укрепване на структуроопределящи лечебни заведения.

- Наясно ли сте на какъв етап е проектът за спешна помощ и има ли опасност да загубим 163 млн. заради закъснение на този проект?

- Оперативна програма „Региони в растеж” даде ход на процедури по стартиране на проекта за спешна помощ днес. Бенефициент ще е здравното министерство. Очакваме успешната му реализация, въпреки забавянето, което благодарение на последния екип на министерството на здравеопазването и работата на сегашния, е преодоляно.

- Да разбирам ли, че забавянето е дошло от екипа на Петър Москов?

- И на служебното правителство.

Нашият гост