На фона на растящата инфлация разходите на болниците се увеличават главоломно. Достатъчна компенсация ли са повишените цени на клиничните пътеки, защо е нужна промяна във финансирането на спешната болнична помощ и как едно министерство сътвори правен прецедент, като не одобри резултатите от собствения си конкурс, разговаряме с изпълнителния директор на спешната болница на Варна д-р Красимир Петров.

- Преди дни здравният министър в оставка Асена Сербезова съобщи, че държавните болници са натрупали 600 млн. лв. задължения. Каква е картината в МБАЛ „Света Анна-Варна“, д-р Петров?
- Към юни задълженията са 5,35 млн. лв., а края на миналата година завършихме с около 3 млн. лв.

- На какво се дължи този отчетлив ръст на дълговете от началото на тази година?
- Причините са най-общо три. Първата е повишението на фонд работна заплата, в който влизат основните и допълнителните трудови възнаграждения. Втората е ковид пандемията, която спря цялата ни планова дейност. В голям период от време трябваше да поддържаме 150 легла за пациенти с коронавирус. Тогава никой не гледаше задълженията, призивът беше: работете, помагайте, после нещата ще се оправят. Държавата компенсира, но до 85% от заработката на исторически принцип. Плащаше се и по пътеки за лечение на ковид, но при нормални обстоятелства болните престояват средно 5 дни, а тези с коронавирус - 15 дни. Трябваше да затворим добре работещи отделения - вътрешно, неврология, УНГ, съдова хирургия. Третата причина е, че през последните години има силно увеличение на претенциите от страна на пациентите - за качеството на обслужване, и от страна на медицинския персонал - за заплащането. За да задържим кадърните хора да работят в тежко място със спешност, трябва да се съобразим с изискванията им. А разходите растат непрекъснато.

- Къде скокът е най-голям - при лекарствата, консумативите или на сметките за ток и газ?
- Най-сериозно поскъпване отчитаме на разходите за газ. Ако преди плащахме 500 000 лв. годишно, сега е повече от двойно. Токът също поскъпна, а държавните компенсации не покриха разликата. Нагоре вървят и цените на всичко друго, а още не можем да възстановим нивата на плановата дейност от преди пандемията.

- Увеличението на плащанията към болниците и на клиничните пътеки ще успее ли да запълни финансовата дупка?
- Това решение дойде, след като вече бяхме натрупали дългове. То ще осигури относителен комфорт на здравни заведения, които извършват скъпоплатени дейности - инвазивна кардиология, някои изследвания от образната диагностика, изгарянията, онкология. Болниците като нашата, които работят по недофинансирани пътеки и поемат най-голям обем спешност, пак ще бъдат на ръба. Това е ясно и на министерството. Като хирург обаче силно приветствам въвеждането на реимбурсиране на съшивателите за онкохирургията. Това е болезнена тема за мен, тъй като не успях да го направя в два парламента. Понякога се е налагало болницата да ги плаща, а без тях оперативното време се увеличава.

- При картината, която описахте, голяма част от болниците ще продължат да затъват финансово и да бъдат сочени с пръст като вечни длъжници.
- Работим и не се оплакваме, но не смятам, че сега оценката за нашата работа трябва да е фокусирана само върху печалбата или задълженията. Съгласен съм, че статистиката е важна, но болниците не са магазини и ръководствата им не бива да бъдат приравнявани до управители на супермаркет. Пагубно е това да е водещ критерий за оценка. Трябва да се отчете изпълняват ли болниците основната си функция и какво ръководителите им са сторили за развитието им. На база на тези три показателя оценката би била справедлива. Тези слабости не са отсега. Виждах ги и когато бях депутат, но не успях да се преборя и затова се върнах тук, в болницата. Ситуацията не е лека - към момента заработката по здравна каса и размерът на трудовите възнаграждения са почти изравнени, защото МБАЛ „Света Анна“ поема цялата спешна хирургична помощ на Варна и региона. Тук всяка вечер дежурят между 200 и 300 души. Не можем да оптимизираме персонал за разлика от други болници, ако трябва да изпълняваме функциите, с които ни е натоварила държавата. И тук идва парадоксът - всички тези хора, които осигуряват комплексна денонощна медицинска грижа за спешни пациенти, зависят от заработката по здравна каса. Все едно да плащат на полицаите за заловен престъпник или на съдиите - за осъден. Формулата е напълно неправилна. Казвал съм го нееднократно, докато бях народен представител, но за съжаление по-справедливо решение така и няма.

- Защо?
- Защото в здравеопазването има огромни интереси. Многократно съм посочвал, че е лицемерие всички болници да работят спешност. Каква може да е тя в една частна болница, която приема по 3-4 специалности - счупено бедро, например. Ето как се прави бизнес в здравни заведения, които си избират какво определят като спешност. При нас няма избор. Затова болници като нашата и като „Пирогов“ трупат непрекъснато дългове. Всички беди идват от недостатъчно ясно прецизираната роля на държавата в здравеопазването.

- Как, според Вас, трябва да се промени моделът на финансиране на спешните болници?
- Първо трябва да говорим за тази прословута здравна карта. Няма нищо по-нормално от това държавата да определи какви отделения и с какъв състав са нужни на една област, за да се осигури спешната болнична помощ. След това да се определят здравните заведения, които ще я изпълняват и на работещите там медици държавата да плаща основната заплата. Оттам нататък всички допълнителни приходи могат да идват по клиничните пътеки. Но ще имаме сигурност и приходи, с които да поддържаме материалната база. Тогава можем да говорим за равнопоставеност на болниците. Целият ми живот е минал в МБАЛ „Света Анна - Варна“. За да я стабилизирам, влязох в политиката и после поех управлението u. Доколко съм успял, да кажат хората.

- Заради инфлацията и недофинансирането зачестяват предупрежденията, че някои болници са застрашени от фалит. Има ли такъв риск за МБАЛ „Света Анна-Варна“?
- Това може да се случи, ако дълговете започват да достигат размера на капитала. А знаете ли през 2002 г. с колко капитал е основано това дружество? С около 3 млн. лв. Сега е малко над 12 млн. лв., въпреки че само основната сграда струва пъти повече. Това обезценяване навремето бе направено абсолютно изкуствено, защото имаше план за приватизация. И така си остана. Смешно е, защото само един скенер струва около 1 млн. лв.

- В тази сложна ситуация успявате ли да задържите кадрите и къде е най-остър дефицитът? 
- При лекарите почти няма такъв, а за малка част от специалностите поддържаме консултанти. По време на пандемията се спасихме от масово напускане на квалифицирани кадри, като запазихме по-възрастните колеги встрани от ковид-отделенията, в които основно работеха колеги на възраст до 40 г. Но е налице голям недостиг на медицински специалисти. Стремим се да ги стимулираме допълнително, прилагайки принципите на справедливост и прагматизъм. Във всички отделения регулярното доплащане е средно 450 лв. месечно, независимо от повишението на основните заплати.
 
 - Миналия март спечелихте конкурс за нов мандат на директорския пост, но служебният здравен министър Стойчо Кацаров не финализира процедурата. После свика общо събрание, което утвърди нов изпълнителен директор. Последва обжалване от три общини и това ръководство не бе вписано в Търговския регистър. Как управлявате цяла година в тази безпрецедентна ситуация? 
- Тя наистина няма прецедент. В съда решението обжалваха 3 общини миноритарни акционери, но реално всички останали също бяха против. Това се случи, защото решението бе взето въпреки изненадващото за мен обединение на началниците на клиники и отделения в моя подкрепа. Сега съдът трябва да се произнесе, но и в самото правораздаване до момента не е имало такъв казус - министерството да не одобри резултата от собствения си конкурс. Не знам докъде е стигнала процедурата, с нея се занимават адвокати, аз си гледам работата. Съгласих се да участвам в конкурса, за да завърша преобразяването на болницата. Честно казано, уморен съм и моментално бих си подал оставката, но не ми хареса начинът, по който поискаха да ме отстранят. Първо зам.-министърът Димитър Петров заяви, че материалната база била много лоша и то след цялостната основна реконструкция на болницата. После посочиха, че за нея са били изхарчени много пари на хората. А реално, извън осигурените от МЗ и Община Варна средства, сумата е малко над 800 000 лв. за 5 г., включително и текущите ремонти. Проверката не показа нищо нередно и затова в Народното събрание на въпрос защо иска смяната, Стойчо Кацаров отговори, че конкурсът на директора е изтекъл. Изводите всеки може да си направи сам.

- Готова ли е болницата да въведе дигиталната хоспитализация от 1 август, както анонсира преди дни здравното министерство и полезна ли ще е тя?
- Замисълът е добър, но се съмнявам, че има болница, която е готова да въведе електронната хоспитализация толкова бързо. Става дума първо за оборудване и разходи. И второ, което е много важно - натоварването на хората ще се увеличи. Някои от тях са на възраст и не съм сигурен дали няма да им дойде в повече. Дърпаме котката за опашката.

- Харесва ли Ви идеята болниците вече да не бъдат търговски дружества?
- Идеята е интересна, но все още не съм чул какво е решението, а аз нямам такова. Не бива на здравето да се гледа като на стока, а работата на лекарите да се приравнява към тази на търговците. Виждам, че тази тенденция се превръща в норма и то при млади колеги. А от това страда и качеството на предлаганата услуга. Има институции, за които държавата трябва да поеме ясен ангажимент, облечен в законова норма - съдебната система, полицията, социалното осигуряване, но и здравеопазването. И другото, в което съм убеден, е, че няма да вървим напред, ако липсва приемственост и всеки смята, че светът започва от него.

Нашият гост
Д-р Красимир Петров е възпитаник на Медицински университет - Варна. В спешната болница на Североизтока - МБАЛ “Света Анна - Варна”, преминава цялата му професионална кариера на коремен хирург. През 2008-2009 г. е зам.-директор, през 2013 г. става директор на лечебното заведение за 1 година, а от октомври 2017 г. отново го оглавява, като продължава да съчетава административната позиция с работата в операционната зала. Бил е два мандата депутат от ГЕРБ.