Д-р Димитър Костов, директор на многопрофилната болница в Шумен пред „Труд“: Увеличат ли се заразените, в болниците идва криза за лекари

Сестрите, на които най-много разчитаме, остават на дъното

В извънредното положение, при което се вземат строги мерки срещу разпространението на коронавируса разговаряме с доктор Димитър Костов, директор на шуменската болница, на която разчитат пациенти от 10 общини. Покрай заразната болест на дневен ред излиза големият проблем за дефицита на кадри в здравеопазването, сигнализира болничният шеф. Няма сигурност за пациента в малките болници, признава той. Според него пандемията ще изостри нуждата от „правилната реформа в здравеопазването”, която ще се случи неизбежно, но „ще бъде твърде болезнена”.

- Д-р Костов, какво се промени във вашата болница с въвеждането на извънредното положение заради пандемията? Предполагам, че това, което се случва в многопрофилното здравно заведение в Шумен е показателно и за другите градове.

- В момента тук очакваме охранителната фирма да изпрати в болницата още охранители. Ще бъдат заключени повечето врати. Свижданията вече са забранени. Сформираме болничен щаб, обмисляме план за действие. До днес все още нямаме зараза, но не знам как ще е в следващите дни. Финансовото ни натоварване в момента не е толкова голямо, защото още няма голям поток от болни. Но има пък пациенти, които остават за наблюдение в инфекциозно отделение. Още в края на февруари бяха трима, а двамата от тях се оказаха здравно неосигурени. Всичко остава за наша сметка.

- След последното заседание на Областния щаб за борба с коронавируса казахте, че разполагате с ограничени количества маски и защитни облекла. Това ли е основният проблем?

- Това е належащият проблем. Става въпрос за по-специалните маски с дихателни филтри, за облекла с шлемове, за непромокаеми престилки. Сега разбирам от районната здравна инспекция, че са доставени известни количества и ще бъдат раздадени утре. Това е успокоение донякъде за екипа ни. Големият проблем е друг. Че ако се увеличат болните, ще има проблем и с медицинския персонал. Категоричен съм, че ще бъде така. Реално в нашето инфекциозно отделение работят трима лекари, от които двама със специалност инфекциозни болeсти. Те и сега са много натоварени, защото въпреки, че няма коронавирус, има много други инфекции от грипната епидемия, от варицела, невроинфекции. Ако настъпи голям наплив, те няма да могат да обслужват всички.

- И ?

- Тогава можем да включим лекари от други структури в болницата. Още трима са със специалност инфекциозни болести и на първо време те ще бъдат командировани да помагат. Ще се помъчим да се справим и с наличните терапевти, които са много ограничени в нашата болница. С вътрешни усилия. Ако все пак станат крайно много пациентите, тогава ще ни трябва външна помощ. В Кодекса на труда, в чл.120 ал.1 е казано, че могат да бъдат командировани служители от други предприятия, без тяхно съгласие. Но възниква въпросът, че персоналът може да не е съгласен въпреки, че кодексът позволява. И знаете как става практически, ще почнат да вземат болнични листи или други варианти да търсят. Предполагам само.

- Все пак говорим за лекари, които са полагали Хипократова клетва, би трябвало при нужда да се отзоват.

- Дай Боже да е така!

- Заради грипната вълна болницата ви получи от здравната каса увеличение на леглата с 26 броя в три отделения. Това достатъчно ли е?

- Това е за март и април. Към момента е достатъчно, но всичко зависи от ситуацията. Не можеш да предвидиш утре какво ще се случи. Като слушаме данните за Италия с тази голяма смъртност, тя е тревожна, но човек трябва да е по-спокоен и по-спокойно да приема предизвикателствата. Нека хората да вземат предпазните мерки.

- Генерал Мутафчийски направи много емоционално и в същото време много строго обръщение към българите...

- Подкрепям го напълно!

- Също така стана ясно, че вече има десетки доброволци за борба със заразата?

- Да, но не знам доколко ще е полезен техният опит. Но това ще го мислим в движение...

- Какво мислите за протеста на медицинските сестри? Точно преди година в двора на болницата и вашите сестри протестираха. И вие ги подкрепихте.

- Аз мисля, че никой не навлиза в дълбочината на проблема. Всички говорят за протест на сестрите, но те са на различни позиции в здравната система. Да анализираме кой точно протестира. Не протестират сестрите от извънболничната помощи и от бюджетните лечебни заведения, примерно от болницата в село Царев брод, Шуменско. Не протестират от частните болници. Протестират сестрите от многопрофилните болници, където има спешност, там е проблемът. Вчера слушам, че синдикалистите от КНСБ са постигнали договореност за повишаване заплатите на сестрите в училищното здравеопазване. Това е абсолютно ненужно.

- Защо?

- Какво се получи по-рано в нашата болница? Увеличиха заплатите в държавната болница в Царев брод и сестрите ни избягаха там. Увеличиха се заплатите на Спешна помощ, на сестрите в детските ясли и последва отлив към тях. Сега най-вероятно ще се насочат към училищното здравеопазване. И какво се оказва? Тези, без които не можем тук, където се работи спешност и има денонощно натоварване, те остават на дъното. Именно затова протестира тази група от медицински сестри.

- Чу се, че при вас са увеличени заплатите?

- Имаше увеличение от 1 ноември м. г., минималните нива стигнаха 750 лв. Има разделение, не може да се приравнява работа в интензивно отделение с такова, където има само планов прием. От 1 февруари последва ново увеличение и най-ниската основна заплата на сестра е 800 лв. Някои сестри достигат основна 950 лв. с допълнителни заплащания за интензивност.

- А лекарите?

- И при тях има диференциация на млади, със специалност, без специалност, с две специалности, началници на отделения, старши ординатори. Под 1000 лв. няма заплата, но няма и драстични суми от 3-5 000 лв., за които някъде се говори.

- А как успяхте да вдигнете заплатите? Вие оглавихте шуменската болница преди 20 месеца с 3 милиона лева задължения.

- Като започнах работа през юни 2018 г. трябваше да реша какъв път да поема. Дали да погасявам задълженията и да държа персонала с ниски възнаграждения? Това не е правилният път. По-скоро търся баланс - задълженията да бъдат намалявани, но в същото време да поддържаме подобаващи възнаграждения. Увеличението от 1 февруари ни коства доста пари, защото персоналът е над 750 човека. Дори минималното увеличение от 50 лева, става 75 лева с осигуровките към него. Сметнете колко са. Притеснен съм как ще се справим, въпреки че съм завършил математическа гимназия. Иначе просрочените ни задължения са под 1,8 милиона лева. Стремежът беше да се намаляват разходите и да се увеличават приходите.

- Как успяхте?

- Беше открита инсталация за обезвреждане на опасни отпадъци, по-рано ги давахме на външна фирма. Давали сме шест хиляди лева месечно, сега ни излиза до две хиляди лева. Поели сме отпадъците и на частната кардиологична болница. Освен това, за кабинета по неотложна помощ. Сключихме договор с лични лекари, четиридесет джипита от Шумен и близки населени места. Сега кабинетът обслужва техните пациенти от 20 ч. вечер до 8 ч. сутрин в работни дни и денонощно в почивните. Не знам дали това го има на друго място в България. Лекарите плащат по 12 ст. на записан пациент на месец. Приходът от тази дейност е 10 000 лв. месечно, разходът е по-малък. Не сме търсили толкова финансов ефект, колкото удобство за пациентите.

- Какви специалисти ви липсват?

- Липсва ни специалисти в ендокринологията и съдовата хирургия. Ендокринолози в града има петима.

- А защо не работят тук?

- Защото работата в болница е амортизираща. Това означава денонощно да си в готовност да обслужваш пациенти. И да си в непрекъснат контакт със скандални пациенти. Помислете за пътя на един болен. Отива първо при личния лекар и той го насочва към специалист, а ако специалистът види проблем, го изпраща към болницата. Ние сме последното звено и всичката мъка и агресия се изливат тук.

- На всичкото отгоре работата при вас е и ниско платена!

- Да, защото се налага многопрофилните болници от нашия тип да поддържат много структури, на които финансирането не е достатъчно. Например патоанатомия с аутопсионна зала имаме, съдебна медицина, кръводарителен център, където също има разходи, които не се покриват. Имаме и ТЕЛК, но за едно решение се плащат 27 лева, а ние правим много повече разходи. Разходите за заплати на ТЕЛК са 150% от приходите им. Прочетох, че болницата не е задължена да има ТЕЛК. Но представяте ли си да кажа в името на финансовата стабилност на болницата, че закривам ТЕЛК-а? Ще стане скандал. А колко спешни неосигурени пациенти приемаме! Ежедневно по 10-15 човека, някои се осигуряват до изписването.

- По специалност сте анестезиолог. Не ви ли липсва практикуването в зала?

- Откакто съм директор на болницата, не съм практикувал. Напрежението при анестезиолозите е голямо. Като си в операционната вземаш решението на минутата, адреналинът е висок. Тук на бюрото мога да кажа добре, ще видим, утре ще реша.

- Непрекъснато се говори, че здравеопазването ни се нуждае от реформа? Кога ще стане тази операция, ще трябва ли упойка?

- Упойка трябва да се сложи задължително, защото реформата ще болезнена. До момента не виждам ясен план за нея. Ако питате за моето лично мнение, проблемът не е в здравноосигурителния модел. При една и съща здравна осигуровка, дали ще получаваме парите от един фонд или от пет фонда, не виждам разлика. Виждам проблем в структурата на здравната система. В момента напрежението е в болничната помощ и най-вече в спешните болници. Скоро слушах д-р Илко Семерджиев, който каза, че на старта на здравната реформа през 2000 г. той е сключил договор със 150 болници, а в момента те са повече от 350. Ако се намали броят на болниците и парите, които те усвояват, се насочат към останалите, ще има повече средства. Сега всяка болница, за да си осигури финансова стабилност, гледа да привлича повече пациенти. Може и за болка в големия пръст на крака да се приеме пациент. Ако болниците са по-малко и леглата ще бъдат по-малко, ще се прецизира хоспитализацията. Всяка болница се стреми да направи рентген, лаборатория... Пилеем средства, пилеем персонал. А ние, примерно в област Шумен, нямаме достатъчно персонал. Мисля, че рано или късно, реформата ще се случи, но ще бъде болезнено. До тогава ще имаме агония.

- Но в малките населени места си искат болниците!

- Работил съм по заместване в районни болници във Велики Преслав, Исперих и други. Повярвайте ми, че няма нужда от тези болници. Може би колегите ще скочат срещу мен, но реално в малките болници няма сигурност за пациента. Остава в събота и неделя дежурен един лекар, нощно време също. Ако се случи спешна ситуация, викат и идва лекар след час. Няма кой да окаже квалифицирана спешна помощ. Не е проблем, ако на 20 км има областна болница, пациентите да се докарват там. Трябва да се подобри спешната помощ - и транспортните възможности, и квалификацията на колегите, които работят там. Аз не говоря, разбира се, за болници които са отдалечени на 100 км в планините.

- Кметовете на малките селища ще ви се разсърдят, д-р Костов?

- Докато работех в една от малките болници на кмета се разболя майка му. В районната болница имаше такова отделение, в което тя да се лекува. Но той я закара в голямата. Защо, бе кмете, питам? За сигурност, вика.

Нашият гост

Димитър Костов е роден през 1962 г. Завършил е Математическа гимназия в Шумен и Медицински университет във Варна. През 1992 г. придобива специалност „анестезиология и реанимация” и оглавява 9 години съответното отделение във Военна болница-Шумен до закриването й. От 2001 г. е административен ръководител на Медицински център към затворената Работническа болница, на РЗИ-Шумен и на поликлиниката в града. Директор е на МБАЛ-Шумен от средата на 2018.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта